Найден Тодоров е роден в Пловдив. През 1993 г. завършва СМУ „Добрин Петков“ в класа по пиано на Дарина Кантарджиева и тромпет в класа на Лилия Ковачева-Топорчева. Още като ученик създава Младежки оркестър „Пловдив“. От 1993 г. става студент на проф. Карл Остерайхер и проф. Урош Лайович във Виенския музикален университет като стипендиант на Ротари клуб – Виена, където завършва като бакалавър през 1996 г. През 1996/1997 г. е поканен от фондация „Ленард Бърнстейн“ (Йерусалим) на специализация в Израел, където работи с Менди Родан – диригент на Израелската филхармония.

През 2000 г., само на 26 години, е поканен за Музикален директор на Пловдивската опера и филхармония, като се оказва най-младият диригент в България на такава позиция.

През 2001 г. получава и магистърска степен от Нов български университет. През 2013 г. се дипломира и като мениджър в областта на културата в Нов български университет.

Найден Тодоров работи с различни оркестри в България и в чужбина. Участва в десетки национални и международни фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. От 1997 г. е музикален директор на международния фестивал „Тракийско лято“. През 1998 – 1999 г. е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северноизраелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анджелис.

През 2001 г. дебютира със Софийската филхармония, а от сезон 2004/2005 г. става неин постоянен гост-диригент. В периода 2005 – 2017 г. е директор на Държавна опера – Русе. А от началото на 2017 г. е директор на Софийска филхармония.

Найден Тодоров се изявява с ярки интерпретации в широк репертоарен диапазон. Сътрудничи с прочути световни артисти като Патриция Копачинская, Сара Чанг, Максим Венгеров, Паул Бадура-Скода, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Никола Гюзелев, Анджела Георгиу, Джошуа Бел, Юрий Башмет, Светлин Русев, Милена Моллова, Людмил Ангелов, Вадим Репин, Анастейша, Джон Лорд и др.

Тодоров бе служебен министър в кабинета на Гълъб Донев през 2023 г. и сега в кабинета на Димитър Главчев.

- Постоянно се говори, че трябва да има промени във финансирането на сценичните изкуства. Вие имате ли ясна визия?

- Много навременен въпрос. Нашият екип приключи идейния проект как искаме да изглежда бъдещото финансиране. И в момента го превръщаме в нормативни текстове, които ще оставим на моя наследник. Самата промяна ще отнеме между 6 и 8 месеца и не може да се реализира от един служебен министър.

- Може ли да повдигнете завесата? Как това ще се случи?

- Ще се възползваме от опита на най-социалните европейски държави. Министерството на финансите настоява за промяна не от днес. Идеята ни е приходът от билет да не е най-важен. Важни ще са броят на премиерите, на българските заглавия в репертоара, броят на проектите за работа с деца, както и спектаклите и концертите в региона. Това ще са нещата, които имат значение, ако бъде приет нашият проект и започне прилагането му. 

Това е нещо средно между философията на финансиране, която е в момента и онова, което беше преди 2010 г.

- А предвижда ли се окрупняване на културни институти или закриване на такива?

- Не, не предвиждаме да се окрупняват, нито да се закриват културни институти. Аз съм част от този сектор и няма как да разсъждавам в такава посока. Осъзнавам колко е важно градовете да имат своите културни институции. Виждаме и различната им роля. На по-малките от тях ролята е да поддържат огъня, колкото и банално да звучи. Докато ролята на големите е да бъдат представителни – едни за региона, други за държавата. 

- И вечната тема – какво трябва да се направи за опазването на недвижимото културно наследство?

- Имаме ясна визия какво трябва да се направи. Спасението, според мен, е да бъдат разкрити регионални центрове към Националния институт за недвижимо културно наследство. Те да имат задачата да се грижат за всички недвижими културни ценности от местно значение. Самият НИНКН да се грижи само за недвижимото културно наследство от национално и световно значение. Водихме разговори с директора арх. Петър Петров и той смята, че това ще бъде един полезен ход за съхраняване на културно-историческото наследство на България. И не говоря за инспекторите от Главна дирекция ИОКН към Министерството на културата, а за нова отделна структура с експертен екип.

България реално би следвало да бъде разделена на шест региона, в които да има такива експертни структури.

- А каква ще е ролята на Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимото културно наследство към министъра на културата?

- Без работата на този експертен съвет съществува риск всеки един министър на културата да допусне грешка. Нека да обърна внимание, че СЕСОНКЦ не е задължителен елемент в процеса на одобряване на проект, свързан с недвижимото културно наследство на България. Експертният съвет има ролята да дава становище до министъра кое е правилно и кое - не. От разговорите, които водих с представители на ИКОМОС, те смятат, че по-скоро трябва да се увеличи тежестта на работата на Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимото културно наследство. Знам, че мнозина няма да са щастливи, но нека да сме честни - нито един министър на културата не може да разбира от всичко и има нужда от експертите, които да му подсказват кое е вярно и кое е важно.

- Има случаи, в които преписки се бавят с години, защото касаят изключително ценни обекти. Подобен пример в Пловдив е археологията на Понеделник пазара. Защо държавата не води разговори за откупуването на такива имоти?

- В момента няма как да се работи в тази посока, но определено това е една от възможностите. Истината е, че един служебен министър не следва да предприема такива действия. И затова, когато решавам конкретни казуси, често срещам критики. Теоритично моята роля е да създам ред в културния сектор, докато преминат изборите. Все пак успях да направя няколко неща, които минаха, други, за съжаление - не. С тях ще има задачата да се справя редовното правителство.

- Какво успяхте да прокарате?

- Действията ми през последните месеци бяха свързани с разпределянето на допълнителни средства за сектора. Постарах се и да не променям драстично екипа, за да продължи да функционира системата. 

- Ако получите покана и имате по-дълъг хоризонт за работа, ще направите ли промени в администрацията, за да работи тя по-добре?

- Да. И говоря не за персонални промени, а структурни. Бих дал един пример, за да ме разберете – в момента една и съща структура отговаря както за читалищата, така и за външната културна политика на България. Да коментирам ли? По-добре – не. Това е направено в миналото, уж временно, и така си е и останало. Аз имам своя ясна визия, как следва да изглежда структурата на министерството. Дори и да не я реализирам аз, ще я предложа на следващия министър, ако прояви интерес.

- А вие склонен ли сте да поемете поста в редовно правителство, ако получите такова предложение?

- Ако получа такова предложение и от мен не се изисква плащането на някаква цена, която да струва нещо в културата, отговорът ми е вероятно да бъде „да”.

- Как минаха тези месеци?

- Колкото и невероятно да звучи, минаха спокойно. Не направих сериозни промени в екипа на министър Кръстю Кръстев. Познавам се с повечето хора в министерството от десетилетия и нямахме нужда от период на опознаване. А и в предходното ми участие в служебен кабинет мисля, че научих повечето вътрешни подводни камъни. 

- Как виждате бъдещето на и държавните културни институции в България, защото в световен мащаб вървят едни процеси на закриване, на наемни договори за сезон или за спектакъл.

- Не мисля, че това е добрата формула за сценичните изкуства в България. По-скоро виждам някаква форма на категоризация. И когато казвам категоризация, не визирам, 1, 2, 3 или 4 категория. Не говоря за класиране, а по-скоро за това кой с какъв сграден фонд разполага, в какво населено място като демография и икономика се намира и още много други показатели. И тази категоризация ще има едно единствено значение – как финансирането да стигне до всички.

- Какво се случва с Концертна зала?

- Знам, че има проблем с ремонта на Концертна зала. Той е междуличностен, но се надявам с разговори да успеем да го потушим. Ако не се случи веднага новото правителство, ще използвам времето, за да бъда балансьор и да разрешим проблема.

Големият проблем в България е, че се работи на принципа  „гасене на пожари”. В момента се опитваме да подготвим една ясна стратегия за следващите четири-пет години за пътя, който трябва да извърви цялата система. И тя не просто да се успокои, а да започне да се развива. Истината е, че парите, с които разполага сектор „Култура”, са достатъчни в момента, но разпределението им е грешно.

- Какво ѝ е грешното?

- В сценичните изкуства това са делегираните бюджети, финансирането на билетче. Това е имало своя огромен позитивен ефект преди 13 години, но сега ситуацията е съвършено различна. В системата на музеите и галериите пък делегираният бюджет е на принцип численост. А къде тогава са парите за дейност, за гостуващи експозиции, къде са средствата галериите да купуват нови картини? А парите ги има. Да погледнем към българското кино! Има в нормативната уредба заложени текстове още от преди години, които са дали възможност киното да се самоблокира. И го прави системно! В същото време секторът няма достатъчно средства, но всяка година голяма част от парите за кино се връщат в бюджета неизползвани. Това са само няколко примера. Ние вече сме намерили къде са препъни камъните и какво трябва да се направи. Всичко това обаче е свързано със законови промени, за които са необходими минимум 6-8 месеца, при това при синхронно функциониращо правителство и работещ парламент.

- Разговарял сте по принцип с политическите лидери? Има ли добра воля за тези промени?

- Разговарял съм с представители на всички парламентарни групи в Комисията по култура и медии в предходното Народното събрание. Огромна част от тях, почти 100 процента, са готови да подкрепят такива промени. А и защо да не ги подкрепят - те са за доброто на всички.

- Г-н Тодоров, общинските съветници на Пловдив заявиха с декларация желанието си Панагюрското златно съкровище да бъде върнато в Археологическия музей. И от Панагюрище се вдигат гласове със същото искане. Вие сте твърдо срещу това. С какви аргументи?

- Панагюрското съкровище е на Пловдивския музей и е гордост за Пловдив. Но то е гордост и за цяла България. Ако бъде върнато на пловдивския музей, то аз съм убеден, че ще успеят да го пазят прекрасно и то ще бъде достояние на всички пловдивчани, но това ли е всичко? Ако бъде подновен договорът между между РАМ-Пловдив и Националния исторически музей, те ще могат да го представят навсякъде по света на най-високо ниво и да представят цяла България, не само Пловдив. Смятам, че Панагюрското съкровище е причина за всички нас да се гордеем, ако бях на мястото на музея в Пловдив, просто бих искал при пътуване да се предоставя в чуждите музеи повече информация за Пловдив, за региона и всичко останало, с което можем да се гордеем пред света.

Защото ние така или иначе имаме перманентен достъп - било до него, било до копието. За човешките очи е абсолютно неразпознаваемо кой е оригиналът и кое е копието. Но от оригинала следва да се възползваме, за да може цяла България да печели престиж пред международната общност. Ето, през последните години то бе представено в Лувъра и в Британския музей, предстои през ноември да бъде експонирано и в музея Пол Гети в Лос Анжелис.