В края на октомври Пловдив е джаз. Тази година  Европейската столица на културата  ще посрещне легендарният китарист Джон Скофийлд и един от най-интересните певци и пианисти в историята на съвременния блус Джон Клиъри. Основната програма на фестивала се състои от 6 концерта събрани в три дни. Паралелната програма включва клубни концерти, джем сешъни, изложба, литературен фокус и младежки конкурс. За първи път ще се проведе и фестивал във фестивала: Plovdiv Jazz Fest ще е домакин на първото издание на младия фестивал „Джазтроника“. Създател на фестивала, който е с 5 –годишна , но вече много богата история е пловдивчанката Мирослава Кацарова, която заедно със съпруга си и подкрепата на общината прави възможно събитие от такъв ранг.

Началото на фестивала на 31 октомври ще поставят две дами ексцентричната португалка  Мария Жоао и една от най-нашумелите басистки Линда Мей Хан О. Броени дни преди фестивала Мирослава Кацарова вдига завесата на фестивала пред PlovdivTime.

     - След Ян Гарбарек, Дейв Холанд, Елиане Елиас, Ричард Бона, Джошуа Редман, Дони Маккаслин, Джейсън Моран, на Plovdiv Jazz Fest идва  Джон Скофийлд . Има ли причинно следствена връзка между появата на всички тези имена в Пловдив?

 - Връзката е субективният музикален вкус, който си е моят и когато става дума за музика и за изкуство по принцип обективните критерии са далеч по-малко от субективните. Това е някак неизбежно, защото когато става дума за съвременна музика и джаз вкусовете са различни , явленията и тенденциите също. Но една от най- видимите и обективни причини тези музиканти да минат пред Plovdiv Jazz Fest  е че всички от тях са важни за музиката и джаза тук и сега. Те създават  концертни и студийни проекти ,  концертират и в момента, някои от тях са толкова влиятелни, че тяхното свирене вече е нова тенденция в музиката.  Когато отворим афиша на най- добрите джаз фестивали в Европа виждаме имената на тези музиканти.  Това е целта на Plovdiv Jazz Fest  да доведе в Пловдив артисти , които да отговарят на тези критерии.

 -  Как правите селекцията?

-  Пределно откровена съм , че аз съм човекът , който прави избора и той е свързан с моите лични музикални вкусове поради работата ми в Jazz FM , а преди това като ценител и слушател от 30 години на тази музика.

 -  Пропуснахте изпълнител.

 - Не смея да кажа. Аз се занимавам с музика за удоволствие и нещата при мен се преплитат. Когато пея и се занимавам с музиката, която избирам, също се интересувам какви са тенденциите. В джаза няма мода , но има тендениции, нови насоки. В някаква степен те са исторически обосновани или повлияни от явления в социалния и културния живот.

 - Трудно ли е до доведеш в България музикант от ранга на Скофийлд ?

 -  Не е лесно да комуникираш с артисти, които си знаят цената. Този фестивал е създаден на принципа на публично – частното партньорство, като миноритарния дял е на общината и част  от финансирането идва от там. Мажоритарната, която е значително по-голяма , е наша и ние се занимаваме с търсенето на спонсори, инвестиции. Но финансите, с които разполагаме далеч не са ни достатъчни, за да поканим  музиканти от класата на Скофийлд или Ян Гарбарек.  Затова се налага години наред да им пишем писма, да им обясняваме , че тук публиката е жадна за тяхната музика, но че държавата бедна, стандартът е нисък. Едно е тук билет за Гарбарек да струва 20-30 евро, друго е в Европа цената да е 120-130 евро.  

 - Представете и останалите гости на тазгодишното издание.

 - Заедно със Скофийлд ще видим Джон Клиъри, който не е много прочут в България , но се оказа че е невероятно интересен музикант. Той е британец, който обаче е мечтаел да се занимава с нюорлианска музика  и заминава да живее в Ню Орлиънс. Там свири и пее по улиците, а там улиците са пълни с музиканти от висока класа.  Как пробива един британец там? С много постоянство, методичност и много дълбоко познаваме на музиката. Сега Джон Клийъри е един от големите владетели  на тази музика. Той успява да увлече и Скофийлд и сега двамата ще свирят блус и нюорлиански стандарти, ще чуем и първокласния джаз на Скофийлд през неговите импровизации.

 

Но също така един джаз фестивал трябва да показва и новото, това което тепърва ще се разлисти,  ще се разгърне в световен план. Като Линда  Мей  Хан О. Тя е моето откритие за тази година. Линда О е последното попълнение на групата на Пад Матини. Преди две години си купихме билети , за да слушаме Пат Матини в един лондонски клуб.  Той започна да свири, на сцената излезе една изключително красива жена , която свиреше на контрабас. Тя не само, че свиреше брилянтно, но и танцуваше около него, все едно е безплътен ангел. Остана в спомена ми, научих й името и тази година стигнахме до нея. Новият й  албум „Авантюрин”  е изключително интересен- хибрид от симфонична музика и джаз.

 

Българите също ще са интересни на ценителите на джаза. Ще продължим и традициите от първата година , когато пуснахме нашият проект „Четири дами пеят джаз”. За съжаление преживяхме една драматична история с това, че Рони отлетя от този свят преждевременно и това бе доста болезнено за нас. Приятели на Румен Тосков - Рупето ще направят трибют по негова музика. Антони Дончев, който е негов учител даде име на проекта „Виждам птица да лети” . На сцената ще видим Веселин Веселинов – Еко,  Валентин Геров, Росен Захариев – Роко и младия барабанист Мартин Хафизи. Ще се докоснем до едни млади хора , които работят в чужбина. Пепи Славов също ни е важен, защото той идва рядко в България, а досега не е идвал с колегите си от Ню Йорк, с които е записал албума си. Той за първи път ще го представи в Пловдив. Пепи Славов  е най- успешният български джаз музикант в момента, проектът му с Алфредо Родригес бе номиниран за Грами.

 

Другият музикант, който ще бъде интересен за публиката е Мария Жоао. Тя ще открие на Plovdiv Jazz Fest  на 31 октомври. Тя е очарователно луда жена. Тя е считана за едни от най-добрите съвременни джаз певици. Всъщност тя не е учила пеене, била е спортистка, тренирала е айкидо. Това личи по поведението й на сцената. Тя използва езика на тялото, облича се страхотно, носи невероятно пищни  бижута. Цялата й естетика - и визуална и музикална , препраща към културата , от която тя черпи вдъхновение. От една страна Португалия, от друга Мозамбик и от трета Индия.  Тя пее по много непредсказуем начин. Понякога можеш да си помислиш, че пеят пет различни жени.

 - Има ли все още билети за някой от концертите?

 - Да, все още има билети за Пепи Славов и Мария Жоао. По –голям е интересът към чужденците, не знам защо. Аз обаче смятам, че българите заслужават да бъдат чути и видени, защото са от световна класа. Мисля, че българите трябва да ходят на концерти на такива големи музиканти , независимо дали са в България или в чужбина и да ги подкрепят.

  - С всяко поредно издание тук идват все по- скъпоплатени музиканти. И въпреки , че парите не са водещият мотив на никой от тях, така или иначе бюджетът ви се увеличава с всяка изминала година. Дори да продадете билетите на макс, вие пак не можете да покриете разходите. Как се справяте?

 - Нищо от това , което инвестираме, не се е върнало. Подкрепят ни големи брандове, но сумите са почти едни и същи всяка година, а всяка година ние разширяваме фестивала и каним все по-известни артисти. В същината си фестивалът е семеен и той се прави от мен и от съпруга ми. Според нашите прогнози един ден този фестивал би трябвало да започне да връща инвестицията . Няма нищо лошо да стане така. Сега ние гледаме на него не като на бизнес, а като на предизвикване на култура. Не можем още да гледаме като на бизнес, защото спонсорите ни са лоялни ,  но сумите са константа. Билетите не могат да бъдат толкова скъпи, че да покрият разходите. Така или иначе има коментари , че билетите ни не са по джоба на всеки, но музикантите , които каним също имат свой стандарт, който ние не можем да пренебрегнем.

 За мен идеята да се подаряват такива концерти не е добра , защото отношенията между артисти и публика девалвират.  Аз и съпругът ми  гледаме на този фестивал като на мисия. А и с времето нещата се случват. Публиката ни е лоялна, интелигентна, културна.

 - Успяхте ли да възпитате нова публика ?

 - Да, успяхме. Всяка вечер публиката е различна. От самото начало нашата идея бе да отворим кръга на почитателите на тази музика. Защото на нас непрекъснато ни се вменява , че джазът е елитарна музика. А тя не е. Да , изисква се подготовка и отношение , но джазът е музика на духа . Например миналата година  билетите за Ян Гарбарек свършиха за няколко дни. Предишната вечер обаче басистът Дейв Холанд  дойде с един от най- новите саксофонисти Крис Потър . Дотогава той не бе познат за българската публика. А те направиха концерт , който беше абсолютно покъртителен като сила, като внушение, като енергия. И така публиката на Гарбарек бе една, а публиката на Холанд друга. И през това време хората си дадоха сметка , че има едни концерти на едни много големи артисти, които не са познати, но е хубаво да се слушат. И за този концерт още се говори. Мисля, че тази година ще има публика, която е харесала джаза точно заради това събитие.  

 - Един друг музикален фестивал в Пловдив – Opera Open, с който си партнирате, създаде явлението оперен туризъм в Пловдив. Ще видим ли скоро и джаз туризъм?

 - То вече го има. Ние непрекъснато получаваме писма. Тази година когато обявихме гостите , веднага получихме запитвания за концертите на Скофийлд и Мария Жоао. Някои от тях си купиха гранд пасове и ще гледат целия фестивал. Така ще се запознаят и с българските джазмени. Интересът е основно от Англия и от Скандинавските страни. И това е добре, тъй като мечтаем за разширяване на джаз фестивала догодина , но всичко зависи от финансирането.

 - През последния месец животът под тепетата мина под знака на вчерашните избори. Вие гласувахте ли?

- Да, разбира се.

 - Какво е усещането ви за Пловдив и за посоката, в която се движи градът?

 - Аз съм оптимист и се опитвам да общувам с добрата страна, а не с другата - производна на мрака, низостта. Но Пловдив е моят роден град и искам тук да има добра среда за живеене за мен, за семейството ми и за децата ни. Това, което виждам е, че има и от едното , и от другото. И от доброто , и от злото. Но за себе си аз знам, че не трябва да се отказваме и не трябва да спираме да си вършим работата. Това е моят отговор на въпрос как този град да продължи да бъде моя град, защото това зависи от мен. Това, което не зависи от мен е противоречиво. Има много хубави неща. За мен е хубаво , че Пловдив е Европейска столица на културата, защото той стана видим от много места. От друга страна културата и изкуството станаха видими за хора, които живееха в Пловдив. Самият факт , че има афиши, че хората виждат че има концерти, театър, опера, това отваря нови врати към други духовни пространства, което рано или късно  ако е методично и постоянно, много хора ще посещават тези места. Непрекъснато трябва да се говори и пише за това. Аз мисля, че за такива събития трябва да има поголовна реклама. В големите европейски градове , когато има голямо събитие, буквално целият град е брандиран  Но за това трябва голям бюджет за реклама. Аз смятам , че тук бюджетът за култура не е достатъчен. Трябва да се подходи радикално , защото вярвам , че който ходи на театър, чете книги, слуша музика става по- благороден и по- честен.  Може да звучи идеалистично и наивно, но изкуството е много важно. Но аз вярвам в това, защото съм виждала щастливите и светли лица след концертите. Мисля, че един такъв човек след едно такова преживяване не може да направи подлост.

 Снимка : Диляна Флорентин

*TrafficNews и Plovdiv Time са медийни партньори на събитието.