"Скоро ще решим дали ще стачкуваме. Предстои да бъде взето единно решение от всички представители на държавните културни институти, упражняващи дейност в областта на сценичните изкуства за общи стачни действия. Изпратихме открито писмо, инициирано от събранието ни до Комисията по култура и медии и Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, тъй като се наруши диалога с Министерството на културата. Липсва адекватна политика в сферата на сценичните изкуства и щетите от намаления бюджет за култура". Това каза шефът на Съюза на артистите Христо Мутафчиев и публикува в мрежата откритото писмо до депутатите.

Артистите на протест: Нито лев за култура не е заложен в актуализацията на бюджетаПосочват, че е необходимо е увеличение на бюджета минимум с 50 млн. лв.

Ето и пълното писмо:

ДО
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И МЕДИИ
47-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО
КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
47-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Делегатите на последното проведено на 20.06.2022 г. редовно Общо събрание на Съюза на артистите в България взеха решение да се обърнат към Вас, поради пълния отказ на Министъра на културата да се бори и да работи по следните проблеми:

1. В предстоящата актуализация на бюджета Министерството на културата е единственото министерство, за което не се предвижда увеличение на средствата, даже напротив – бюджетът е намален. Същото се отнася за сектор „Сценични изкуства“, който е изключително засегнат от растящите цени на енергоносителите и инфлацията. Необходимо е увеличение на бюджета минимум с 50 млн. лева. Още по-тежка е ситуацията в Общинските културни институти. Заплащането е с 30 % по-ниско от това в държавните културни институти (минимална работна заплата). Следва да се увеличат бюджетите за държавно делегираните общински дейности чрез трансфер от държавния бюджет, в частност за сектор Култура.

2. Съществува пълен отказ от актуализация на единните разходни стандарти за финансиране на сценичните изкуства съгласно Закона за закрила и развитие на културата и последващи постановления на МС. Същите не са съобразени с растящите цени на енергията и материалите за театрално производство, както и ръстовете на минималното заплащане съгласно браншовите споразумения. А в обществените културни институти се използват формули от 50-те години (утвърдена численост на персонала, по минимална работна заплата). Това са нивата преди Ковид кризата и следва да бъдат актуализирани с 2.5 до 3 пъти. Още повече, че временните мерки, като допълнителните компоненти за Ковид кризата отпадат, а публиката все още не се е върнала на нивата на посещаемост от преди пандемията. В момента не се извършва никакъв план за възстановяване в сектора.

3. В Министерството на културата липсва всякаква политика по отношение на вдигане на доходите с оправданието, че институтите управляват делегирани бюджети. Нивата на заплащане в сектор „Култура“ са на последния ред съгласно Националната статистика и са на 80% от средните за страната. Във вътрешните актове на Министерството на културата липсват механизми за защита на доходите. Задължително следва да се въведат коефициенти, пропорции и механизми за защита на трупите и съставите. Такива механизми могат да се предвидят и със законодателни промени, както и от целевите фондове на Министъра на културата.

4. Културният сектор не създава добавена стойност в онзи търговски смисъл (даже сме освободени от ДДС). В тази връзка не сме търговски дружества и корпорации, поради което не виждаме пречка да бъдем на регулирания пазар на енергоносители.

5. Директорите, които управляват делегирани бюджети служат за оправдание на Министерството на културата, че са финансово отговорни за вдигането на доходите. За съжаление те упражняват тази своя дейност по силата на Кодекса на труда и са оценявани с нормативни правила, които не са релевантни на ситуацията в културния сектор. Напълно нормално и логично е да получават договори за управление – тип мениджърски - със заложени показатели и критерии, които да водят до обективно оценяване.
В своята кратка дейност този министър издаде някои актове, които не са съобразени със законови и подзаконови нормативни актове на държавата. Като например наредбата за командировките в страната.

6. Планират се капиталови разходи в бюджета, за които не е ясно има ли одобрени проекти, нещо задължително според категорията на строежите. Не са ясни списъците на обектите и проведени ли са обществени поръчки за възлагане, както и дали има обжалвани такива. Горното представлява интерес във връзка с това дали се подобряват условията на труд и енергийната ефективност.

Уважаеми дами и господа,
обръщаме се към Вас за съдействие! Надяваме се тази несправедливост за културния сектор да бъде поправена между двете четения на държавния бюджет!