Пловдивчанинът Найден Тодоров отново е начело на Министерството на културата. Той влезе в сградата на бул. "Александър Стамболийски" отново в ситуация на тежка криза в културния сектор. Какви мерки ще предприеме и как ще гаси избухналите скандали разказва в интервю за медията ни.

- Г-н Тодоров, в какво състояние заварихте Министерство на културата при третото си завръщане начело на ведомството? 

- Открих огромна промяна на кадрите и проблемът е не просто, че има смяна, а много от освободените позиции не са заети.  На други са назначени хора, които тепърва трябва да се учат как се работи в такава среда. 

Не знам каква му е била идеята на предшественика ми. Може би е смятал, че ще има 4-годишен период на управление и първата година да извърши промени, втората - да намери хора, третата - да свикнат. Какви резултати е очаквал, не знам. В крайна сметка резултатът е, че Министерство на културата в момента не е в своя пик, ако мога така да се изразя. 

Въпреки това, хората с които работим, очевидно се стараят да направят нещо в при тези лимитирани ресурси. 

- Колко са държавните културни институти, които не са на червено? 

- 7 културни института са под 120 процента от субсидията, тоест не са в преразход. 

- Ситуацията в сценичните изкуства отново е критична. От една страна културните институти са в дефицит. От друга – напрежението между държавните театри и частните културни оператори вече е опасно високо. 

- Аз няма как да допусна такъв конфликт да се случи, защото те не би следвало да имат допирни точки в дейността си. Държавните културни институти са инструменти на Министерство на културата да провежда културна политика, докато частните културни оператори и всички независими структури би следвало да се възползват от резултата от държавата културна политика, какъвто резултат в момента няма. Държавата през последните минимум пет години не е знаела какво се случва и как се случва поради огромните непрекъснати смени в управлението и невъзможността на временната власт да предприеме дългосрочни действия. 

Системата от една страна е абсолютно изродена, тя не функционира. От друга страна се е случило нещо, което никой не е предполагал, че е възможно да се случи. Държавни, частни и общински структури в един момент да тичат в една писта, да се конкурират помежду си и да се борят кой на кого да вземе хляба. Тази среда не е нормална, тя е непродуктивна за работа. 

Така че мисля, че ако тази промяна, която готвим, бъде осъществена в нейната цялост, без значение кой е министър, ще промени нещата в интерес на всички творчески организации. Промяната в сценичните изкуства не трябва да бъде облечена в политика. Културата е над политическа, културата е национален приоритет, а не на дадена партия. 

Тогава този проблем, с който се сблъскваме в момента, няма да съществува. И аз не говоря за някакво светло бъдеще, говоря за сега, за тази година, в която всичко може да бъде решено. 

- Как? 

- Става дума за поредица от промени, които трябва да се случат. Ще започна с делегирания бюджет в държавните сценични изкуства. Той отдавна не функционира по начина, по който би следвало да функционира. Той е един изроден квазипазар с туморни отклонения, бих казал. Системата показва още с театралната афера преди две години, че има пробойни. Аз съм убеден, че проверките на Сметна палата, на АДФИ и прокуратурата ще покажат, че има и други пробойни, макар и не толкова големи. Това, което трябва да се случи, е първо да се върне основната философия на съществуването на държавните културни институти, т.е. да не се водят по вкуса на публиката и да се превръщат в конкурент на частните организации. Ролята на държавните институти е да формират вкуса на публиката и да прокарват политиката на държавата тогава, когато има такава. Поради тази причина са и предвидените към момента законови промени. 

- В какво се изразяват те? 

- Първо искам да уточня, не говоря за фиксиран бюджет, не това искаме да направим. Говоря за една съвършено различна форма на делегиран бюджет, в която финансирането на държавните структури не се извършва спрямо продажбите на билети, които те извършват (както е сега), а спрямо политиката, която те водят. 

Всички промени сме заложили в законопроекта, който готвим. Четири са възможните начини за финансиране, които вървят паралелно. Единият е свързан с демографията и икономическата сила на населеното място на съответния културен институт с предвидено щатно разписание за това място. То ще бъде гъвкаво, няма да е застопорено, но няма да е възможно, както е сега, един директор да реши днес да има 5 човека на щат, утре да бъдат 250. Другият фактор е свързан с художествената политика – репертоар, детска аудитория, нови произведения, нови български произведения и така нататък. Всичко това ще формира бюджета на институцията. 

И за да съм съвършено точен, аз направо ще цитирам члена, който готвим. Текстът посочва компонентите. Единият е основен компонент, който се определя за съответната група държавни културни институции спрямо техния стандарт по Н4 - нова наредба, която сега се изготвя. 

Допълнителните компоненти отчитат спецификата на държавните културни институти, обективните географски, демографски, икономически, инфраструктурни, художествени и други показатели, с които се диференцират различните нива на разходите при дейността на институтите в областта на сценичното изкуство, свързани с националната културна политика. Това какво означава? Означава, че от една страна ще се изисква дадена публика като бройка от театрите, но тази бройка публика е в съотношение с населеното място. 

Тоест ще има процентно взаимоотношение между публиката, която се изисква от театрите и населеното място. Става дума за населеното място, в което е ситуиран института, а не той да ходи на другия край на България, за да си изкарва бройките. Означава също така, че когато театърът има свой собствен сграден фонд, част от този стандарт за финансиране ще е свързан с това да се плаща издръжката на този сграден фонд и т.н. Извън този компонент, разбира се, е участието в националния културен календар, участието на сесиите на Национален фонд „Култура“ и на Министерство на културата, но за това след малко.

Говоря за така наречената държавна задача. Това звучи много гръмко и тежко, но всъщност какво представлява държавната задача? Ще ви цитирам проектозакона. 

„Реализиране на държавна задача поставена от министъра на културата е с цел популяризиране на автори, произведения, изпълнители и събития, свързани с развитието на българската култура.“ 

За какво говорим? Говорим за това, че когато има дадени събития, които са важни за представителността на българската култура, участието в тях или още повече организацията на такива събития води до съответния финансов стимул от министъра на културата. 

Също така, когато има годишнини на видни представители на българската култура, ще се подпомага финансово отбелязването на тези годишни. Също така, и това е един много важен и съществен момент, онова, което се учи в училище по литература, трябва да присъства в театрите, в тяхната програма. 

Не е задължително, но когато го правят, това се отразява на техния бюджет. Според мен е важно от една страна да се запази художествената самостоятелност на културните институти, от друга страна те да бъдат мотивирани да следват държавната културна политика. 

- Както през 2026 г., когато няколко театъра поставят текстове, свързани с Априлското въстание, 150 години по-късно, нали? 

- Да, това имам предвид. Има една поредица български държавни културни институти, които, слава богу, свършиха работата на държавата. Това, което държавата ни не свърши през последната година. Тук е моментът да се обърна към един друг много съществен инструмент на Министерството на културата. За съжаление, няма да ми стигне времето в служебното правителство, за да направим тази промяна, но ние ще оставим като проектна възможност да бъде решена, а именно Национален фонд „Култура“. 

Националният фонд „Култура“ в момента е един друг инструмент на държавната културна политика с изродени функции. Какво искам да кажа? Той плаща, но не е продуцент. Не следва никаква държавна политика, защото я няма, разбира се. Но идеята е,  Фонд „Култура“ да има разклонение на своята дейност в няколко посоки. 

- Кои са те?

- Едната е част от сесиите за финансиране, които са в Министерство на културата, да преминат във Фонда. Там да има сесии за държавните културни институти, за изпълняване на определени задачи свързани със събития, важни за държавата. Говоря за тематични сесии, нещо което в момента го няма. Това е едната посока. 

Втората посока е сесии на фонда за подпомагане на общинските организации. Не говоря само за театри и оркестри, но и за проблемен сектор като фолклорните ансамбли, които фактически страдат в момента от липсата на средства. 

Министерството няма законова основа да финансира общинските културни институти. От друга страна обаче Фонд „Култура“ като инструмент на държавната културна политика може да ги подпомага с даването на задачи, които да са платени. Другата основна роля на фонда ще бъде подпомагане на независимия сектор, което обаче също трябва да бъде преформатирано, защото в момента се случва на абсолютно свободен принцип. 

Обявяват се някакви индикативни програми, които после се променят, според това кой е в Управителния съвет и какви са неговите идеи. Дали обаче това е част от държавната културна политика, няма значение. В същото време се случва и нещо, което мен лично много ме притеснява. Аз и преди го заявявах на тогавашния Управителния съвет на фонда, но нищо не можехме да направим по въпроса, защото трябва промяна в закона. 

Не може цялата дейност на независимите артисти да се съсредоточава на едно място, в един град. Така част от България остава тъмно петно, в което нищо не се случва, а част от България има прекалено много дейност и самите артисти и културни организации се самоизяждат помежду си в стремежа си да гонят една и същата дейност и едни и същи културни пространства. Идеята е дейността на фонда да се раздели в новите четири региони на България, които влизат в сила от 1 януари. 

Това означава да се подпомагат регионите разделно със съответните проекти, съответните програми. 

Тоест това, което искаме да се случи, е държавата да се влезе в ролята на продуцент на култура. Показваш пътя, по който трябва да се върви, не задължаваш никого да върви по този път, но стимулираш този, който върви по него. 

- Това е добре, но се знае, че  в културните институти има хора, които са на щат и получават заплати, а нямат сериозна ангажираност. Как ще процедирате с такива казуси? 

- Липсата на дейност, която ще се вижда на всеки 6 месеца за даден артист, ще се отразява върху оценката на съответни културни институции и на неговите ръководители. 

- А какво се случва с артисти, които наред с постоянните си договори в театри, имат такива и с частни продуценти или продукции? Сега възникна конфликт между частен и държавен сектор, а има много случаи, в които артисти са разкрачени между двете. 

- Това е забавно само по себе си, но искам да кажа, че смяната на системата на финансиране ще доведе до това, че театрите ще имат възможността при желание абсолютно легално и на светло да сключват договори за съвместна дейност с независими структури. Държавата няма да се меси в това по новите правила, но трябва да има едно спазено условие, а именно, че тези артисти, които са на щат в съответния театър, трябва също да имат своето сценично време през сезона. 

Да се вземат отново мечки ще бъде абсолютно излишно, но ако искат – ще могат да го правят на хонорар. Няма нужда да ги назначават краткосрочно, както го правят сега,  защото това по никакъв начин няма да влияе на оценката на театъра. 

Но това, което би влияло на оценката на театъра е, ако в театъра има щатни артисти, които не получават достатъчно работа. 

- Как ще се регулира това?

- От една страна ще се гарантира възможността за повишаване на жизнения стандарт на артистите и хората в изкуството в България. И от друга страна ще се подсигуряват средства за художествена дейност. Защото обикновено Министерство на културата разполага с ограничени ресурси. Най-вероятно това, което ще се покрива на театрите, ще са фонд работна заплата. 

Повечето неща, които казвам в момента, са всъщност за подпомагане на художествената дейност и за насочването ѝ в определени посоки. Разбира се, театърът вече няма да има нужда да изкарва приходи от билети, за да си покрива фонд работна заплата. И приходите ще се връщат към театрите. 

- Това е много важен детайл! 

- Да, така е. Екипът ми има още една важна задача - да се заложи с подкрепата на финансовото министерство ежегодно покачване на бюджета на Министерството на културата с  10% до достигането на 1% от брутния вътрешен продукт. Което принципно е идеята да бъде обвързано и с вдигането на възнаграждението на хората, които са в културните пространства, в театрите, в музеите, в галериите, в читалища, в библиотеките и т.н. Това е един много важен съществен момент, защото моят основен проблем в момента е, както и предходните ми мандати, по какъв начин да балансираме между дейността и между чисто социалния елемент, че хората, които извършват тази дейност, трябва да могат да живеят достойно и нормално. 

В България хората на изкуството, ако трябва да сме честни, не са чак толкова много и при едно добро желание, техният стандарт може изключително лесно да бъде променен. Проблемът е на друго място. Проблемът е, че ако това се извърши с един сектор, ще скочат всички други сектори, достатъчно само с тяхна начина. 

- Какъв е ходът? 

-  Ние ще се опитаме да предложим, когато това трябва да се прави, то все пак да се обвързва по някакъв начин и с нивото, на което се представят хората на изкуството. Тоест, по някакъв начин да има съотношение между качеството, което те представят и заплащането, което получават. 

- Как ще коментирате странните средства, които са гласувани по Националния културен календар и ще има ли промени? 

- Моето лично мнение за Националния културен календар е, че хората, които са допуснали да мине през Министерски съвет и да бъде гласуван, при това без осигурено финансиране, или не са разбирали какво правят, или са били злонамерени. 

За съжаление, моето желание беше да има промени в Календара, но той е приет с решение на Министерски съвет. Единствените две възможности са тоталната му отмяна или намирането на средства за осъществяването му. Ако го отменим, времето няма да ни стигне да направим нов и всички събития, които са в първото полугодие, а част от тях са много сериозни събития в културния живот на България, събития с традиции, ще се провалят. Затова сме принудени в момента да търсим варианти за цялостно финансиране. Няма да можем, защото сме служебно правителство, да го направим цялостно, но на няколко стъпки може да се финансира националният културен календар. Тези, които са направили този подбор и по този начин, очевидно не са разбрали идеята на наредбата. 

Идеята на националния културен календар не е в него да влезе всичко, което можем да вкараме, с 300% финансиране. Неща, които струват три пъти повече, отколкото струват. Идеята на Националния културен календар беше да се подбират най-значимите за България в имиджов план събития и те да бъдат подпомогнати от държавата не на конкурсен принцип. 

- Най-важните събития? 

- Да, говорим за най-големите събития на България, които имат своята десетилетна история и които са действително имиджови и представителни за нашата българска култура. Човек, който би седнал да чете тази наредба, би разбрал, че парите трябва да са включени в цялото нещо, т.е. трябва да ги има в бюджета, за да може да бъде гласувано, което също не е направено по някакви причини. 

- На такъв формален подход се дължат скандални проекти, финансирани с много пари, като този на Иво Аръков?

- Какви проекти са финансирани през НФК ще покаже проверката, която съм разпоредил.

- В същото време реципиентите на Национален фонд „Култура“ алармираха, че за пред фалит, защото не получават разплащанията си. Каква е ситуацията? 

- Фактът е, че са неразплатени 500 000 лв., а са върнати 5 млн. лв.  към централния бюджет. Според мен има много възможни причини за това, сред които и липсата кадрови потенциал във Фонда. 

- На последната сесия на Общинския съвет на Пловдив отново бе повдигната темата оригиналът на  Панагюрското съкровище да се върне под тепетата. Каква е ситуацията в момента? 

- Много е трудно да се реагира адекватно на подобно искане, защото то отваря буквално Кутията на Пандора. Всеки регионален музей може да поиска съкровищата си, но да няма необходимата база. Решено е преди десетилетия мястото на Панагюрското съкровище като национална ценност да е в Националния музей. Както Общинският съвет на Пловдив поиска правото да го има, защото е заведен в инвентара в моя роден град, същото поискаха и от Панагюрище, където е открито съкровището. Според мен към настоящия момент ситуацията е най-балансирана и то радва посетителите и в Пловдив, и в Панагюрище, и в Националния музей, и по света.

ВИЗИТКА:

Найден Тодоров е роден в Пловдив. През 1993 г. завършва СМУ „Добрин Петков“ в класа по пиано на Дарина Кантарджиева и тромпет в класа на Лилия Ковачева-Топорчева. Още като ученик създава Младежки оркестър „Пловдив“. От 1993 г. става студент на проф. Карл Остерайхер и проф. Урош Лайович във Виенския музикален университет като стипендиант на Ротари клуб – Виена, където завършва като бакалавър през 1996 г. През 1996/1997 г. е поканен от фондация „Ленард Бърнстейн“ (Йерусалим) на специализация в Израел, където работи с Менди Родан – диригент на Израелската филхармония. През 2000 г., само на 26 години, е поканен за Музикален директор на Пловдивската опера и филхармония, като се оказва най-младият диригент в България на такава позиция.

През 2001 г. получава и магистърска степен от Нов български университет. През 2013 г. се дипломира и като мениджър в областта на културата в Нов български университет.

Найден Тодоров работи с различни оркестри в България и в чужбина. Участва в десетки национални и международни фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. От 1997 г. е музикален директор на международния фестивал „Тракийско лято“. През 1998 – 1999 г. е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северноизраелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анджелис.

През 2001 г. дебютира със Софийската филхармония, а от сезон 2004/2005 г. става неин постоянен гост-диригент. В периода 2005 – 2017 г. е директор на Държавна опера – Русе. А от началото на 2017 г. е директор на Софийска филхармония.

Найден Тодоров се изявява с ярки интерпретации в широк репертоарен диапазон. Сътрудничи с прочути световни артисти като Патриция Копачинская, Сара Чанг, Максим Венгеров, Паул Бадура-Скода, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Никола Гюзелев, Анджела Георгиу, Джошуа Бел, Юрий Башмет, Светлин Русев, Милена Моллова, Людмил Ангелов, Вадим Репин, Анастейша, Джон Лорд и др.