Големият театрален режисьор и преподавател проф. Маргарита Младенова излезе с официален коментар по повод ситуацията в държавните културни институти и дебата за бъдещето на сценичните изкуства.
"На вниманието на всички от театралното съсловие в България, които са в състояние да чуват и други гласове освен своя.
Скъпи колеги,
През опита на половин вековен активен театрал твърдя, че така нареченият публичен дебат по проблемите на българската култура никога не се състоя. Причините са много, но основната е липсата на диалог – първо помежду ни и после с Висшестоящите институции; отсъствието на обща, често и персонална отговорност пред общочовешката кауза на културата; загубата на самочувствие за високия смисъл на артистизма; високомерието на политическите елити към нашата работа и нейното значение за одухотворяване на човека и живота.
Подкрепям тревожните изявления на големите театри за неработещата система на финансиране; подкрепям и позицията на АРТО /Асоциацията на младите театрални директори/. Има надежда най-после нашето обединено НЕ да предизвика промяна.
Но трябва ясно да си дадем сметка кой ни е виновен за това да се докараме до тук?
Искам да напомня, че т.нар. Методика не е просто система за финансиране, тя от самото си създаване е философия за предназначението на културните институти, тя изкриви целите на тяхното съществуване с принципа да се субсидират не дейности, а приходи. Методиката беше създадена от самото съсловие – вероятно с добри намерения, но се знае и пътят към ада с какво е покрит. От години – публично и като китайска капка настоявам за преосмисляне – с анализ и аргументи. Всуе, плахите опити за създаване на работни групи угасваха още в зародиш. Защото мълчаха и не искаха промяна тези, за които системата работеше; мълчаха – за моя изненада, и онези, които неминуемо губеха от нея.
Да гледаме напред – да! Но сега вече диагнозата трябва да се обърне към състоянието на целия Обществен договор, основата на демократичната конвенция, обезобразен и разпаднат до неузнаваемост. Как се случи, как се допусна презумпцията за невинност – правното кредо на нашата цивилизация – да се изроди в презумпция за виновност, според която първо вкарваш в затвора и после търсиш доказателства?
Първо плюеш човека и после той да се оправдава. Узаконените предубеждения на властимащите, че всеки е крадец и мошеник и големият въпрос е как да го спипаш – създаде и мултиплицира един нов тип пост-човек, един хибрид между Андрешко и бай Ганьо, който какво общо има с Витрувианския човек на Леонардо?!
Щом няма съвест – трябва контрол – и оттук чудовищното разрастване на дейностите за контрол, охрана, администрация на контрола и охрана на тая администрация на контрола и т.н., и т.н. Те какво произвеждат, какво създават? Защо публичната оценка за тях, проявена в заплащане на техния експертен труд и то в публичния сектор, е десетократно по-висока от тази на артиста, твореца, правещия човек? Скоро няма да има кой да работи.
Да настояваме за преразглеждане на целия обществен договор в неговите принципи, мерки и отговорности. Нашата отговорност като хора на изкуството е пак – и пак – да завръщаме в кръга и квадрата правещия, мислещия, цялостния човек. Накрая прилагам текста „Мотиви за преосмисляне на системата за финансиране на държавните театри“, изпратен в Министерството на културата през юни 2025 г. не помня вече по кой пореден повод – защото нямам много какво да добавя.
1. Предимства:
- Образуването на субсидия върху приходи активизира работата на ДКИ с публиките;
- Доведе до създаване на по-голям брой продаваеми културни продукти /спектакли/;
- Повиши приходите от театър в националния бюджет;
- Стимулира нови и повече инициативи на театралния мениджмънт и театралния маркетинг;
- Натрупа ценен опит в усилието на ръководните екипи за справяне със ситуациите и проблемите.
2. Недостатъци:
- Третирането на всички ДКИ като еднакви репертоарни театри, които работят при еднакви условия и с еднаква цел изравни театралната картина; заличи своеобразието на различните театри. За да заработят бюджета си, те загубиха лицата си;
- Наля средства в големите театри и силно затрудни по-малките, особено в провинцията. Някой от тях Методиката доведе до асфикция, до хронически неизбежни отрицателни преходни остатъци;
- Предизвика създаване на голям брой компромисни касови представления в кратки срокове и с клиширани художествени средства;
- Мантрата „Пълна зала на всяка цена“ отгледа значителен контингент театрални зрители, за които театърът е само забавление;
- Спря развитието на театъра като изкуство и го превърна в индустрия за забавления;
- Отчужди от собствения им труд много актьори /особено млади/ и ги превърна в чиновници на щат с ниска заплата, които кръжат около имената, пълнещи залите на целия български театър;
- Затвори системите за копродукции и творчески колаборации между държавния и независимия сектор;
- Допусна съществуването на съмнителни схеми за източване на бюджет и злоупотреби;
- Липсва предвидимост, включително за бюджета на Министерство на културата.
Ако сгрешената в основата си идея да се субсидират приходи, а не дейности беше читава държавна политика за култура – някой някъде щеше да се е сетил за нея и тя щеше да е образец за успешно стимулиране на процесите в културата. Нашата Методика няма аналог. По презумпция предназначението на политиките за култура е да осигуряват финансови условия за създаване и разпространение на нематериални културни ценности. Като всяко изкуство живият театър е духовна опозиция, смислова алтернатива за човека в битието и социума, произвеждане на смисъл, човекознание. Артистизмът е духовна практика, коректив на вулгарната материализация на живота.
В контекст на недообразованост, амнезии за ценности, хейтърство и арогантност, разпад на обществения договор, безверие и подценяване - културата днес повече от всякога е въпрос на кауза.
Проблемите на културата не са проблеми само на тези, които я правят. Те са приоритетен проблем на човека от XXI в. планетарен, хуманитарен проблем. Спектакълът – първо е творба и после продукт", написа проф. Младенова и допълни за финал, че има конкретни предложения, но това вече е въпрос на съвместна предстояща работа.
Фотография: Проф. Цочо Бояджиев
Темите на Traffic News
