Пляскайте, бе, що не пляскате! Това бе репликата, с която обичаше да предизвиква посетителите на легендарното пловдивско Вариете вокалистът Стефан Костов - Тето. С аплодисменти ще го изпратят приятелите и почитателите, които вчера бяха покрусени от новината за неговата смърт.
Тето си отиде на 72 години, покосен от коварна болест. Със сигурност обаче ще остане да живее в сърцата на пловдивчани, за които винаги ще бъде Бате Тето от Вариетето - бохем, естет, горд филибелия, човек с невероятно чувство за хумор и огромен талант. Едно от имената, които пишеха историята на българската музика.
Стефан Костов е роден през 1948 г. в Кючук Париж. Музикалния си талант наследява от малкия брат на баща си, на когото носи и името. Първата си банда сформира още като ученик в гимназия „Васил Коларов” с Никола Бусаров и Найден Чернев - басист и китарист, и заедно пеят страхотно „Бийтълс”. С музика обаче се захваща сериозно благодарение на брат си – саксофониста Веселин Костов.
В края на 60-те и началото на 70-те години Тето се превръща в идол на пловдивската младеж. Много добър мениджър, той е и човекът с най-голям стаж във Вариетето. В продължение на 10 години е основен певец там и около него се въртят всички формации. Откривател е на много от големите български музиканти. Работи с Личо Стоунса, Ванко Филибето, Георги Алаинов - Алаина, Господин Господинов – Чоко, Заро Нецов, Чавдар Георгиев – Чарли, Иван Енев – Ванкиша, Едуард Закеосян – Еди.
Легендите около името му разказват, че той е човекът, който пръв е закарал примата Лили Иванова на участие. Пак благодарение на него Митко Щерев започва работа с Емил Димитров.
Тето е сред рокаджиите, за които в годините на соца границите на страната ни остават затворени. Най-голямата му болка обаче бе друга - че въпреки огромните си заложби, пловдивските рок динозаври така и не успяха за запишат албум по онова време.
До последно той беше изключително сладкодумен разказвач и душата на всяка компания. С часове можеше да разказва истории от славните времена на 60-те и 70-те, когато Пловдив е събирал най-големите имена на българския рок.
Една от куриозните бе как заедно с Чоко изпиват цял апартамент за една нощ. Годината е 1975-а, а мястото - Унгарският ресторант в София. Двамата са заработили 3000 лева от балове във Враца. Сядат на едно от сепаретата и започват да поръчват. Дават и солидни бакшиши на оркестъра. В един момент от входа се задава Леа Иванова с мъжа си Еди Казасян и още няколко музиканти.
„Сядат те, разпищолват се. Леа по това време е на 50 и няколко години, наперена. Викам сервитьора и питам: „Какво пият онези хора” - „Френско шампанско”. „Добре, казвам, два броя”. Оня започна да заеква. „Да, знам колко струва, не ме отваряй. Аз съм идвал много преди да започнеш да бачкаш тук”, му казвам. Носи там - едното пред дамата, другото за гладните кучета (те повечето пловдивчани). Носи сервитьорът и Леа пита: "Това откъде е, моето момче?". "Ей от ония момчета в ъгъла". И тя се изпъчва с усмивка и заявява: "Това могат да бъдат само филибелии. Елате при нас, момчета". И като се започна, до 5 часа сутринта купон. Едвам се прибрахме. Не помня имахме ли изобщо пари за влака”, разказваше с усмивка Тето.
Сбогом, Тето! Светъл път!
Още от категорията
Костадин Кисьов за „Старинен Пловдив”: Нехайно управление и некадърни реставрации