29 август е ден на прелома - ден сечение, ден разделят лятото от хладните сезони. В народния календар този ден е наречен „Секновение“, „Обсечение“, „Свети Иван отсечената глава“. Българската православна църква чества Отсичането главата на Йоан Кръстител. 

В представите на българите на Секновение денят се „сече“, ден и нощ „се стигат“ - стават равни и по-студени. „Секне се“ и водата на реките и потоците и вече не е желателно хората да се къпят в тях.

Змиите и гущерите се прибират да зимуват в леговищата в пещерата на змийския цар. Самодиви, самовили, юди, змейове, змейци и други демонични същества също се прибират накрай света. Приема се, че на този ден хората и животните, а заедно с тях и целият видим свят, започват да се подготвят за зимата.

Според народното поверие отрязаната глава на свети Йоан Кръстител била хвърлена в копривата под дряново дърво и плодовете му почервенели от пролятата кръв. Затова и празникът бива наричан още „Иван Коприван“.

Секновение се приема за разделен, кахърен, черен ден, тъй като на този ден е погубен един от най-великите сред пророците. Отсичането на главата на светеца и пролятата кръв са свързани с различни забрани, за чието спазване се следи строго. Не се работи никаква работа, за да не се получават порязвания и рани. Не се започва и нова работа, защото няма да е спорна. Не се тръгва на път. Забранява се яденето на червени плодове и зеленчуци – дини, грозде, сливи, домати, както и пиенето на червено вино. Според едно старо поверие не трябва да се яде черно грозде и не се коли черна кокошка, за да не се разболее човек от „черната болест“.

Следи се в какъв ден от седмицата се пада празникът, тъй като той е с фиксирана дата, и този ден се почита през цялата година като се спазват редица забрани, сред които да не се подхваща нова работа (особено ако е понеделник). Във Велес вярват, че какъвто ден от седмицата се случи „Црън свети Йован“, то на този ден през цялата година жените не трябва да кроят и да шият дрехи, за да не бъдат носени те в „чернило“ (нещастие).

През нощта на Секновение се палят огньове, за да се прогонят злите сили.

Българските християни правят и други чествания на Йоан Кръстител. Според православния църковен календар на светеца са посветени един зимен и два летни празника. Трите заедно носят идеята за цикличността на времето в целия български народен календар, като очертават и трите основни жизнени цикъла – раждане (Еньовден), кръщение (зимен Ивановден) и смърт (Отсичане главата на светеца).

През зимата (7 януари) се чества свети Иван като кръстник на новородения в коледната нощ Исус Христос. Затова в народната традиция светецът се възприема като покровител на кумството и побратимството. На този ден се извършва ритуалното къпане (кръщаване) на всички младоженци.

Летният Ивановден, известен повече като Еньовден или „Иван бильобер“, календарно е отнесен към деня на лятното слънцестоене – 24 юни. Според народното поверие на този ден Еньо облича своите девет кожуха. Вярва се, че в нощта срещу този празник „звездите слизат на земята“ и омайват билките. „Небето се отваря“, а водите в реките и морето „спират да се движат“. Змейовете се влюбват в земни девойки.

И двата летни празника на свети Йоан Кръстител са повратен момент в годината – на Еньовден „слънцето се завърта три пъти към зимата“, а Секновение бележи края на лятото.