Христо Мутафчиев е театрален, филмов, телевизионен, озвучаващ актьор и певец. Роден е на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев през 1994 г. В периода 1994–1995 г. играе на сцената на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, а от 1995 г. е част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“. От 2005 г. е председател на Съюза на артистите в България.

С Христо Мутафчиев разговаряхме за тревогите в културния сектор, че предстоят турболенции с финансирането му. 

-Г-н Мутафчиев, вече на няколко пъти сигнализирате в публичното пространство, че предстои свиване на парите за култура. Какви са опасенията и информацията официална ли е?

- Информацията ми е официална. Опасенията ми са, е предстоят драстични намаления на бюджета, които ще ударят много тежко културния сектор. Говорим за едни около 100 000 000 лв., които искат да издърпат от Министерството на културата. Това са средствата, които с протестите през 2023 г. успяхме да ги добавим към бюджета на МК.  И така той прерастна на почти 500 000 000 лв. Сега искат да ги изтеглят, а това означава пряк удар върху музеи, библиотеки, галерии, читалища и почти целия сектор сценични изкуства. В момента има недостиг от 20 млн. лв. за финансиране на сценичните изкуства. Ще отнемат и 30 000 000 лв. за следващата календарна година. Тази сума ще достигне до 50 млн. лв., които ще бъдат отнети на сценичните изкуства от бюджета. 50 млн. лева, с които секторът е назад. И няма никакво оправяне.

Да не говорим, че в момента е блокирана и капиталовата програма.  Става дума за едни от 4 до 7 млн. лв., не мога да бъда точен в сумата, но има проект за министерско постановление, с което да се отпуснат необходимите пари за капиталови разходи. В момента вървят ремонти в няколко театъра и вече са извървени процедурите по Закона за обществените поръчки и Закона за устройство на териториите. А това са най-тежките законови процедури. Колегите са си свършили административната работа, има избрани изпълнители, започнати са ремонти в театъра в Ловеч и в театрална работилница Сфумато. Но сега, като са им спрени парите, не могат да се разплащат и дължат неустойки на строителите.  Директорите биват заплашвани, а всъщност те са в шах.

Необходимо е извършването на ремонти в Националната библиотека, в Националната художествена галерия, покривът на Националния исторически музей тече.

- Тоест тези средства са заложени в бюджета, но чисто документално не е свършена работата…

- Да, тези средства ги има, но е необходимо решение на Министерски съвет. Министерство на културата е предложило одобряването на тези средства, но все още няма решение. Затова парите не са преведени към театрите за капиталови разходи.

- Водили ли сте разговори с министъра на културата?

- Не сме водили разговори с министъра на културата, тъй като от две седмици го няма. Надявам се, че ще влезе в ролята си и като министър, да се бори за гилдията, да удря по масата и да отстоява средствата за целия сектор.  Ще търсим разговор с него, но се надявам на премиера Димитър Главчев да реши този проблем и да разпореди действия в тази посока.

- Вие обръщали ли сте се като съсловни организации към премиера Главчев?

- Аз лично съм писал документ до премиера по отношение на едни средства, които бяха забавени към фонд „Култура”.  Аз заедно с председателите на другите творчески съюзи се обединихме, написахме писмо. Подкрепихме се един друг. Доколкото знам, проблемът с тези средства е решен и те вече би трябвало да са прехвърлени във фонда.

По отношение на парите за капиталови разходи и аз, и директорът на „Сфумато” сме писали писма до министър-председателя. Има достатъчно сигнали, за да му е ясна ситуацията.  Настояваме за неговата намеса, защото той единствен може да реши проблема.

- Говорите за свиване на бюджетите на държавните ведомства. Това по настояване на Министерство на финансите ли е?

- Да, нали се говореше, че има една голяма дупка от 18 млрд. лв. от държавния бюджет и явно поради тази причина изискват тези свивания. Да не говорим, че – доколкото аз знам, на всички министерства бюджетите им за следващата година ще бъдат намалени с 10 процента, които те трябва да отнемат от издръжката на министерствата.  Тези пари са за хората, които работят като пчелички, за да движат докладни, наредби, документация, закони, които текат от институция към институция, от министерство към Министерски съвет, от министерство към Комисия по култура и медии. Това удря по живата рана, ако се вземат тези пари.

Сигурно държавата не е добре финансово, не мога да бъда чак толкова категоричен, защото  не познавам детайли. Не мисля, че за българина би бил важен трипроцентен дефицит, за да можем да влезем в Еврозоната, отколкото това да можем да разполагаме със средствата, които сме си изработили под формата на заплати. Все пак всеки иска да живее достойно и да посреща разходите си, а всичко се увеличава – парно, вода, ток.  На хората не им пука за 3-процентен дефицит заради Зоната.  Колегите ми в сектор  „Култура” започват да стават много гневни и аз ще ги подкрепя във всяка една тяхна форма на реакция.

Има и още един проблем. Единствените разходи, които в момента Министерството на културата потвърждава, са за фонд „Работна заплата”. Не са изплащани хонорари на колеги, които са си изиграли представленията. Не са изплащани средства за командировъчни, а театрите пътуват. Не са разплащани външни договори за реклама и разпространение.

- Това не се ли дължи на разследванията, които вървят в Министерство на културата във връзка с „театралната афера”?

- Едва ли това е причината. Причината е, че по-скоро няма средства. Ако това е причината, смятам, че разследващите органи не трябва да пречат на Министерство на културата да си свърши работата.

Истината е, че нещата се стабилизират, когато начело на държавата застане  редовен кабинет. Всички се надяваме това да се случи.

Но най-важното е средствата, които се дължат към Министерството на културата и са част от утвърдения през миналата година бюджет, да бъдат преведени и да се работи с тях. Тук не говорим за извънредни средства.

И на фона на цялостната ситуация в България културният сектор е изправен пред два сериозни проблема – единият е да се отпуснат парите, дължими на Министерство на културата за тази година, а другият – бюджетът ни за 2025 г. да не бъде ощетен, както се предполага ще е.