Италианците Микеле и Фабио ще представят в Пловдив проекта си Il pignone viaggiatore - Voyage au bout de l'Europe довечера от 18 ч. Двамата се впуснаха в едно изследователско пътешествие от Матера до Пловдив на колело и по пътя си събраха любопитни впечатления, които ще споделят на срещата си с публиката под тепетата по покана на фондация "Пловдив 2019".

През август 2017 г. те тръгнаха от италианския град и преминаха през територията на шест държави, задавайки 5 въпроса на случайни жители и търсейки отговорите им за мястото на Европа в живота на всеки. Сега те се връщат обратно по пътя, за да споделят впечатленията си, да разкажат за срещите си и да покажат видео репортажите, които направиха. 

Въпросите, на които двамата пътешественици търсеха отговор, са - коя емблематична фигура за вас е символ на Европа, кое е мястото, което асоциирате с Европа, какво Европа може да направи за вас, какво вие може да направите за Европа и кои са границите на Европа.

Ето какво споделиха Микеле и Фабио пред PlovdivTime:

- Момчета, кои бяха най-необичайните места, през които преминахте в това дълго пътешествие?

- Срещнахме се с доста необикновени хора и посетихме доста необикновени места. Всички се отнасяха доста гостоприемно, преминахме през безброй интересни и весели ситуации, посетихме доста забележителности, видяхме много красиви гледки. Никъде не срещнахме заплахи или усещане за несигурност. 

А ако трябва да изброим само няколко места,  на които сме били и са ни направили изключително впечатление -  гора, която приличаше на Йелоустоун в хърватския хинтерланд (хинтерланд географска област зад крайбрежие или брегова линия на рекаотдалечена и неразвита географска област), точно над морето; малките селца по поречието на река Дунав; също  и един много странен, прекрасен, велосипеден парк с безплатен хостел вътре в Люлебургаз, Турция.

- Къде получихте най-интересните отговори на въпросите, които задавахте? 

- Как да ви кажем, няма конкретно място, на което получихме "по-интересен" отговор, защото всеки отговор имаше своята "интересна" страна. Без значение дали е дълъг или кратък, просто мнение или политически анализ, казан по открит или по-завоалиран начин.

В отговорите на "обикновените хора" имаше нещо, което ни плени. Например отговорите на шестнадесетгодишно момче от малко селце в Сърбия или на две момичета в Риека. Като цяло всички „нормални“, „малки“ хора ни направиха впечатление.

 - Да чуем какви са вашите отговори на въпросите, които задавахте по пътя си. Коя емблематична фигура за вас е символ на Европа?

- Микеле: Леонардо да Винчи, за приноса му в развитието на изкуството и науките, които са преминали извън границите и времето, в  периода, когато европейският континент е поставил основите на общите си идеали чрез споделяне на култура и познания (например в университетите). 

- Фабио: Ах, много добър въпрос. За мен може би тази фигура е Федерико II, който е бил начело на кралство Сицилия и император на Свещената Римска империя, наречен "ступор мунди" за своите иновативни идеи и желание за диалог с различни култури. 

- Кое е мястото, което асоциирате с Европа, особено след като обиколихте няколко държави в това пътешествие? 

- Прекосихме стар османски мост в Свиленград над река Марица. Това е нашата идея за Европа или бихме искали да бъде като този мост.

- Кои са границите на Европа и как живеят на Стария континент емигрантите, защото вероятно сте срещнали такива?

- Европа е мястото, независимо къде, в което някой чувства себе си като част от Европа. Това по исторически и културни причини се случва най-вече на територията на Европейския континент и острови, Скандинавия и Балканите чак до европейската част на Турция. Важното е, че "границата" не означава "стена" или "затваряне".

Не можем да кажем как точно живеят "всички" eмигранти в Европа, може би има твърде много различни ситуации и истории. Със сигурност хората, които се придвижват (емигрират) от една европейска държава в друга, нямат големи проблеми. Хората, които идват (тези щастливци, които не загиват в опита си да достигнат Европа) от държави извън ЕС, често пристигат с истории за война, насилие, бедност и понякога откриват нов живот, гостоприемни общности, но понякога срещат трудности с интеграция, бюрократични проблеми, липса на работа, престъпност, расизъм, ксенофобия.

- Какво вие ще направите за Европа и какво тя може да направи за вас?

- Фабио: Можем да кажем на този континент следното: Ние наистина се нуждаем от споделена история, която ни кара да се чувстваме част от една територия от Португалия до България (Турция?). От Европа бихме искали и конкретни действия в социална насока, както примера с единната валута. Не знам, може би един валиден документ за самоличност за целия съюз.

- Мишел: Бих искал Европа да ме кара да се гордея, че съм част от нея, заради социалните си политики, конкретни проекти за най-уязвимите  хора, културно обогатяване и многообразие, екологичната и икономическата устойчивост, запазване на мира (не само в Европа). Заедно можем да направим по–добри неща, отколкото индивидуално. Това, което мога да направя е да осъзная всичко това.

 - Кои научени истории ви развълнуваха най-много?

- Историята за гостоприемството – това е историята на Енджин, пенсиониран инженер от Одрин (Турция), който ни подслони в апартамента си (и ни предостави място в Люлебургаз, в което да останем). Предостави леглото си на корейска двойка за цяла седмица и спа в една стая с нас на матрака на пода. Всяка година той подслонява около 250-300 души, в къщата му има нови гости почти всеки ден!

- Утопия ли е обединението или в пътуването си открихте симптомите на разделението? 

- Друг страхотен и труден въпрос. От това, което видяхме, все още има много открити въпроси за Европа, както като институция, така и като общо усещане. Видяхме, че хората имат силно желание за съюз и обединение, което означава споделяне на опит и идеи и, от друга страна, малко желание за съществуване на граници.

Открихме повече симптоми на воля за съюз и общност, отколкото симптоми на отделяне. Така че, може би ще правилно да кажем, че по време на  нашето пътуване ние често срещнахме “повече Европа” в самите хора и по-малко в държавите.