Откриването на изложбата в памет на големия пловдивски художник Георги Симов "Животът и дързоста на един мизерабъл"  започна като сюреалистичен филм и завърши с много сълзи и спомени. Гостите, които пристигнаха в обявения за откриването час - 18.30 в четвъртък, се натъкнаха на бригада от майстори, които довършваха новото пространство на галерия "Aeterna" в Безистена на Главната и на галериста Стоян Даскалов, който беше в прединфарктно състояние. 

"Какъвто му беше целия живот, такова ще е и откриването на неговата посмъртна изложба. Съжалявам за малките неудобства, но съм убеден, че сега Жоро гледа някъде отгоре и се забавлява" обобобщи ситуацията кураторът на изложбата, известният колекционер Димитър Инджов. Той припомни и един от последните си разговори с артиста, който очевидно предусещайки близкия си край, го предупредил :"Братле, аз изглежда си отивам. Когато откриваш изложбата ми, стига с тези изкуствоведски глупости. Говорил си много за мен, писал си много, кажи нещо човешки. Разкажи им , защо ме наричаха мизерабъл, кажи на хората, че дори и много от приятелите ми не ме уважаваха и не ме признаваха. Кажи нещо човешки, кажи истината" обърнал се към него Симов. 

Всъщност изложбата, която се превърна в посмърта, е планирана от собственика на "Aeterna" половин година по-рано. Но художникът така и не доживя да я види. 

"Има хора, които живеят с болка всеки ден, поради различни причини тялото им ги е предало, или просто не е издържало. Всеки ден…всеки час….особено, когато се сетят за нея и й обърнат внимание… Болката!? Физическата с която някак си се справяме и душевната, с която все по-трудно се преборваме…  Но въпреки всичко работят тези хора, творят, даряват любов с надеждата, че един ден всичко ще се промени… и за тях… защото смърт няма… защото  Бог е  надежда! " разказа колекционерът правейки паралел с консуматорските страсти, на които е подвластно обществото ни. 

"Не е добре всичко това. Посоката и начинът на развитие на този свят е сбъркан. Художниците, писателите, музикантите, учените, творците и въобще духовните хора…. естествено говоря за истинските, са много по-чувствителни, те са надарени с друга сетивност… с друга интуиция… и е редно да се вглеждаме и да се вслушваме в техните творби. Защото това е техният начин да ни кажат, да ни покажат, да ни предупредят  и дори да ни предпазят от злото, от онова което би могло да разруши нашия свят. 

Настоящата изложба е в памет на един от тези хора, които посветиха целия си живот да изразят чувствата , мислите, тревогите, съветите и надеждите си към човешкия род… а именно художникът Георги Симов. Жоро имаше нелек, нерадостен, доста тежък, дори бих казал тъжен живот.  Някои не го харесваха като художник, не го признаха за такъв до последния  му миг… дори и след това. Никога не го видях да се почувства истински щастлив от признанието,  когато го получи. Защото той знаеше!Знаеше, че тези ,които го харесват  и тези, които го обичат са малко, бяха твърде малко за голямото му сърце.                                   

Отиде си един истински чешит, артист до мозъка на костите си, един добър човек.   Надявам се да е на по-добро място и дано най-сетне е намерил покой! " завърши Димитър Инджов като с думите си просълзи голяма част от публиката.   

Сред хората, дошли да видят последните творби на големия артист бяха художниците Атанас Хранов, Илиян Савков, колекцонерите  Христо Чиплаков, Георги Барбудев, Светослав Славов, писателя Недялко Славов, авторът на пловдивските алманаси Мимо Райчев,  известни бизнесмени, адвокати, интелектуалци. 

Голяма част от картините до края на вечерта вече имаха собственик, а освен каталози с най-добрите творби на Георги Симов, галеристът Стоян Даскалов бе продуцирал и филм за живота на артиста, който се излъчваше по време на откриването. 

         

     

Художникът Георги Симов си отиде преди поредната си голяма изложба в ПловдивБлизки и приятели ще го изпратят днес в 10.30 в църквата на Централни гробища