Със специална вечер, посветена на живота и творчеството на проф. Светлозар Игов, в Пловдив беше отбелязана 80-годишнината на известния оперативен критик. Събитието беше организирано от редколегията на списание „Страница” и се състоя в Студио 1 на Радио Пловдив, а в залата присъстваха синът, приятели и колеги на професора.

Ерудицията на Светлозар Игов не остава скрита за литературното общество, още откакто е бил младеж на 20 години. По това време на поетичната сцена дебютира поетът Николай Кънчев със стихосбирката си „Присъствие”. Неговото творчество обаче се оказва чуждо на тогавашните идеологически виждания, тъй като в него веднага се забелязва копнеж по изначалната цялостност на битието, както и актуализиране на фолклорно-песенната традиция. Именно тези елементи се оказват една от основните причини тогавашната критика да посрещне остро издаването на книгата и да я залее с отрицание. Точно тогава обаче на едно от представянията се появява Светлозар Игов, който защитава по най-добрия начин творчеството на поета и дава да се разбере, че то има истински висока стойност.

„В нашите разговори, пък и сигурно в разговори с други хора, Светльо Игов върло отстояваше позициите си, които беше заел в написаната от него оперативна критика. В нея той намираше начин на живот. Беше един действително универсален критик, тъй като имаше компетенции в много насоки в литературното творчество, история и теория,” – сподели доц. Гергина Кръстева, която последна от членовете в редколегията на сп. „Страница” се докосва до професора. А най-отдавна до него стига проф. Клео Протохристова, която се среща с Игов на едва 24-годишна възраст. По това време той бил на 29 години.

„Той умееше да споделя радостта на приятелите си, у него нямаше никаква злоба или завист. Оценяваше хората срещу себе си мащабно, но в същото време усещаше тяхната индивидуалност и я подхранваше по много тънък начин,” – разкри проф. Протохристова. Тя разказа три символични истории от общуването си с Игов, които очертават неговата същност на човек и ерудит. Една от тях се развила в първите дни след 10 ноември. Тогава Клео Протохристова и Светлозар Игов се срещнали. Тя  споделила оптимизма си от събитията, а той бръкнал в джоба си и извадил оттам лист с напечатан на пишеща машина текст, който гласял:

Оратори говорят по площадите –

гражданите, въодушевени, ръкопляскат и вече виждат

щастливите дни, които ще започнат да идват.

 

А зад затворените врати, зад спуснатите завеси

седят онези, които вече отдавна са решили какво може

и какво не може да се случи.

Първоначално Протосхристова посрещнала текста с неприязън, но чак след време осъзнала, че това е било пророчество на Светлозар Игов за други едни събития от зората на демокрацията.

„Когато през 1996 г. стартира списание „Страница”, Светлозар Игов беше може би най-активния член на редколегията. Времената бяха такива, че редакциите в стария им смисъл бяха изчезнали, а екипите се събираха на отделни срещи в някое кафене. Така правехме и ние, а впоследствие всеки един от нас подготвяше по цяла книга. В архива има няколко, подготвени от него,” – коментира доц. Младен Влашки. Той допълни още, че приема отсъствието на Игов на настоящата среща да се дължи на друг спешен ангажимент, който просто го е възпрепятствал в последния момент. Разкри и идеята на сина на професора – Атанас Игов, да се събере в архив творчеството на неговия баща, затова апелира към аудиторията да подкрепи идеята, като предостави материалите, които има у себе си.

На свой ред доц. Борис Минков сподели, че трепетно си спомня Коледата на 1997 г., когато пловдивското литературно издание отбелязва своята първа годишнина. В чест на неговото име – списание „Страница”, както и на първата годишнина всеки от редколегията трябвало да напише по една страница, в която да представи какво е за него Коледа. Тъкмо тогава доц. Минков става част от редколегията.

„Само за индивидуалните общувания на Игов могат да се напишат няколко книги. Беше изключително умощедър към другите и притежаваше вътрешна артистичност, която го отличаваше от другите литератори, защото те я нямат,” – коментира доц. Минков.

По време на вечерта на мултимедийна стена бяха презентирани два откъса от предавания с участието на Светлозар Игов, а едното от тях беше от „Клуб Голямото четене”, където професорът споделя:

„Никой не се ражда с добър или лош вкус. Вкусът се възпитава и се моделира от средата и културата. А това, че чалгата се разпространява, защото имало търсене, не е вярно. Разпространява се, защото трябва да има такова търсене. Културата е много важно звено, защото формира мисленето на обществото. И щом се посяга на нея, значи говорим за посегателство на много дълбоко ниво в обществото.”