Денят на Народните будители е един от онези празници през годината, които ни дават повод да спрем замалко забързания си ход и да отдадем заслужената почит на личностите от миналото и настоящето, допринесли със своята отдаденост за развитието на българската култура. А възрастта им е последното нещо, което има значение за делата. Това разбираме за пореден път, когато се срещаме с най-младия учител в Област Пловдив.

Той се казва Теодор Коев и е само на 22 години. Преподава „История и цивилизация” и „География и икономика” на учениците от среден курс в ОУ „Васил Левски” в село Рогош. Класен ръководител е на 7б клас, а това е първият випуск, който извежда, а едновременно с работата следва в четвърти курс по специалността „Педагогика на обучението по история и география” във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”.

И това съвсем не е всичко. Преди месеци, когато заместник-директора напуска позицията, г-н Коев започва да изпълнява и административни функции. Оказва се, че воденето на документация той познава отлично заради подготовката, която получава по време на обучението си в Националната търговска гимназия в Пловдив. Освен това преди точно една година и отново по повод Деня на Народните будители учениците на тогавашния 6б клас, на които е класен, се класират на 2-ро място на училищно ниво в Проекта „Народните будители и Аз”.

Срещаме се с Теодор Коев в класната му стая. Още от входа се забелязва огромен тапет с илюстрация на исторически личности, а от двете страни на бялата дъска са изложени проекти, изработени от учениците. Разговорът ни започва още от двора на училището.

- Г-н Коев, а Вие как всъщност решихте да станете учител?

- Сигурно ще Ви бъде трудно да повярвате, но аз още в 4-ти клас реших твърдо и категорично, че ще стана учител. Може би единственото, което се промени, беше изборът на предмет. Първоначално исках да е „Български език и литература”, но в пети клас историята и географията много ми допаднаха. В осми клас вече реших, че това ще бъдат моите предмети.

Тогава на моята класна ръководителка в Търговската гимназия в Пловдив й беше интересно как в една среда, където учениците имат интерес да станат икономисти и финансисти, аз искам да бъда учител. Дори ме е питала защо съм избрал да уча „Икономика и мениджмънт” в Търговската, щом искам да преподавам. Изпитваше съмнения, че до завършването  няма да променя желанието си. Даже на изпращането в 12-ти клас дойде да ме пита дали все още твърдо съм решен да ставам учител, а аз й казах, че вече съм приет в специалността „Педагогика на обучението по история и география” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Съвсем съзнателно дори се записах и в задочно обучение, защото исках да практикувам професията, докато уча. А възможността се появи доста бързо.

Първоначално най-големи притеснения имах за дисциплината, но много бързо успях да овладея класовете и да спечеля доверието им. Те знаят, че могат да ми споделят всичко, но имат и съответното уважение, знаят къде е границата. Моята цел е най-напред да създам интерес към учебния предмет и след това вече вече да работя в посока трупане на знания и повече четене.

Освен това винаги търся обратната връзка от учениците – за учебната материя, кое е интересно и кое не е чак толкова за тях, - и от родителите – за наблюденията им върху резултатите.

- Как избрахте училището, в което преподавате?

- В края на декември имаше обявена свободна позиция, по която кандидатствах. Точно в този момент нямаше „редовни” кандидати, а според закона в такава ситуация може да бъде нает студент, след като предостави необходимите документи. След едномесечен период на адаптация директорката ме извика, за да ми съобщи, че се справям добре и много би се радвала да остана.

- Какви според Вас са днешните деца, при условие че нямате база за сравнение с предишни поколения?

- Днешните деца са децата на бързата информация. Те са свикнали до всичко да стигат бързо. И ако в миналото, както са ми разказвали, учениците са имали навици да се трудят, сега това е нещото, което липсва. Те не обичат да четат, не им харесва да пишат. Затова ние сме тези, които трябва да ги накараме да го правят по един интерактивен начин. И аз се стремя подробно да обяснявам нещата с помощта на дигиталната дъска, на която визуализирам различни иновативни материали. Освен това изпращам и допълнителни клипчета, които да подпомогнат разбирането на материята.

Нещо много важно за мен самия е да се стремя постоянно да надграждам себе си. Защото, когато човек развива сам себе си и е мотивиран, това се отразява и на децата срещу него. А днешните деца са много интелигентни и от пръв поглед разбират какъв човек е застанал пред тях.

- Значи, от това, което разказвате, можем да направим извода, че за един съвременен учител-будител е задължително да съчетава книгите и техниката, така ли?

- Абсолютно. И в действителност днес чрез техниката може да се създаде интерес към книгите. И в практиката си виждам как наистина децата започват да четат повече, защото им става интересно.

В края на нашия разговор дойде време за час и учениците влязоха в класната стая. Очите им блестяха от нетърпение и желание да научат нещо ново по история. Занятието започна с кратък преговор на предишния урок, а на всеки въпрос децата се надпреварваха с вдигане на ръка. А това съвсем не беше „постановка пред госта”, както би си помислил някой. По-късно, когато се срещнахме и с директора г-жа Мария Мирова в двора на училището, където се състоя специално тържество по повод 1-ви ноември, тя сподели, че е практика децата да не са предупредени, ако има гост.

След края на тържеството с г-жа Мирова се разходихме из цялото училище. Тя разказа подробно за модернизирането на учебната база, с каквато цел се оборудва кухненски блок, предназначен за часовете по трудово обучение. Освен него се довършва и специален тематичен кабинет с материали и макети по химия, а за спортните отбори на училището има предвидени няколко комплекта екипи за съответните спортове.

От престоя в подобно училище на човек му става ясно, че средищата на будителството не просто съществуват и до днес, но и са по-близки и модерни отвсякога.