17 февруари е определен като Ден на спонтанните актове на доброта. Този празник се отбелязва независимо от националност, етническа принадлежност или религиозни убеждения. Защото доброто не зависи от външните ни белези, а от вътрешните. Не е необходимо да изкачиш Еверест, за да си обичан, признан, да се чувстваш удовлетворен, да живееш в хармония със себе си. Трябва просто да си добър, без да имаш причина - безкористно и открито. 

Раждаме ли се добри?

Оказва се, че да. Всеки от нас се ражда ако не с генетично заложена доброта, то с такава настройка. Учените поясняват, че дори новородените са способни на съчувствие. Когато едно бебе в родилното отделение заплаче, другите деца почти винаги го последват и заплакват солидарно в един глас. Защо обаче впоследствие сякаш “забравяме” кое е добро и все по-рядко имаме очи за чуждата болка?

Отговорът е много прост. Защото се запознаваме с лошото. Ако го няма него, разбира се, няма как и да бъдем добри - без да познаваме разликата между двете. Доказано е, че наследствеността има значение при изграждане на характера, но решаваща все пак е ролята на възпитанието, пише hera.bg. Когато човек израсне от малък с примери за добрина, милосърдие и любов, това няма как да не се отрази върху поведението му в по-нататъшния му живот. Нашите родители, учители, приятели, съседи- всички те могат да ни научат на доброта. Това качество има свойството да се мултиплицира в обществото, също както и злото. Затова е необходимо да правим повече добро. 

Корист ли е да си добър?

Много труден въпрос, на който можем да отговорим и с да, и с не. Един експеримент на британски учени обаче показва следното. Анкета, направена сред стотина брачни двойки, има за цел да определи дали мъжете и жените ценят самоотвержеността на партньора си и доколко самите те са самоотвержени в една връзка. Резултатът бил следният - в двойките, в които единият партньор бил алтруист, другият с течение на времето също започвал да се държи по този начин. 

От какво зависи това да сме добри?

Някои казват, че е много лесно да си мил и добър, когато всичко ти е наред. Когато, обаче си заровен в собствените си проблеми и битовизми, не ти достигат парите или пък си болен, тогава едва ли ти е до това да даряваш добро други му. Абсолютно погрешно твърдение. Защото истинската доброта не се влияе от нашите лични неволи, тя се носи в сърцето и е там винаги.

Коя всъщност е истинската доброта?

Тази, която не търси отплата. Тя не е нещо, което даваш, а е това, което придобиваш и то се слива със същността ти. Тогава просто спираш да очакваш благодарности и одобрения.

А вие добри ли сте? Или поне направихте ли нещо добро днес?

Още новини ТУК

TNS.bg