В историята на живописта Рембранд Харменс ван Рейн е записан не само като най-известния холандски художник, но и като велик майстор, оставил ни немалко загадки, разгадаването на които ни мъчи и до ден днешен. Наричали са Рембранд блуден син на холандската живопис – сред съвременниците си той не срещал разбиране и често бил обвиняван за това, че отказвал да измени на принципите си, за да угоди на тези, които му поръчвали картини.

 Една от най-загадъчните картини на Рембранд е „Нощна стража“ (1640-1642 г.). На художника бил поръчан групов портрет на доброволната стрелкова рота, членове на която били богатите и влиятелни бюргери от Амстердам. На картината трябвало да бъдат изобразени 16 офицери – всеки от тях платил по 100 гулдена за това. Какво ли е било недоволството на поръчителите, когато вместо традиционния групов портрет те видели картина с доста странен сюжет и 28 персонажи на платното!

Рембранд ван Рейн. „Нощна стража“ - 1642 г.

 Вместо обичайната приятелска компания художникът бил изобразил група въоръжени мъже, вдигнати по тревога. Странната светлина изсмуква от мрака техните лица, които трудно можели да бъдат добре разгледани. Не успял да се разпознае на картината, капитан Банинг Кок поискал да му бъдат върнати парите. Рембранд се опитал да му обясни, че за да създаде атмосфера на военна тревога, трябвало да нарисува допълнителни персонажи, но доводите му не убедили никого.

 До появата на Рембранд груповите портрети били статични, позиращите гледали право в зрителите и между тях имало равни промеждутъци. На картината „Нощна стража“ фигурите се застъпват и закриват една друга, гвардейците не вървят в единен такт, а сгъването на коленете им създават особен ритъм, който сега се нарича „живописен безпорядък“. Освен всичко друго първоначално картината се наричала „Поход на ротата на капитан Банинг Кок и на лейтенант Вилем ван Рьотенбюрг“. Но заради дългото висене (над 200 г.) картината се покрила с тъмен слой.  През XX век на наблюдаващите картината им се сторило, че фигурите са изобразени на тъмен фон и нарекли картината „Нощна стража“. Едва реставрацията, направена през 1947 г. установила, че заради дългия престой в залата на Стрелковото общество картината силно потъмняла и това заличило оригиналния и колорит. След като била изследвана оригиналната живопис, окончателно се установило, че сцената, нарисувана от Рембранд, се случва през деня. Положението на сянката на лявата ръка на капитан Кок показва, че времето е не по-късно от 14 часа следобед. Всъщност Рембранд е създал много удачна композиция: мускетарите излизат от тъмен двор през арка на огрян от слънце площад. Великолепна е майсторската игра на светлини и сенки, така характерна за стила на великия художник.

 Самата картина три пъти е пострадала през вековете: първо от нея било откъснати ивици по всички краища (и двама мускетари от лявата страна изчезнали), за да може да бъде поставена тя в по-малки рамки. Все пак до наши дни е оцеляло копие на картината от XVII век, по което можем да съдим за цялостния вид на творбата на големия майстор. След това картината били надупчена на десет места с нож, а най-накрая - залята със сярна киселина. Днес картината, за разлика от останалите творби в Държавния музей в Амстердам, стои зад защитна преграда, за да не бъде отново случайно или нарочно повредена.

Рембранд ван Рейн. „Урок по анатомия на доктор Тюлп“ - 1632 г.

 Рембранд демонстрирал незачитане на каноните и в своя пръв групов портрет, нарисуван в 26-годишна възраст – „Урок по анатомия на доктор Тюлп“ (1632 г.). Остава загадка как е успяла да завоюва своя успех картина, на която вместо помпозно-тържествуващи статични фигури на позиращите доктори-поръчители, са изобразени динамична група от хора в анатомическия театър, силно увлечени от лекцията. В онези времена публичните лекции с дисекция на трупове са били крайно рядко срещано зрелище – провеждали се само веднъж годишно.

Рембранд ван Рейн. "Портрет на Якоб де Хейн III" - 1632 г.

 А „Портретът на Якоб де Хейн III" попаднал в Книгата на рекордите на Гинес като на най-крадената картина в света. Остава загадка защо точно тази работа на майстора е открадната и намерена четири път. Като при това творбата изобщо не е пострадала. А като капак на всичко никой не е осъждан за кражбите. Тази картината през XX в. получила шегаджийското прозвище „Рембранд за изнасяне“.

Рембранд ван Рейн. "Еврейска невеста" - около 1665 г.

 До ден днешен остава загадка кой е изобразен на картината на Рембранд „Еврейска невеста“ (около 1665 г.). Както е известно, последните си години художникът прекарал в пълна нищета, бил принуден да разпродаде цялото си имущество и да се премести в еврейския квартал. Според една от версиите тази картина била нарисувана и поднесена като сватбен подарък на семейството, което живеело в съседство с Рембранд. Според друга версия художникът е изобразил старозаветните Исаак и Ребека, а за картината позирали нарочно облечени за случая модели. Съществува и трета версия: на картината е изобразен синът на художника Титус и неговата бъдеща жена Магдалена ван Лоо. Противниците на тази версия възразяват с довода, че по това време Титус бил едва 24-годишен, а мъжът на картината изглежда далеч по-възрастен.

 Учените дълго спорили и за това кой от митичните персонажи е изобразил Рембранд на картината „Даная“ (1636-1647 г.). Най-накрая се съгласили, че на картината е нарисувана Даная. В процеса на изследвания обаче били направени ренгтенови снимки и било установено, че художникът няколко пъти е преправял лицето и фигурата на жената.

Рембранд ван Рейн. "Даная" 1647 г.

  Предчувствието преди любовна среща – скучна и банална тема, в която всички жени според Рембранд изглеждат еднакво. Но след срещата… Тогава в тях може да се открие нещо интересно и истинско…

1. Даная. Както показала рентгеновата снимка, в началото лицето на принцесата приличало на лицето на Саския – съпругата на художника, умряла през 1642 г. Във финалния си вариант на картината, тя започнала да прилича на лицето на Хеерче Диркс – любовницата на Рембранд след смъртта на съпругата му.

2. Жестът на ръката. В първата версия на „Даная“ ръката на принцесата била пусната надолу, сякаш тя призовава любовника, проникнал в стаята ú. Днес виждаме ръка, застинала в прощален жест – Даная се сбогува с любимия.

3. Златното сияние. Така художникът изобразил присъствието на Зевс в картината.

4. Амур. Рембранд изобразил бога на любовта да плаче в знак на това, че любовта на Зевс към Даная била преходна. Напразно принцесата чакала и копнеела за своя любовник – владетелят на Олимп така и не се върнал.

5. Бялата постеля на леглото символизира непорочността на Даная. В гръцката митология тя била първообраз на Дева Мария: Даная също зачева мистериозно без да губи девствеността си.

6. Перлената гривна. Перлите се считали за украшения на богинята на любовта Венера.

7. Гривната с корали на ръката на принцесата символизира бъдещия син на Даная – Персей, който тя ще роди от Зевс. Коралът е символ на победата над Медузата Горгона: според легендата, той се е образувал, след като Персей отсякъл главата на чудовището и няколко капки кръв падналив  морето.

8. Изумруденият пръстен е още един символ на невиността, а също така и мистичен гдеж на смърна жена с божество.

9. Събутите обувки символизират женската покорност.

10. Орловата глава над краката на леглото – орелът се смята за спътник и символ на Зевс.

11. Прислужницата изпълнява ролята на сватовник. Тя показала пътят на Зевс към спалнята на госпожата, за която била екзекутирана от цар Акрисий. На главата на прислужницата няма шапка, а тъмнокадифена берета. Това навело френският изкуствовед Пол Декарг на мисълта, че в образа на прислугата Рембранд изобразил себе си (защото в своите автопортрети той често е с барета).

12. Ключовете в ръцете на прислужницата са указание за указание за непосредствените задължения на придворната и в същото време са символ на мъжкото начало (както замъкът е символ на женското) – друг намек за сводничество.

13. Портмонето е символ на божествената милост. В него прислужницата събира монетите, които са били разпръснати из спалнята на Даная след напускането на Зевс.

 Сюжетът за проникването на Зевс в кулата, където била заточена Даная, бил популярен сред европейските художници от XVI-XVII век. Те изобразявали принцесата полулегнала в постелите си под дъжд от златни монети – такъв вид приел Зевс, запленен от красотата на гъркинята. Собствената си дъщеря в кулата затворил лично цар Аркисий: така той опитал да избегне предсказанието, че ще загине от ръката на своя внук. Но Даная родила Персей от Зевс. Ядосаният цар наредил дъщеря му и неговият внук да бъдат хвърлени в сандък в морето. Двамата обаче били спасени и след години предсказанието се сбъднало: по време на спортно състезание Персей хвърлил неудачно диск и убил дядо си.

Превод от руски език: Александър Василев, Учители. Бг