„Изумително преживяване“, „Един от най- великите концерти в София“,  „Невероятна вечер с изключителен артист“, „Самоирония, искреност и талант, вплетени във върховно шоу“. Тези и още десетки подобни суперлативи пълнят от снощи социалните мрежи.  Над 40 000 фенове се събраха  на стадион „Васил Левски“ в дъждовната вечер, за да станат част от световното турне на Роби Уилямс. Шоуто в София, част от обиколката, започнала през май в Единбург, се превърна в много повече от концерт – то беше емоционална изповед и урок по човечност от Краля на забавлението.

В паузите между изпълненията, Роби Уилямс докосна публиката с трогателни лични истории за семейството си и тревожността, с която се бори от години. Той сподели за четирите си деца, чиито снимки се появиха на екрана, и подчерта, че животът му е придобил смисъл едва след срещата със съпругата му Айда. 

Певецът разказа за тежките болести в семейството си – деменцията на майка му, Паркинсонът на баща му и борбата с рака на тъща му. Специално внимание отдели на баща си, който след двегодишно принудително затваряне успял да присъства на един от концертите му: "До края на живота си ще нося изпълнен с гордост поглед на баща ми", заяви певецът. Трогателната история за оздравяването на тъща му от рак в четвърти стадий преди броени седмици предизвика бурни аплодисменти.

Уилямс беше напълно откровен и за психичните си проблеми. Той сподели, че е изпълнен с тревога преди всяко излизане на сцената: "Или имам висока тревожност, или ниска, никога няма „Без тревожност“. Не съм нервен. Просто съм уплашен. Да стоиш пред десетки хиляди хора всяка вечер, може да бъде страшно".

Певецът цитира и съвета на съпругата си Айда: "Вместо да се тревожиш за бъдещето, защо не се концентрираш в настоящето?" С много самоирония, загърнат в розова перушина, Роби Уилямс отправи и съвет към публиката: "Ако се опитвате да бъдете готини – спрете. Това е изтощително!" Той призна, че никога не се е чувствал "готин" и дори опита му да изглежда така го е карал да изглежда "със запек".

Шоуто започна впечатляващо с песента "Rocket", като звездата "излетя" на сцената, облечен в скафандър, излизайки от огромна ракета. Още в началото прозвуча и химнът "Let me entertain you", придружен от заявката на певеца: "Вярвам в развлеченията. Развлеченията са всичко! Ние сме шоуто!"

Музикалният сет включваше най-големите хитове на звездата, сред които "Monsoon", "Rock DJ", "Strong", "Tripping", "Candy", "Something Beautiful", "Millennium" и кавър на "My Way".

Един от най-специалните моменти беше изпълнението на "She is the one", което Роби Уилямс посвети на дама от фен зоната на име Гери. Той я избра, защото забелязал, че нейните "очи се усмихват" – "Те са вратата към душата. Имаш прекрасна душа“, каза той на Гери, която сподели, че е била на седем негови концерта. А докато пееше – очите му се напълниха със сълзи.

Уилямс не пропусна да поздрави и българските вицешампиони на Световното първенство по волейбол, призовавайки публиката да ги аплодира. Концертът завърши с двата му най-големи хита – "Feel" и "Angels", като по време на последното изпълнение заваля дъжд.

На финала звездата благодари на публиката, обобщавайки смисъла на шоуто: "Това е истинският смисъл на развлеченията. Не славата, не парите, не сцената, а да споделяш моментите с хората, които обичаш, и които те обичат. Вие сте тези хора. Публиката е шоуто."

Забележително бе участието и на подгряващите музиканти - Дара и групата "Lottary Winers". 

Неделя наистина бе ден , в който доброто преобладаваше в социалните мрежи. Както чудото, което сътвори волейболния отбор на България, така и Роби Уилямс успяха да обединят българите и макар и за ден хейтът изчезна от социалните мрежи.

 

Но може би една от най- добрите рецензии бе на един от организаторите на концерта  Ани Дончева от Fest Team:

Какво прави един артист велик? Не бих дала различен отговор и на въпроса "какво прави един човек велик?". Снощи Роби Уилиамс ни показа отговора - човешки, смирено, с много самоирония и абсолютно неподправен хумор. Беше един човек, който е честен пред себе си и пред публиката. Е , това няма как да се обърка. Малко по-рано през деня в разговор с колеги, мислейки какво да направим поради настъпил проблем, си казахме, че истината винаги трябва да е план номер 1, когато има сложна или неприятна ситуация или просто ситуация, заслужаваща обяснение. И човекът снощи изпрати това послание с всичко, което ни каза: "не е нужно да сте готините постоянно..бъдете човекът, който е в центъра на стаята и пее с пълно гърло текстовете на песните, които дори не знае и танцува лудо, а не този в ъгъла, който се чуди как да застане, за да изглежда готин". Тоест бъдете себе си, бъдете истината за себе си. И други простички неща ни каза: "Тук и сега е това, което трябва да ни интересува, защото времето след два часа не ти е обещано, вечерта не ти е обещана, утрешния ден не ти е обещан". Извадено от контекста е cheesy - знам. Контекстът винаги е важен, но всеки може да си го сложи във формулата на собствения си контекст, за да се влее в потока на тук и сега. Страхотен, голям Роби изпитахме снощи.

Четох разочаровани коментари, как не бил изпял много от големите си хитове. Разбирам, че настройката на хората, когато ходят на концерт е да чуят наживо хитовете на артиста. Нооо, изненада, снощи ни беше представено личното израстване през много възходи и падения на един човек като всички нас...,който е и музикална суперзвезда, но не и jukebox машина:) Не е копче play, което да натиснеш. Снощи имаше безценно много повече от това и о, какво велико усещане е някой да ти позволи открито да влезеш в него - без срам, страх и свян. Просто да станеш част от мислите му и да влезнете в диалог, неусетно. Не е ли това смисъла на живота , връзка с другия и честна връзка със себе си. В побъркания ни свят, където връзката между хората се къса за секунда, да бъдем тези, които се откриват и показват на другия кои са е забравено изкуство. Харесвам и дълбоко уважавам хора, които са прегърнали сянката си. Снощи имахме привилегията да бъдем част от пътуването на един такъв човек.

С този концерт завърши летния сезон на събитията на Fest Team, и то какъв сезон беше. Чест и почитания към всички екипи и всеки един от колегите, знайни и незнайни, които направиха всичко това възможно. Стефан Еленков , благодаря ти от цялото си сърце, че ни водиш и че смелостта ти ни показва как да сме смели и ние!