Заместник-кметът Пламен Панов разказва за поредния важен проект за Пловдив – намерението на Общината да превърне пространството около древния тракийски храм в район „Южен” в археологически парк.
- Г-н Панов, разкритията на археолозите на Голямата могила в район „Южен” дадоха ход на една ваша идея, която сега имате шанса да реализирате – децентрализацията на култура. Каква е концепцията ви за ценния тракийски храм и района около него?
- Няколко са аспектите, в които този проект ще се развива. Сега вече говорим конкретно и ясно, защото сме на третата година от едно дълго археологическо проучване. Доц. Костадин Кисьов повдигна завесата, когато каза, че през 2022 г., обсъждайки какви археологически разкопки да правим в Пловдив, аз го бях помолил да даде предложение, с което да намерим нещо интересно извън централна градска част. Ние съзнаваме, че повечето културна инфраструктура и повечето туристически атракции се намират в центъра на Пловдив.
Затова исках да се направят проучвания, които евентуално биха довели до интересни разкрития, за да развием културно-туристическа атракция извън градския център. И това да има добавена стойност за целия район, в който би излязло нещо. Тогава той сподели с мен, че в Пловдив не е проучена така наречената Голяма могила в „Южен”, без към онзи момент да дава гаранции какво би излязло от самото проучване.
- И работата на археолозите започна през 2022 г.
- Да, ние дадохме зелена светлина още тогава - през 2022 г. Година по-късно бе открит покривът на тракийската гробница. Казвам гробница, а не храм, защото първоначалната хипотезата бе, че става дума за гробно съоръжение. Самият терен на могилата е едно цялостно пространство в размер на 10 декара. Съвсем естествено си зададохме въпроса – какво правим оттук нататък? Археолозите ще проучат цялата могила, но това огромно пространство има потенциал и трябва да се развие в много по-голям проект, в който археологическият паметник да бъде фокусна точка, но и да се развия всякакви други дейности и активности.
- Има ли подобни практики в други европейски градове с богато археологическо наследство?
- Да, проучихме и се оказа, че и други европейски градове имат намеренията да правят археологически паркове. Видяхме смисъл в цялата идея и добра практика да се облагородяват и обживяват такива пространства. Тогава първоначално доц. Кисьов предложи варианта около могилата да търсим вариант да направим археологически парк, което пък до някаква степен решава един от големите проблеми на музея. Както знаете, той е задушен от към пространство и в тези 10 дка можем да направим открита експозиция с част от елементите, които към момента не са експонирани и не могат да бъдат видяни от широката общественост.
- Даде ли ви още повече оптимизъм разкриването на целия археологически паметник?
- Тази година, когато храмът беше разкрит в по-голямата си част и се установи, че е 10 метра висок, 7 метра дълъг, поканих и кмета на район „Южен”, тъй като той е най-близо до хората и е наясно и с нуждите им. Когато отидохме да разгледаме пространството, установихме, че би било добра идея този археологически парк да предложи и детски атракции. Оказва се, че в момента има голям интерес от страна на училищата и детските градини към археологията. Самият доц. Кисьов сподели, че в рамките на инициативата на музея „Археология за всеки” са водили децата на обекта. И въпреки че тя в момента не е в най-добър вид – не е почистено наоколо и е недостъпно, децата са реагирали с огромен интерес. Това беше още един аргумент да мислим за перспективата там да се изгради археологически парк е открита експозиция с атракции за деца. Концепцията ни е много повече от идея за децентрализация, защото в града ни няма достатъчно атракции, където цели семейства да се забавляват заедно, да играят, освен парковете и дворовете на училищата.
Няма такова голямо и интересно пространство, в което от една страна да имаме културна насоченост, да има фокус върху археологията и в същото време децата да могат да се забавляват и да прекарват доста време там. В същото време имаме едно огромно пространство в размер на 10 декара, където наистина можем да проявим голямо въображение и да направим уникален проект, който да води както туристи, така и семейства в тази част на града.
Имаме добър пример с Капана, където проектът проработи преди няколко години. Ще бъде важно да видим дали от това, ако направим една културна забележителност като туристическа атракция би имало добавена стойност към развитието на целия район.
- Не е ли химера развитието на такъв проект без необходимата инфраструктура?
- Не е химера, напротив. Много ни помогна и това, че общината има план до археологическия паметник да бъде изграден път, който преминава покрай Голямата могила и ще свързва районите „Южен” и „Тракия”. Така че това създаде добри предпоставки там да има и достъп за туристи. Радваме се, че идеята се приема изключително положително. Така че нашата амбиция е именно това да се случи в рамките на този мандат.
- Какви стъпки трябва да предприемете?
- За да се случи това нещо, има конкретни стъпки. Първо, земята там е държавна. За радост проверихме, че няма инвестиционни намерения. Ние ще поискаме, когато приключат археологическите разкопки, Националният институт за недвижимо културно наследство и Министерство на културата да дадат граници и режими за опазване на обекта. След като бъдат определени те, ще поискаме от държавата да предостави на Община Пловдив и на Археологическия музей пространството, което пък ще доведе до допълнителни средства за музея за открити площи, за да може да започнем реално да инвестираме там. Това ще се случи още тази година.
След като поискаме от държавата, която е собственик на терена, да даде това пространство на общината, ние ще го предоставим на музея със заповед на кмета. Следващият етап е изготвянето на техническо задание за археологически парк с детски атракции.
- Всичко това като процедура ще се случи през тази година ли?
- Тъй като зависи от няколко държавни институции, ние се съобразяваме с тяхната скорост. Затова ние ще действаме съобразно тяхната скорост. Навярно границите и режимите няма да бъдат изготвени толкова бързо, но ако се случи, ще реагираме, така че процедурата да тръгне. Извървяването на тази процедура е важно, за да може доц. Кисьов да изготви техническо задание заедно с районното кметство и ресор „Култура” на Общината. Ще го съгласуваме и то ще включва консервация и реставрация и на самия храм. Добрата новина е, че там средствата няма да са толкова много, защото той е общо взето запазен. Точно затова е напълно възможно този проект да стартира през следващата година, след като заданието е съгласувано.
- Ще има ли съпътстваща инфраструктура като сграден фонд или просто ще се реализира проект на открито с артефакти и атракции?
- Представям си го да има открито пространство и да има обслужваща сграда. Според мен е важно да има и малко кафене, което да обслужва идващите туристи. Представям си го да има приключенски атракции за децата, да е много залесено и зелено.
Важно е как ще го проектираме, но в общи линии искаме хубава атракция без бутафория плюс археологически парк, който да привлича и туристи, и семейства, които да идват в Пловдив.
- Водили ли сте предварителни разговори с архитекти, които имат отношение към културно-историческото наследство?
- Не сме водили още такива разговори, тъй като трябва да възложим задание. Важен ще е анализът за нуждите и интервенциите, които могат да бъдат направени там. Така че ние реално тепърва ще говорим с архитекти. Знаем, че там имаме едно голямо голо поле. Тоест има достатъчно голямо пространство, в което да направим атрактивна за посетителите зона.
- Каква е перспективата като срок?
- Според мен е напълно реалистично през 2025 г. там да има готово проектиране. То ще представи детайлно интервенциите по мястото и ясна количествено-стойностна сметка. Въз основа на него и при положение, че се харесва и на обществеността, ще се търси подкрепата на Общинския съвет да заложим средства от бюджета. Ние можем да гарантираме за достатъчно голяма бързина като задание за проектиране. Това е предизвикателство, но го можем и знаем, че ще отнеме обозрими срокове.
- Има ли други важни проекти, които ще променят културната карта на Пловдив?
- Да, например Братската могила. Преди може би около месец Общинският съвет гласува средства в бюджета на Историческия музей за проектиране, което да даде яснота за това какъв основен ремонт трябва да извършим на обекта. Мисията е след този ремонт могилата да бъде възстановявана понедо екзистенц минимум – да бъде осветена, да бъде окабелена, да бъде чиста, да им пространство за обслужване на туристи.
Целта е да я върнем в нормален и приветлив вид. Възложител на проекта ще е директорът на Историческия музей, като стъпваме на констатациите на извършеното наскоро задълбочено техническо обследване. И този проект трябва да бъде подготвен до края на годината. Това би дало възможност през 2025 гда обявим обществена поръчка за извършване на конкретни ремонтни дейности. Важно е да се отбележи, че след приключването на този належащ ремонт ще можем да отворим вратата за един по-широк обществен разговор за функцията на паметника на културата. Дали да бъде просто обект, който се посещава от туристи или център за дебати, защо не и център за съвременно изкуство, това тепърва ще трябва да се решава.
- Кои проекти ще се случат още през 2025 г.?
- Аз съм обещал на кмета Костадин Димитров, че през 2025 г. ще имаме 5 или 6 готови проекта, които при налични ресурси могатда бъдат започнативеднага. Говоря за съгласувани проекти, сиздадено разрешение за строеж, които могат да бъдат реализиранислед осигуряване нанужните средства и проведенаобществена поръчка. Става дума за Братската могила, Баня Старинна, за която проектът е внесен в НИНКН, сградата на БНБ, Форумите Юг и Изток, за които имаме проект за около 12 милиона лева. В момента тече подготовката за обявяване на обществена поръчка за библиотека „Иван Вазов” и мерките за енергийна ефективност. През месец септември ще бъде обявенаобществената поръчка за избор на изпълнител, така че там ще може да се работи през следващата година. Проектът за Кино „Космос” в момента е на етап Върховен административен съд. Всички жалби на фирмата от Гоце Делчев, която жалеше обявлението на обществената поръчка бяха отхвърлени. И сега очакваме ВАС да се произнесе в наша полза. Така ще можем да преминем към избора на изпълнител. Предвиждаме ремонт и на последния етаж в сградата на Градската художествена галерия на Главната, където се представятвременни изложби. Този проект също е внесен в НИНКН и очаква развитие.
Важно е да се знае, че за осъществяванетона един инфраструктурен проект се извървява дълъг и нелек път, включващ множествосъгласувателни процедури.
- Баня Старинна отваря врати извънредно за Седмица на съвременното изкуство, какво се случва там?
- Да, тя ще отвори извънредно врати за Седмицата на съвременното изкуство, като част от събитията ще се случват вътре в банята. Очаква ни един много вълнуващ проект с интересни и провокативни събития в различни градски зони. Фестивалът отбелязва 30-годишен юбилей, така че си струва да бъде посетен. Той е създаден и се случва точно в това пространство вече 30 години. Проектът за реставрация и ремонт на Баня Старинна очаква своето съгласуване в НИНКН, за да може с подходяща реконструкция банята отново да стане активно пространство за култура.
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Още от категорията
Почитаме християнска мъченица днес, хиляди имат имен ден
Игнажден е! Най-важен е първият гост в дома
Акценти
Почина бившият играч на ЦСКА Мартин Дечев
Втори гребен канал? Не, това е пробивът на Централна гара
Темите на Traffic News
