Православната църква почита днес Свeта Великомъченица Варвара и на Преподобния Йоан Дамаскин. Тази светица е закрилница на децата от различни болести и най-вече от едрата шарка. Но празникът е не само за децата, но и за животните. 

Спорд фолклорните традициии, празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Този ден е натоварен с предричания в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на света Варвара – свети Сава (5 декември) и свети Никола (6 декември), има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".

Света Варвара е родена в семейството на аристократ - езичник от Никомедия, Мала Азия. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение..

Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния. Тя е погребана от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.

През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През 12 век те са преместени в Киев – в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 г. почиват в Патриаршеската катедрала "Свети Владимир" в Киев. Покровител е на артилерисити, пожарникари, сапьори, пиротехници и миньори.

Имен ден имат Варвара, Варя, Варадин, Варда, Варварка

За този ден се приготвят пресни питки, които се намазват с мед. По стара българска традиция домакинята излиза на пътя и раздава питките на минувачите. Всеки, който отчупва от питката, изрича благословия: "Да дава господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!" Сутрин нечетен брой деца - три, пет, седем и т.н. се събират на някоя поляна, като всяко едно от тях носи дръвца и по няколко шепи зрял боб. Те правят огън, слагат боба в глинено гърне и го варят на чорба. Когато бобът омекне и преди в гърнето да е прибавено сол и лук, дете, което е изтърсак - последното дете на родителите си, изважда с лъжица от боба и слага на коляното на всяко дете по три зърна. Децата са насядали в кръг. Всяко дете изяжда зърната, като ги взема в устата си без да ги пипа с ръце. В България съществува поговорка: "Света Варвара меси, Свети Сава пече, Свети Никола яде."
До деня на Света Варвара расте нощта. Този празник е по време на Коледните пости, затова за него се приготвят постни ястия.