Диан Чобанов от 2024 г. е директор на на Държавна опера-Пловдив. Той завършва магистърска степен в Държавната музикална академия в София и в Университета за изкуства и музика във Виена при проф. Урош Лайович. Неговият диригентски стил е повлиян от Сър Колин Дейвис, Фабио Луизи и Иван Фишер. През 2021 г. получава научната степен "Доктор" в областта на изкуствата.

Носител е на редица престижни награди, включително Втора и Специална награда на Международния конкурс за диригенти "Ловро фон Матачич" в Загреб (2003), Специална награда на Австро-Унгарския конкурс за диригенти в Будапеща (1998) и наградата "Пловдив" през 2014 г., най-високото отличие в областта на изкуствата в родния му град.

Професионалната му кариера включва роли като резидент диригент на Хърватската национална опера (2009–2022), главен диригент на Хърватския камерен оркестър (2012–2014), първи диригент на Софийската филхармония (2004–2010) и главен диригент на Държавната опера в Стара Загора (2007–2012). Той е бил и резидент диригент на Виенския оркестър „Шлос Шьонбрун“ (2004–2012).

От 2023 г. маестро Чобанов е гост-преподавател по дирижиране в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив, България. Той е преподавал дирижиране и в Източен Китайски нормален университет (2010–2015). Обширното му репертоарно портфолио включва симфонична, кантатно-ораториална, опера, оперета, балетна и камерна музика.

Обърнахме се към музиканта, за да разкаже пред какви трудности е изправен като директор с оглед на напрежението в сценичните изкуства от хроничното недофинансиране на сектора.

– Маестро Чобанов, преди дни ваши колеги от драматични и оперни театри излязоха с позиция за ситуацията в сектора. Те призоваха: „Сценичните изкуства не трябва да бъдат разглеждани като тежест“. В тежест ли е Държавна опера – Пловдив на държавата?

- Не бих искал да вярвам, че държавата възприема културните институции и в частност Опера Пловдив като тежест. Нашата мисия – да съхраняваме духовни ценности и да възпитаваме публики – би трябвало да бъде национален приоритет. За съжаление, на фона на други важни политически и икономически процеси, културният сектор често остава на заден план и хронично недофинансиран. В този смисъл напълно подкрепям позицията на колегите си.

– Какви са най-сериозните проблеми на най-голямата културна институция под тепетата, която ръководите?

- Безпрецедентното недофинансиране през 2025 година, когато бюджетът ни беше намален с 30% спрямо 2024 г., доведе до сериозен дефицит. Това се случи въпреки законовата логика бюджетът да бъде надграден спрямо предходната година. Последиците са ограничаване на дейността, забавяне на разплащания към партньори и контрагенти, както и пълна невъзможност за дори минимално индексиране на възнагражденията на служителите, които и без това са значително под средната заплата за Пловдив.

Важно е да подчертая, че не става дума за гарантирани средства. Субсидията се получава, само ако работим активно, имаме публика и генерираме собствени приходи. Още през септември 2025 г. писмено сигнализирахме Министерството на културата, че сме изчерпали бюджетния лимит, в рамките на който можем да осъществяваме творческа дейност.

– Какви промени в нормативната и законова уредба биха довели до по-добри условия за работа на артистите и съответно – до по-висококачествена продукция за зрителите?

- На първо място бих казал, че ако Методиката за субсидиране се прилагаше в пълния ѝ обем и по начина, по който е разписана, Опера Пловдив не би имала подобни затруднения. С добро планиране бихме могли да се вместим в определените параметри. През 2025 г. обаче тези параметри бяха драстично орязани.

Не твърдя, че Методиката е идеална. В нея не се отчитат съществени разлики в спецификата на отделните институти – например между опера със симфоничен оркестър, хор и балет, и симфониета без сценична продукция. Не се вземат предвид и демографските особености на различните региони – брой, възрастова структура, образователно ниво и покупателна способност на населението. Това е въпрос на цялостна държавна стратегия, който не може да бъде решен с частични поправки в отделни текстове.

Работим активно със синдикати и браншови организации, за да предложим по-цялостна и устойчива промяна в модела на финансиране. 

– Имате ли концепция, ясна формула, при какви условия Държавна опера – Пловдив може да работи стабилно, екипът ѝ да бъде достойно обезпечен, а публиката – удовлетворена от качествен художествен продукт?

- Ако единният разходен стандарт на оперните театри бъде изравнен с този на симфониетите и ако в бюджетната рамка бъдат предвидени средствата, договорени с Министерството на културата в рамките на браншовия колективен трудов договор за минималните възнаграждения на артистите, бихме могли да работим значително по-спокойно.

Не правим компромис с качеството на продукцията. В момента активно търсим допълнително финансиране – ще отбележа, че и четирите премиери на Опера Пловдив през 2025 г. бяха реализирани с проектно финансиране, а не със средства от основния ни бюджет. Развиваме и обмен на продукции между оперните театри, с което ограничаваме производствените разходи.

Но операта е скъпо изкуство – в нея участват над 100 артисти и технически служби във всеки спектакъл. Навсякъде по света този жанр се субсидира по един или друг начин.

– Ако удължителният бюджет продължи до септември 2026 г., ще се наложи ли да предприемете извънредни мерки – съкращения, отмяна на премиери?

- Съгласно закона за удължителния бюджет всеки месец разполагаме с 1/12 от бюджета за 2025 г., който, както вече споменах, беше на ниво 70% от необходимото. Това ни поставя в изключително трудна ситуация.

Законът гарантира изплащането на заплатите, затова вярвам, че няма да се стигне до съкращения. За съжаление обаче не можем да си позволим достойно индексиране на труда на артистите. Положихме значителни усилия да осигурим проектно финансиране за предстоящите премиери и те ще се реализират със средства от Националния културен календар на Министерството на културата и от Фондация „Пловдив 2019“.

– Кои стратегически промени могат да спасят сектора – и духа му?

През последните години се обсъждат различни идеи – категоризация на институциите, целеви субсидии, ваучери за зрителите в по-бедни региони. Това обаче са по-скоро инструментални решения. Истинската стратегическа промяна би била държавата да престане да разглежда театрите и оперите като търговски дружества, а да ги възприеме като носители и проводници на националната културна стратегия.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Петър Влайков: Липсва стратегия за развитие на културата в БългарияВсеки директор е оставен на самотек, няма общи политики в мрежата от театри и музикални институти