Археологът Десислава Давидова от Археологическия музей в Пловдив от 2022 г. ръководи екипа по проучването на Полската могила, която попадна в зоната на строителните дейности на Водния цикъл на Брезовско шосе. Работата по разкопките на праисторическата недвижима културна ценност предизвика много напрежение, но до края на тази седмица археолозите и специална комисия ще освободят обекта за реализацията на инфраструктурния проект. Как преминаха през напрегнатата работа на терен специалистите и какво откриха и тепърва ще проучват разказва пред TrafficNews ръководителят Десислава Давидова.
- Г-жо Давидова, вижда ли се краят на археологическото проучване на Плоската могила на Брезовско шосе?
- Да, със сигурност приключваме тази седмица. На практика разкопките ще приключат на 15 октомври. Но си оставяме срок до края на седмицата, за да може ако има нещо, което трябва да доуточня, да се доогледа или да се донарисува там на място, да се вземат разни данни, да имаме още два дни като опция. Но тази седмица със сигурност приключваме. Днес е последен ден, в който на терен ще бъдат общите работници. После предстои още много специализирана работа, която е свързана с конкретното документиране на обекта. Има неща, които сме оставили за финала, защото нямаше как да ги свършим по време на изкопните дейности.
- Какви са тези специализирани дейности?
- Взехме геоморфологични проби от обекта за втори път. Проф. Кендерова се занимава с тези анализи и изследвания. Това ще ни покаже какъв тип геологична структура е използвана, за да може да се организира селището в късния неолит. Ще ни подпомогне с допълнителна информация, която, съчетана с другите изследвания за датирането, ще направи проучването още по-задълбочено. Така че ще правим и проби за нещо, което в България не е правено на праисторически обекти.
- Какво представляват тези изследвания?
- Става дума за извличане на древно ДНК от микроорганизми и растителни видове. Вземат се проби от терена на различна дълбочина и се прави специфичен анализ. Така се прави възстановка на околната среда в конкретния момент. Това ще помогне да научим повече за това какво се е случвало, когато селището вече е било застроено. Средата, в която се е развило. Какъв е бил климатът. Кое е обусловило вземането на определени решения по отношение на структурата на селището и на жилищата. Взели сме достатъчно материал и ще проучим какви други изследвания биха помогнали да се направят за да се допълнят данните за обекта. Това ще се направи на по-късен етап и през други проекти.
Предстои работа и по обработката на костния и керамичния материали. Имаме над 2 тона керамика, която мина през ръцете ни. Имаме и огромно количество костен материал, който подлежи на допълнително анализиране, защото това вече е друга наука.
- Кога предстои на обекта да дойде и приемателна комисия, която да освободи терена на строителите?
- Очакваме я в четвъртък или петък. Още в началото предприехме действия с Министерството на културата да не спираме процеса, доколкото зависи от нас и от някакви административни фактори, свързани с археологическото проучване. Затова комисиите посещаваха обекта често, за да се освобождава поетапно за полагането на инфраструктурните елементи.
- Това ли е най-тежкият обект, който сте проучвала с колегите си?
- Да, определено беше най-тежкото проучване. Беше тежко от методологична гледна точка, но беше много по-тежко от обществено-социалната. Защото постоянно се сблъсквахме с неразбирането в известен степен на това колко е важна нашата работа и какво носи тя на града. Това обаче е по-мащабен проблем, който касае и други инфраструктурни обекти в града.
В Пловдив все още липсва разбирането, че културното наследство, както каза един мой колега, не е само на археолозите. То е на всички ни, то е важна част от нас. То даже не е само наше, а е част от световното културно наследство и ние трябва да полагаме усилия, за да го проучваме и да стане то достъпно за всички.
Другият въпрос е, че ако нивото на разбиране на това е само да късаме билетчета в музей или да правим атракции, няма да се получи. Това следва да е част от концепция, която да се изработи на ниво местна и национална управа.
Необходимо е да се направят някои нормативни промени, свързани точно с градовете, които имат затруднения заради факта, че се развиват върху стари такива.
По тази тема трябва да се изкажат и колеги от различни сфери и да посочат опита, защото опазването на културното ни наследство е на много ниско ниво. Има единични обекти, които могат да се похвалят с много добра кондиция и план за управление. Такива, които имат перспектива и носят някакъв приход като културен продукт. Но като цяло културното наследство и неговото опазването не е на толкова високо ниво, независимо от това какви специалисти имаме.
- Направете някакво обобщение на проучването. Кои са находките и изводите ви от откритото на финала на разкопките?
- Трябва да си призная, че този обект буквално ме промени. В личен план никога не съм планирала по един или друг начин да се занимавам с праисторически селищни системи. Промени погледа ми към работата.
По отношение на обекта, мога да кажа следното, ние не просто затвърдихме информацията, че това е едно от най-старите места на Пловдив, може би и най-старото, но освен резултати, ние получихме и перспективи чрез това проучване. Тоест, нашата работа тепърва ще продължи и ще се развива.
Ще разкрива нови научни хоризонти. И аз се надявам в близкото бъдеще, следващата и по-следващата година, да покажем на пловдивчани, че си е струвало да изтърпят всички тези мъчения.
Това, което ще им покажем, ще ги накара да се чувстват, ако не горди, то поне доволни, че са част от един много стар град. Ще имат самочувствието, че са наследници на едни много-много по-стари структури и поселения, отколкото някои по-модерни градове в Европа и в света, които сега са на по-добро ниво на развитие. Все пак това е нашата история!
- Ако трябва да дадете конкретни примери за разкрития, кои биха били те?
- Първо, това, че разкрихме, че са използвани в този етап от историческото развитие жилищни структури, които са на поне два етажа. Разкрихме, че селището се е развивало по един много ефективен спрямо околната среда начин. Тоест използвани са абсолютно всички налични ресурси с изключително практично отношение и умели решения.
Не мога да кажа някакъв конкретен обект. Но бих посочила например рогозката, която е находка от органичен материал и много трудно се консервира и реставрира. На практика ние ще бъдем едни от малкото в света, които се занимават с консервация и реставрация на този тип материали. Но ние тепърва ще разберем какво е количеството керамичен материал, открито на обекта. Какви типове са всички тези керамични съдове, които сме изкарали от земята.
Ще разберем идолната пластика, която сме намерили, от какъв тип е, с какви хронологични рамки е. На практика ще разберем тепърва и колко селища едно върху друго са се развивали на този терен, защото не е било само едно. Ще разберем колко пъти то се е справило с изключително тежки климатични условия или пък някакви катаклизми. Ще разберем колко пъти тези хора са се връщали и са продължавали да живеят на това място, като са поправили определени загубени структури или пък са разширявали своите жилища. Тепърва ще трупаме много данни за обекта. Просто има много проблеми, които ще излязат в процеса на обработка на материала, а той е в много голямо количество.
Така че тепърва ще осъзнаваме какво точно сме открили, защото досега бяхме фокусирани върху спазването на срока, спазването на методологията, изпълняването на всички разпоредби, които се изискват в нормативната ни база.
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Още от категорията
Виж всички
Израелски филм предизвика скандал на кинофестивал в България
„Вълкът" на Теодор Ушев спечели Голямата награда в Едмънтън
Темите на Traffic News
