„Прекрачете в света на Бохемска рапсодия” се чете на обявата на едно специално събитие, в което – не, не става въпрос за песента на британската рок група Куийн, а за първата самостоятелна изложба на родна земя на млада пловдивска художничка. Виктория Шиндова, която след няколко години живо и обучение в Италия, където прави две самостоятелни изложби, се завръща в родния Пловдив, за да представи творчеството си и тук. Събитието се открива днес  (13 декември) от 19:00 часа в залата на Елизиум Пловдив. Защо обаче авторката подбира точно това име на изложбата си и какви произведения включва в нея, ще разберем от самата нея.

- Здравей, Вики! Най-напред поздравления за самостоятелната изложба! Първа в България, но не първа по принцип, нали?

- Много благодаря! Наистина се радвам, че имам възможността да представя картините си в родния ми град Пловдив. Да, точно така – това е първата ми самостоятелна изложба в България, но през последните две години и половина, докато учих класическо изкуство в Италия, имах честта да участвам в множество изложби там. Италианската художествена сцена и изкуството, което срещнах, оставиха трайни следи в работата ми.

- Страхотно! Звучи много интересно! Разкажи ми сега малко за това какво си избрала да включиш в настоящата изложба и каква е основната идея?

- Темата на изложбата ми „Бохемска рапсодия” обединява моето вдъхновение от най-простите и същевременно най-сладки удоволствия в живота – храна, приятелство, любов, страст, подбрани питиета и чувственост. Картините са вдъхновени както от моите лични преживявания през последните години, така и от наблюденията ми върху живота на хората около мен. Това са моменти на удоволствие, лекота и безгрижие, които исках да уловя и предам през платната си.

- А чрез какви техники си създала картините си?

- Всички картини са създадени с маслени бои. Част от тях съм рисувала с техниката „ала прима” – италианска техника, при която работата трябва да бъде завършена преди боята да засъхне, което изисква бърза и интензивна работа. Други картини съм рисувала по традиционния начин, като всеки слой изсъхва и се добавя нов, което позволява по-дълбока и детайлна работа върху композицията.

- Много ми е любопитно, тъй като картините, които представяш, са свързани с преживяванията ти в Италия, защо избра да кръстиш изложбата „Бохемска рапсодия”, което препраща към групата Куийн, а не, например, друго име, което да напомня епизод от италианската култура?

- „Бохемска рапсодия” не е просто препратка към групата Куийн, въпреки че заглавието носи тази асоциация. То е метафора за свободния, експресивен и многопластов начин на живот, който съществува както в Италия, така и в много други култури. Идеята ми беше да създам атмосфера, която пресъздава бохемския дух – свободата на творчеството, на нестандартното мислене, на разнообразието и безгрижността. Бохемската философия е универсална и идеята ми беше да съчетаем всички тези теми – любов, приятелство, изкуство и страст – в едно цялостно изразяване. Така че, макар и свързано с Италия, заглавието носи в себе си и елементи на всеобхватния дух на живота и изкуството.

- А би ли споделила малко за творческия ти път от началото до днес. Кога и как се влюби в изобразителното изкуство?

- Рисуването е част от живота ми още от дете. За мен изкуството е не просто начин да изразявам себе си, а начин на съществуване. През годините съм преминавала през различни фази – понякога съм рисувала природата, понякога съм се фокусирала върху мрачни и вътрешни светове. В моменти на вътрешни търсения и размисли съм създавала фантастични образи, които да отразят тези вътрешни конфликти. Всяка картина е като визуален дневник за мен – тя съхранява емоциите и моментите, през които съм преминала. Рисуването ми е начин да разбирам себе си и света около мен, като всяко ново платно разказва нова част от историята ми.

- Какво е отношението ти към работата с ментор? Ти имаш ли такъв?

- Отношението ми към работата с ментор е много позитивно и вярвам, че менторите са съществени за развитието на всеки творец. Аз имах щастието да работя с няколко ментори през годините, но най-силно влияние ми оказа моят професор от Италия. Той не само ме научи на техники и принципи на изкуството, но и ми показа как да възприемам света около мен по нов начин. Възможността да гледам на света като на нещо, което може да бъде преобразувано в изкуство, бе изключително обогатяваща. Работата с ментор ми помогна да разширя обхвата на вижданията си и да се развивам не само като художник, но и като личност.

- Какви житейски ситуации най-много ти повлияват на творчеството?

- Вдъхновението идва от всякъде около мен – от хората, от природата, от емоциите, които преживявам всеки ден. Моите картини рядко са вдъхновени от една история; обикновено те съчетават различни преживявания и емоции, които се преплитат в една цялостна композиция. Например, някои от картините ми отразяват красиви вечери с приятелки, когато споделяме вино, храна и разговори. Други са вдъхновени от любовта и страстта, адреналина от най-интензивните моменти от живота. Вдъхновението ми е многообразно и се старая всяка картина да разказва многопластова история, която зрителят може да интерпретира по свой начин.

- На едно и също място ли създаваш картините си, тоест само в личното си ателие, или и в други подходящи пространства?

- Процесът ми е динамичен, особено заради честите промени в местоживеенето ми. Част от картините започнах в ателието в Италия, където работех заобиколена от други художници. Това беше много стимулиращо, защото обменът на идеи и вдъхновения е важен за развитието. В България създадох друга част от картините, но тук вече работех по-индивидуално, в един по-усамотен процес. За мен не е важно къде се намирам, а какво усещам и какво мога да създам. Всяко място добавя ново измерение към работата ми и ми позволява да виждам света по различен начин, което е неизбежно свързано с моето изкуство.