На Сирни Заговезни пазарджишкото село Лесичово празнува Дервишовден. През целия ден кукери, наречени „дервиши“, обикалят селото и гонят злите духове. Те са облечени в автентични костюми от кози кожи, на главата си носят живописни маски и са препасани с колани с множество звънци – големи и малки. Към кукерския костюм задължително има и „калъчка“ – дървена сабя, с която дервишът „бие“ и прогонва злия дух. Дервишите се придвижват „танцувайки“ – скачат и дрънчат със звънците, размахват калъчките и се въртят, за да плашат злите сили.
Дервишите са придружени от „арапи“ с намазани с черна боя тела и облечени с атрактивни костюми от разноцветни парчета плат и кожи, обшити с пера, пайети, лентички от лъскави материи. На главата си арапът носи каук - конусовидна шапка от картон, изрисувана и облепена с различни украшения. Той също има калъчка. Арапите в Лесичово са автентични като присъствие на кукерски празник в цялата страна. Тяхната роля е да „пазят” дервишите затова трябва да имат страшен вид и да се виждат отдалече. Всяка група дервиши има един или най-много двама арапи.
Дервишовден е един от най-тачените празници в Лесичово. Традиция е цялото село да се събира на централния площад и да участва в кукерските представления. На мегдана е и ритуалният танц на дервишите. Много характерна е борбата с дервишите – най-куражлиите от мъжете излизат да премерят сили с дервиша като обикновено „отнасят“ множество удари с калъчки.
Подготовката на Дервишовден трае цяла година – от предишните Сирни Заговезни, предаде БНР. Това е времето за събиране и обработка на козите кожи и избаротването на живописните маски. Самият празник също не свършва за един ден, а трае цяла седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи.
Лесичовският Дервишовден е вписан в Националната представителна листа за нематериално културно наследство през 2014 година.
TNS.bg
Още от категорията
Режисьорът Веселка Кунчева и началото на пътя към успеха