Находки от селищна могила Лопките, край днешното село Долнослав, община Асеновград, представя изложбата “Магията на Долнослав”, подредена в Регионален археологически музей (РАМ) - Пловдив и финансирана от Министерството на културата. Експонатите датират от ранния неолит, края на VII век преди новата ера до късната каменно-медна епоха, наричана още халколит или енеолит, средата на IV хилядолетие пр. н.е., разказа археологът Росица Миткова, по чийто проект се осъществява изложбата. Голяма част от тях се представят за пръв път пред публика, а на други се прави нова интерпретация.

Проучването на могилата е продължило 10 години, като е започнало през 1983 г. от археолозите Ана Радунчева от Националния археологически институт и Бистра Колева от РАМ - Пловдив. Цялата площ на могилата е 1500 кв. метра. Тя има диаметър при основата 120 м и височина 6,25 м. Източно от нея тече река Луда Яна, а югоизточно блика извор. Разкрити са основите на над 25 сгради, които се интерпретират от проучвателите като храмови постройки. Разкрити са елементи от архитектурната им декорация, както и голям брой предмети, свързани с бита и ритуалните практики на обитателите. Колекцията от находки до момента наброява общо 5347 движими културни ценности - сечива, инструменти, дребни пластични изображения на хора и животни, багрила, накити, предмети, свързани с култа и магията. Най-много са находките от късната каменно-медна епоха, която е в синхрона на Варненския некропол, посочи Миткова.

Археологическият обект „Долнослав" повдига темата за наличие на храмове и култови обекти в селищата от късния халколит, коментира Миткова. По думите й тя провокира множество дискусии върху религиозните вярвания, появата на нови култове и ритуални практики. Обектът става известен като „култов комплекс".

През ранната новокаменна епоха, през втората половина на VII век преди Христа в полите на Средна гора, Родопите и Тракийската низина възникват първите постоянни селища. Постепенно в земите ни се развива една загадъчна, все още малко позната древноевропейска култура, достигнала високо икономическо и обществено развитие и оказала съществено влияние върху културата на Гръцката античност и Близкия изток. Култура, която немският езиковед Харалд Харман определя като най-старата високоразвита култура в Европа или наречената от него „Дунавската цивилизация", разказа Миткова. Сред създателите на тази цивилизация са и древните обитатели на селището в местността Лопките край с. Долнослав, Пловдивско. То възниква на границата между Родопите и Тракийската низина, на един от пътищата, свързващи Тракия с Егейския бряг. Благоприятните условия за живот - вода, плодородна равнина и планина са ресурси, позволили дълготрайно, почти три хилядолетия, обитаване на това място. Така от разрушените постройки и отпадъците от обитаване на това място се натрупват дебели пластове, в резултат на което се образува селищната могила, допълни археологът за БТА.

Акцент в изложбата са следите от металургична дейност, керамично, текстилно производство и голямото количество находки от рог на елен, сред които и недовършени екземпляри, даващи основание да се предположи наличието на работилница за обработка на складираната в ями суровина. В постоянната експозиция на музея е представена най-древната в региона стенна живопис от къснохалколитен храм в Долнослав. Във временната изложба тя присъства на фотос. “Очите на богинята“ са изобразени и върху миниатюрни модели на керамични столчета и някои “култови” масички, символизиращи Богинята – майка.

Целта на изложбата е чрез находките от един обект да се представи кръговрата в природата и в човешкия живот, каза Миткова. По думите й посланието е, че нищо не е вечно, всичко тече и се променя.