"Много се бързаше тази Епископска базилика да се експонира и се претупаха нещата, въпреки че имаше гласове да се даде възможност да се проучи отдолу тази прекрасна и много важна езическа култова сграда очевидно. Така и не се даде възможност, даваха се някакви срокове", коментира проф. Людмил Вагалински по време на традиционните годишнии отчети за осъществените през 2024 г. теренни археологически проучвания. Проучвателят и откривател на двете статуи от археологическия обект Хераклея Синтика оспори и датировката, наложена от екипа на Елена Кантарева-Дечева, като посочи, че един от хората добре запознати с обекта - Николай Шаранков, изрично е уточнил в публикации, че е по-скоро в началото н 5 в., а не края на 4 в.

За обекта говори археологът Любомир Мерджанов от РАМ-Пловдив, извършил разкопките под ръководството на научните консултанти проф. Венцислав Динчев (НАИМ-БАН) и Жени Танкова (РАМ-Пловдив).

"Спасителното археологическо проучване беше инициирано от проверка на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерството на културата и протокол на същата, в който е записано, че служители на Общинския институт "Старинен Пловдив", стопанисващи обекта към днешна дата, са извършили неправомерни интервенции върху мозаечните подове. При тези си действия са разкрили част от мраморна глава. В резултат на това последва заповед на кмета на Пловдив за провеждане на спасителното проучване в компрометирания участък.

Дейностите от наша страна се извършиха в централния кораб на Базиликата, непосредствено до южната граница на отпечатъка от мраморната основа на амвона, върху източната дъга на тухленото съоръжение басейн, принадлежащо на по-ранната сграда. На това място вторият мозаечен под е вдигнат през 2015 г. Оставена е само хоросановата му основа. На място установихме, че хоросановата подложка е демонтирана, както е констатирано и в протокола от проверката. Под него е разкрита мраморна глава на градската богиня на Филипопол. След това отново е завита с фрагментирания хоросан. След разчистване на деструкциите мраморната глава се разкри до половина. Тя е поставена с лицето нагоре в каменните структури под първата мозайка.

Самите каменни структори са изградени от средно големи ломени камъни, подредени в редици без никаква спойка с дебелина средно 40 сантиметра. Отгоре са залети с дебел слой хоросан преди полагане на първия мозаечен под. При полагането на втория мозаечен под не е регистрирана такава каменна структура. Дебелината на хоросановата спойка е различна, според зависимостта от изравняване на нивото", представи проучването Мерджанов.

При първоначалното планиране проучването е предвидено в по-голям сондаж. При огледа на място археолозите установяват, че това няма как да се случи. Основната причина е запазени части от по-ранната мозайка в близост до главата. Поради тази причина след обсъждане с научните консултанти и реставратора на РАМ-Пловдив, които присъстват на място, се решава да се оформи по-малък сондаж с приблизителни размери 50 см на 1 метър, за да се направи опит за изясняване на археологическата среда.

"Установи се, че тук, както и всички сондажи от минали проучвания, статуменът на мозайката, част от който е и главата, лежи върху пласт от тъмна рохка пръст. За наше разочарование в дълбочина не следваше торсът на статуята", каза още археологът.

Мраморната глава на градската богиня е с обща запазена височина от 45 см. Само лицето ѝ е 21 см. Счупена е косо през шията. Много добре е запазено лицето - с изразителни черти, коси разделени на път, със завити назад къдрици, прибрани отзад в сложен кок. Покрай ушите ѝ се спуска по един кичур. На главата си носи корона моралис.

До момента изображения на градската богиня на Филипопол са открити само върху филипополски монети на Домециан (81-96, Градската богиня и бог Хеброс), Антонин Пий (138-161, Градската богиня, седнала на трон с корона моралис, фиела и жезъл), Каракала (211-217, Градската богиня, седнала на трон) и Елагабал (218-222, Градската богиня седнала на трон).

До момента са открити и други фрагменти от по-ранната сграда - олтар със запазен надпис "На отзивчивите богове", фрагмент с надпис "за здравето и спасението" (на императора и пр.), постамент с надпис в два реда, мразорна стела с 52-редов посветителен надпис към императорите Валериан и Галиен от името на оцелелите мисти на тракийския Дионис след готското нашествие. Те подкрепят тезата, че и по-ранната сграда е най-вероятно представлява храм.

"Главата е вдигната и в момента е в реставраторското ателие на музея", завърши отчета си Любомир Мерджанов.

ГЛАСОВЕ:

Венцислав Динчев:

За съжаление предвидената по-мащабна програма във връзка с това разрешение за проучване не се осъществи. Говоря в случая в качеството си на консултант, тъй като е необходима по-сериозна организация от гледна точка на това, че е необходимо да се включат колеги, които да се грижат специално за мозайките. Така или иначе към момента е все още рано да се пристъпи към подробно проучване. Надявам се в бъдеще и това да се случи, тъй като безспорно по-ранната сграда под Епископската базилика е важна обществена сграда. Очевидно тези находки не са случайно там, макар преизползвани в структурите на базиликата.

Людмил Вагалински:

Вие приемате ли този 4 век като долна граница за Епископската базилика? Добре знаете - тази реставраторка от археология не разбира. И това го пуснаха от СЕСОНКЦ - едва ли не най-ранната базилика в цялото Средиземноморие. След това доста време имаше публикации по темата. Николай Шаранков, който доста добре познава обекта, и той се включи и изрично уточни, че не може да е преди края на 4 век и по-скоро е началото на 5 в. Него тиражирайте това, защото влиза в оборот.

За съжаление, тогава много се бързаше тази Епископска базилика да се експонира и се претупаха нещата, въпреки че имаше гласове да се даде възможност да се проучи отдолу тази прекрасна сграда, както каза и проф. Динчев, много важна езическа култова сграда очевидно. Така и не се даде възможност, даваха се някакви срокове. За съжаление това ще остане за някое от следващите десетилетия.

Костадин Кисьов:

Това на практика беше едно проучване в присъствието на Криминална полиция, тъй като не беше ясно дали има глава открита. Имаше и информация, че е заровена и прикрита с информационна табела. Всъщност целта на това проучване неслучайно в присъствието на Криминална полиция, бе да се установят някоя криминална информация и подадени сигнали. Иначе разрушенията, които са около главата в хоросановата подложка на най-горния мозаечен под, те са в доста по-голяма площ и позволяват допълнително проучване. Но както каза проф. Динчев, ние не следваме практиките на реставраторите, които обявиха и интерпретират неща, които не разбират. И мога да кажа, че ние нямаме точна датировка в строителните периоди на базиликата. Аз многократно съм писал писма, че всякакви такива разрушения без присъствието на археолог и проведено проучване по съответния ред ще доведат до унищожаване на датировката. Тъй като ако няма археолог, няма да се знае какво се открива при демонтажа на хоросановите подове. Всички вие знаете, че там се намират доста находки.

Венцислав Динчев:

Да в случая става въпрос за една нерегламентирана намеса. На стопанисващите базилика им се иска да доразкрият нещо от по-ранната мозайка, но това не бива да го правят без археолози. Същевременно колегите от Пловдив разбират, че трябва да се работи в партньорство с реставратори.

Милена Райчева:

Поздравявам колегите, че са направили всичко, за да спасят този паметник. Чакам с нетърпение да я публикувате и да влезе в обръщение, защото тази глава е много важна за всички нас. За по-ранната сграда - безспорно там са извършвани култови дейности, но може да не е храм, а култова сграда.