Експедицията е издирвала прочутия Бял град, известен и като Градът на Маймунския бог. Мястото е цел на западните откриватели още от времената на испанските конкистадори през XVI век. Смята се, че градът е един от многото изчезнали в джунглите на Хондурас – и е бил обитаван от процъфтяваща цивилизация, която изчезнала без следа преди около 1000 години.
За разлика от маите, също изгубени мистериозно, за тази предколумбийска култура не се знае почти нищо – дори названието й. Откритието е представено пред обществото от „Нешънъл Джиографик“, които са имали журналист и фотограф на експедицията. Археолозите са изследвали и картографирали просторни площади, могили, глинени пирамиди и земни изкопи, разказва списанието. Открит е и забележителен набор от каменни скулптури, останали недокоснати векове наред. Изследователите са ги документирали, но засега са ги оставили в земята.
Древният град е разположен дълбоко в Москития, огромен и почти ненаселен район с джунгли, блата, реки и непроходими планини. За да успеят да оцелеят, археолозите са били предвождани от двама експерти по оцеляване – бившите британски разузнавачи Стив Съливан и Андрю Ууд.
Екипът се натъкна на 52 находки, полузаринати в почвата, както и свидетелства за много повече погребани по-дълбоко в земята – включително гробници. Сред културните ценности има каменни церемониални тронове и изкусно зографисани с изображения на змии и лешояди плавателни съдове. Удивително е откритието на каменна глава на смесица от човек и ягуар – според учените става дума за култов предмет, представящ шаман в транс. Артефактите са датирани от периода 1000-1400 г.
Западни откриватели от столетия търсят следи от града в джунглата. Индианският фолклор от района разказва за митично място, подобно на Райската градина, други вярвания предават за Златен град. Американският авантюрист Тиъдър Мурд навярно е открил руините при експедицията си през 1940 г. Той обаче умира преди да разкрие местоположението на града. Според разказите му е открил място, където някога местните са се прекланяли пред гигантско маймунско божество, а племената наоколо са разказвали митове за население от получовеци, получовекоподобни маймуни.
Засега Фишер и колегите му пазят местонахождението на изгубения град в тайна, за да го предпазят от иманяри. Пред тях обаче стои и друга сериозна опасност – масовото изсичане на горите. Според разказите им само на около 20-ина километра тече непрекъсната сеч заради строеж на ферма за говеда.
TrafficNews.bg
Още от категорията
Костадин Кисьов за „Старинен Пловдив”: Нехайно управление и некадърни реставрации