Атила Виднянски  е унгарски театрален и оперен режисьор, преподавател, театрален мениджър и организатор на фестивали. Бил е главен режисьор на Унгарската държавна опера, а от 2013 г. оглавява Националния театър в Будапеща. Той е основател на MITEM (Madách International Theatre Meeting). От 2023 г. е член на Международния комитет на театралната олимпиада и артистичен директор на Театралната олимпиада в Будапеща през 2023 г.  Неговите спектакли са са пътували из цяла Европа – от Стокхолм до Москва и Тбилиси, от Страсбург до Нанси и Киев. Носител е на много унгарски и международни театрални награди, сред които "Заслужил артист на Украйна" (2002 г.), награда "Мейерхолд" (2009 г., Москва) и наградата "Кошут" (2011 г.). Преподавал е в Киев и Капошвар, а в момента преподава театрална режисура в Университет за театрално и филмово изкуство в Будапеща. От 2020 г. е председател на Управителния съвет на фондацията, управляваща Университета за театрално и филмово изкуство в Будапеща. Националният театър на Унгария гостува на „Сцена на кръстомит“ с мащабен спектакъл по историческата драма „ Вицекралят Банк“.

 - Г-н Виднянски, разкажете за ролята и значението на фестивала MITEM  за театралния живот в Унгария и Европа.

- MITEM e фестивал с ключово значение за европейския и световен театър. Той се стреми да покаже на аудиторията широка гама от най-престижните и новаторски режисьорски стилове, драматически жанрове и артистични подходи в европейския театър. Унгарските зрители много обичат театъра. На година продаваме повече от 8 милиона билета. Може би пред нас са само исландците. Например в Германия, която е 84 милиона, се продават 55 милиона билета годишно. А ние с нашите 9.7 милиона население имаме 8 милиона и това е наистина сериозно постижение.

В  същото време обаче унгарският театър е много затворен. Липсваше фестивал от такъв мащаб.  Затова MITEM е важен, защото посредством него при нас пристига светът. Младите могат да видят в рамките на този фестивал най-добрите режисьори на нашето време.  Трудно е просто да ви изредя всички режисьори, които вече са гостували при нас. В тази поредица е вече и Диана Добрева. Неслучайно я поканихме при нас и тя ще постави нов спектакъл в Националния театър на Унгария догодина.

Аз не мисля, че в Европа има толкова много фестивали, които да са толкова свободни, колкото MITEM. Там спокойно могат да се дискутират теми от всякакъв аспект. И много често се  отправят и послания от сцената. Известен актьор издигна плакат „Приемете мигрантите“. Имали сме участие на арабски театър, съставен от от мигранти от арабските държави. За мен най-важната цел е да се възстановят мостовете в театралното изкуство, разрушени от политиката, да се посочват представления и творци, които обновяват собствените си национални театрални традиции.

- Миналата година в Унгария се проведе Световната театрална олимпиада. Какви бяха резултатите?

- По време на Олимпиадата гостуваха 490 трупи от 69 страни.  В цялата страна бяха изиграни повече над 750 представления. Аз исках това да бъде празник за целия унгарски театър. Всеки театър в Унгария имаше възможност да покани по 2 чуждестранни трупи на разноски на държавата. Например, „Комеди Франсез“ игра в едно съвсем малко градче. Благодарение на тази олимпиада се родиха множество малки фестивали. Създадоха се много контакти.  В епохата, в която се рушат мостове, ние сложихме на една маса хора, които иначе никога не биха седнали един до друг. Благодарение на театралната олимпиада много се засилиха детският и кукленият театър. 

- Държавата подкрепя ли културните институти?

-Преди 15 години Унгария направи един огромен национален мониторинг за достъпа на хората до култура. Тъй като според нашата конституция всеки има равен достъп до култура. Но се оказа, че това далеч не е така.  Резултатите показаха, че от  9.7 милиона унгарци 4 милиона не са стъпвали в театър. От завършващите училище, 70 %  не са били нито на концерт с класическа музика, нито в театър.  И започнахме да търсим причините и да градим стратетия как тези проблеми да бъдат преодолени. Беше създадена институция, която да работи по тези проблеми. Сега всяко населено място може да се обърне към нея и да поиска представление, концерт или друго културно събитие.

Представленията, които се представят, са предложени от всички театрални институции на Унгария. И тук не говорим за халтура, а за спектакли с висока естетическа и художествена стойност. Има 9-членна комисия, която подбира и съгласува представленията.

- Това не е ли някаква форма на цензура?

- Не мисля така. Комисията се съобразява с ценностите, които са заложени в нашата национална политика. Важно за нас е да обичаме родината си, да пазим семейството и езика си, да опазим традициите си и да ги предадем на следващите поколения. В списъка има над 120 заглавия. Всеки директор на културен дом може да избере, което желае. И представлението се играе безплатно за публиката, като държавата дотира тези спектакли.

В Унгария има 3700 населени места. Голяма част от техните културни домове бяха унищожени. А сега 2000 вече са реновирани. Всяко селище е длъжно да има библиотека. Държавата плаща на библиотекари, плаща на на директора на читалището. Паралелно с това имаме програма, която е за ученици. Студентите получават ваучери, с които могат да ходят на театър.

В училищата допълнихме училищната програма с изучаване на народна музика и танци. В момента бюджетът за култура е 2,5% от БВП /За справка в България е 0,4%/. В Европейския съюз  според Евростат Унгария е държавата, която отделя най-много средства за култура и това е факт.  

- За първи  път вашият театър гостува на "Сцена на кръстопът".  Какви са вашите впечатления?

- Тук срещнахме много професионален екип. Когато  има някакъв проблем, веднага са готови да помогнат и са много добронамерени. При нас думите „българско гостоприемство“ вече е понятие. Много се вълнувам, защото  тук играем новия вариант на „Вицекралят Банк“. При нас в Будапеща сцената е по-голяма.  Спектакълът е много мащабен, използваме много подемни машини, но трябваше да го трансформираме за пловдивската сцена. Аз мисля, че българите трябва много да се гордеят с театралната си култура.

Преди време при нас гостуваха две представления на българския национален театър. Минаха при огромен успех. Едното беше „Дон Жуан“ на Александър Морфов. Но що се отнася до „Одисей“, който пловдивският Драматичен театър представи миналата година, буквално всички се преклониха пред това представление. От театрална е естетическа гледна точка аз смятам, че вие сте бъдещето.

Последните години немският театър  завладя театралния свят. Буквално бомбардират нашите мозъци. Поставя на преден план негативните емоции. Вече няма герои. Съществуват само малките. Всичко е лошо. Всичко е грозно. Човекът е лош. Мисля, че на хората им е писнало от това.

Ако трябва да съм откровен, на мен това винаги ми е било доста досадно. Затова беше изключително приятно да видя един  такъв „Одисей“, който  буквално израства до огромен герой, да видим една Пенелопа, която е вярна до смъртта си. И как накрая Одисей скланя глава в нейния скут. Според мен това беше едно от най-прекрасните преживявания.  Беше ми интересно какво е режисьорското решение за срещата на Одисей и Пенелопа. И когато той седна до нея и положи главата си в скута ѝ, аз буквално настръхнах целият. Аз между другото  не се срамувам да се разплача по време на представление. Това е театър, който буквално разчувства сърцето и душата.

- Свидетели и на трансформации в театралния  живот –  виждаме нови сценични форми. Отива ли си театърът на ХХ век?

- Няма нови  театрални форми.  Аз винаги казвам – покажете ми 5 минути , в които мога да видя нещо, което не е правено през последните 50 години.  Можем по-скоро да говорим за синтез.  Но нищо не изчезва, театърът на XX век също. Суровият студен театър може би е изтласкан по-назад, но той също няма да изчезне. Може би на сцената ще се появят отново героите. На сцената ще има любов.

- Тревожи ли ви комересиалните представления,  които също претендират да са театрални форми?

- Борбата с евтиното театралничене трябва да е наистина сериозна. През последните 30 години ние превърнахме нашия зрител буквално в консуматор. И тук важна роля има културната политика. Трябва да се поеме отговорност за някои решения.

В край на краищата няма как всички да получават един и същ размер на субсидията за продукти с коренно различна стойност.

Някои видове представления буквално са грях срещу душата. Аз смятам, че приоритет трябва да се гласува на онези театри, които действително носят и представят ценности. Затова имаме  нужда от образовани, културни политици. За съжаление те не са много. Трябва да ги търсим и трябва много да ги ценим ако ги намерим.

- С какви емоции си тръгвате от Пловдив и мислите ли за съвместен проект с Драматичния театър?

- Пловдив е прекрасен. Екипът тук – също. Обсъдихме няколко съвместни проекта. Догодина режисьорът Диана Добрева ще поставя "Саломе" в Будапеща. Новият спектакъл „Без кръв“ ще гостува на Националния театър, а също така догодина ще издадем на унгарски пиесите на вашия драматург Александър Секулов. Усилията ни са насочени най-вече към младите хора и сме отправили покана към български студенти да гостуват на международния театрален лагер догодина. Той е изключително посещаван, идват студенти от целия свят, но истината е, че най-добрите винаги са от Източна и Централна Европа.

Също така предстои да направим съвместен проект, в който двата театъра ще поставят една и съща постановка по роман на Алесандро Барико. Колегите ме поканиха в Пловдив да гостувам без да работя, но това май ще е най-трудно изпълнимият проект.