6000 думи от автентичния Иван Вазов са „преведени“ на съвременен български в най-новото издание на „Под игото“, зад което стои издателство „Византия“. След като бе пубикуван на шльокавица, а после и във версия с приложен речник на непознатите думи, сега първият български роман е подложен на нов експеримент. Извършва го редакторът  Нели Стефанова –  автор на английско-български, френско-български и немско-български разговорници, пише PlovdivTime.bg. 

"Преведохме романа на съвременен български език, за да може да го прочетат младите хора. В текста са променени над 6000 думи и изречения. За да се запази атмосферата на тогавашната епоха, с чувство за мярка са запазени само онези непознати думи, които я характеризират. В този вид книгата се чете бързо и лесно. вече всичко млади българи имат възможност да прочетат книгата, която определя националното самосъзнание на нацията", аргументират се съставителите. 

Друг е въпросът, че с такава намеса е доста спорно „Под игото“ ли ще четат младите хора, или друг съвременен роман, неуместно стъпил върху вечната българска класика. И понеже е трудно да си представим какво точно означава „превод“ на „Под игото“, публикуваме няколко примера на цели фрази: 

„Вържи попа, да е мирно селото“ става „Отстрани лидера и групата ще се разпадне“;

„Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака“ - „Kоито си приличат, се привличат“;

„Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата“ -  "Разпространяват се идеи за коренна промяна на империята". Какво налага тези редакции не е много ясно, защото едно от първите неща, които усвояват децата в училище, са пословиците и поговорките, мъдрите фрази, достигнали до нас през вековете.

А реакциите срещу решението на редакторите са "поработят" върху Вазов публикуваме по-долу: 

Александър Секулов, писател: 

Изкореняването на чувството за национална принадлежност върви организирано, безнаказано, финансирано и рекламирано. Но всеки, замахнал с брадва към корените по един или друг уж рафиниран начин, ще получи мъст от времето в една дума - презрение. 

Проф. Албена Хранова, преподавател в Пловдивския университет: 

Айде сега да почваме за "Под игото", ама по-отдалеч. Значи, всичкото Възраждане има навика да заскобява – да обяснява в заскобявания все още несъществуващата книжовна норма, включително лексикалната. Когато възрожденецът употребява дума, за която не знае кой я знае (защото е регионална и диалектна или когато е чуждица, или когато е неологизъм, която самият писач току-що е измислил и изковал), забива една скоба и дава тълкувателно решение, щото иска да го разбират и в другите региони, не само в родната му езикова и географска област.

Тогава турцизмите хич не им пречат, не ги махат, и най-откачените пуристи не ги пипат, просто защото онзи разговорен османски турски, имперският всекидневен пазарски език, на който например си продаваш овцете на Узунджовския панаир, никак не е културно агресивен език. Пазарски е. Културно агресивният език е гръцкият, престижният, език хем на православието, хем на науките, езикът на "епистимите", дето вика Неофит Рилски. Тая работа ама много добре я знае още Паисий.

Затова възрожденецът, като пише учебник по аритметика, много мрази думата "аритметика", щото гръцка. Написва думата "численица" за тая наука, но понеже току-що я е измислил, написва в скоби след нея "хисап", та да го разберт във всички евентуални български георгафии на Османската империя тогава. Османската империя в това отношение никак не му пречи, защото хич не е имала научни претенции по "епистимите" със своя всекидневен и непретенциозен "хисап", пречат му гърците, обявили се тогава покрай мегали идеята за родители и владетели на науките и образованията.

Та, на нашите възрожденци турцизмът им е херменевтична патерица, използват го вътре в скобата, колкото да преборят с безобидната му всекидневност високомерните елинизми. Възрожденец пише учебник по история, в който Наполеон побеждава враговете си, защото все ги напада "внизапну (апансъс)". Пак възрожденец обяснява в частта по християнско вероучение в един буквар, че (не мога да изпиша на тази клавиатура истинската тогавашна графика на езика), че "само Бог е бязъ-гряшен (кускурсус)". А пък А. Кипиловски, който преписва/побългарява през 1836 в учебник по история руския имперски историк Кайданов (който, именно защото е руски имперски историк от 19. век, хич не понася Великата френска революция), си е направил към учебника речник на термините, в който думата "революция" е обяснена като "мятеж, баш-калдирмак". Баш-калдирмакът на българския възрожденец означава на разговорния османски турски "голяма бъркотия".

След това Петко Славейков написва в първото женско списание "Ружица" в ранните 70-те на 19. век следното великолепно изречение със заскобено уточнение : "Една френска господжа, като страдала от меланхолия (мерак)...." Никой не може да ме убеди, макар че не можем да бъдем сигурни, че дядо Петко вече не използва заскобяванията като средство за прекрасна ирония.
И така нататък. Можете да бъдете сигурни, че това съвсем не са всички примери, а само 5 от стотиците. Ако искате, ще ви приведа и другите стотици. 

Всичко това го казвам, защото през 2019 г. г-жа Нели Стефанова е решила да заскобява "по възрожденски" разни думи и неща по свое усмотрение в текста на "Под игото", с които успява главно да скъса синтаксиса на текста и да произведе съвременно семантическо разхилване, доста по-обосновано от автентичния възрожденски навик на заскобяването. И най-вече да се справи с Вазовите турцизми – милата, ама съвсем обратно на автентичното Българско възраждане. Изключително патрЕотично и направо трогателно в искрената си некомпетентност. 

P.S. В сегашните учебни програми "Под игото" се учи два пъти – в 6. и в 10. клас. на различни равнища, разбира се. Не ми е известен учебник на които и да е автори, на което и да е издателство, който да не пише речници към христоматийните откъси, адекватни за всяка от двете възрасти. Обаче няма възрожденски заскобявания, скъсвания на синтаксиса и обяснителни семантики като тези на г-жа Нели Стефанова, честна дума. 

Никола Филипов, писател: 

Докъде я докарахме? Да обедняваме речника на българския език, да обедняваме речника на ученици и учители, да подменяме стила на Вазов и езика на епохата?  А и уж преведените думи са преведени съвсем неправилно. Да вземем например думичката "агаЛАР". Тя не може да означава господар, защото окончанието "-ЛАР" в турския език е окончание за множествено число. Значи може да се преведе като "господарИ", но не и като господар. Макар че и това не е точен смислов превод... 

Станислава Станоева, поетеса: 

Как сме го чели романа на този неразбираем език, не знам. а като не разбирахме нещо, питахме? Но да "преведеш" поговорката „Вържи попа да е мирно селото“ като „Отстрани лидера и групата ще се разпадне“, за мен е гротескно. ако на някой не му е ясна думата, да потърси "преводач". И после нека не се възмущаваме, че сме на едно от първите места по функционална неграмотност в Европа. 

Асен Аврамов, композитор: 

Сега, когато вече имаме превод на "Под игото", децата, които ще го четат, вече ще разбират всичко, което се намира във фабулата на романа. Тези, които са облекчили децата, на пръв поглед са облекчили и родителите и учителите. Няма да се занимават да обясняват всяка непозната дума...Въобще няма да се занимават . А без превода можеха да се занимават поне малко с децата си - да имат минути прекарани с тях , минути, в които децата са деца - не знаят и питат, а родителите - родители - знаят и учат...

От друга страна децата ще следят без проблем фабулата, но няма и за миг да се докоснат до езика, епохата, стила... Като превеждате така унищожавате авторството. Авторството! Защото романът , поемата, картината, операта не са само фабула... Защото ятаганът не е сабя, лютнята не е китара, кларинетът не е свирка...

Защото смисълът на старината е в докосването до време , което е отминало и вече не можем да ползваме както и когато си пожелаем, но можем да си представяме, да мислим за него, да се учим от него... 

Защото Дворецът на Дожите не е построен от Ytong и PVC дограма...

Защото се смаляваме, когато приравняваме всичко до своята мярка. 

Христо Карастоянов, писател: 

Честно казано, нищо не разбирам. Едно време дебелите книги ни учеха, че Вазов е един от създателите именно на съвременния български (книжовен!) език. Тоест? На кой български съвременен език е преведен романът? На здр ко пр? 

Преводачката Господ да й бере гайлето. Изданието няма да си го купя, но един поглед ми стигаше, за да разбера, че белята е другаде. Думите, които според дамата били неразбираеми за днешните деца, не са дадени да речеш в бележка под линия. Не, те са наредени В САМИЯ ТЕКСТ, в скоби и в курсив. Което всъщност ебава мамата именно на текста. Докато стигнеш до края на скобите, ти вече си забравил за какво всъщност се разправяше в изречението. А то отгоре на всичко си продължава след скобите.
Е, по този начин тя щяла да накара днешното дете да обикне "Под игото". Ама разбира се, как не?!
Баба ми в Тополовград, когато изтресяхме някоя глупост, казваше: Като седиш, седиш, че на магарето "чуш" речеш! (Бележка в скоби: чуш - стой, тпрууу...) 

Мила Искренова, хореограф, балетен педагог: 

Ще се опитам да обясня, защо според мене е престъпление от етична и естетическа гледна точка да се "преведе" роман като " Под игото".Сам по себе си този акт може би не е толкова страшен, независимо , че е ужасно малоумен. Малоумието само по себе си също не е нещо особено страшно. Страшно става, когато започне да завладява все по-големи и съществени пространстваи това да не прави впечатление на никого.. Тогава то започва да се разпорежда не само с думите на Вазов, но и със значението на думите изобщо, а който е малоумен в отношението си към думите, лишава живота от смисъл.

Един роман, после още един, после един поет.... Така се сриват сградите.... 

Олга Николова, преводач:

Значи, да уточним, че Шекспир не се превежда. Осъвременява се правописът и не мисля, че някой би се осмелил да "превежда" пиесите. Адаптации за различни цели е друг въпрос. Не се превеждат Филдинг, Дефо и пр. За романите на 19-ти век да не говорим. Превежда се Чосър - 14-ти век. Отстоянието е 7 века. Въпросната Нели еди-коя-си има ли право да прави каквото си иска с този роман и да го печата? – НЕ.

Не защото той е светиня, а защото 1) литературата е обществено благо и заниманието с литература е обществена дейност. Тя има толкова право да изсипва своята неграмотност и глупост в самия текст на романа, колкото Бай ви Пешо има право да си изсипе домашните отпадъци на главната улица. В името на свободата на изказа закон за такива неща няма, но има обществена санкция – подигравка, критика, хвърляне на домати и яйца под всякакви форми, прогонване от агората един вид. И точно това се случва.

2) Тази жена няма право въобще да се занимава с литература и образование, защото е не само неграмотна, ами и глупава. Тя не просто не разбира как функционира езикът, защо е важно да има разлика между "жално" и "мъчно" например, а се опитва да сниши нивото до собственото си малоумие. И въпросът тук е защо бТВ въобще ѝ обръщат внимание. Мен ме интересува сега следното – имаме ли учители, които биха ползвали подобно издание, и ако има, какво правят те в училищата.