Едва ли има кореняк пловдивчанин, който да не е гледал с възхищение пловдивските приказки, разказани в картините на художника Цанко Лавренов. Диптихът „Старият Пловдив” и цикълът „Манастири” са емблематични за творчеството на пловдивския артист, чиито платна са в десетки музеи и галерии и са мечта на всеки колекционер. "Куршум хан", "Поет и природа", "Малка нощна музика", "Селски панаир в Пловдив" и  други са сред най-разпознаваемите произведения на класика. Цанко Лавренов е сред най- ценните и скъпоструващи български художници. Цените на негови платна на аукциони минават психологическата граница от 25 000 евро. 

Преди няколко месеца на пловдивския пазар обаче се появи нова картина на Цанко Лавренов, която разбуни духовете в средите на колекционерите.  Платното е притежание на колекционера  Димитър Шиндов, който твърди, че картината  е семейна собственост .  Платното се нарича „Планински пейзаж” и е рисувано между 1940- 1950 г. Решава да се раздели с нея в името на свой нов проект и въпреки, че е сигурен в автентичността решава да събере неоспорими доказателства, тъй като това е важно за самата картина , а след това и за следващ неин собственик. Обръща към експерти като Светлин Русев и изкуствоведа от Националната галерия Анелия Николаева, която преди две години бе куратор на ретроспективната изложба "Между модерното и канона", посветена на 120-тата година от рождението на художника. 

 

   - Тази картина не е ли прекалено ценна, за да се разделяте с нея?

 - Да, тя е много ценна. И то не само като цена, но и като сантиментална стойност , тъй като бе притежание на дядо ми. Но в различните етапи от живота си имаме различни приоритети и затова съм взел това решение.

  - Как доказвате автентичността на творбата ?

    - Независимо, че картината е подписана от художника, тръгнах да събирам мнения и        доказателства  от хора, чиито познания и компетентност  са на най- високо ниво и  може да им се има доверие. Направих  среща със Светлин Русев, който разгледа  картината и беше категоричен, че     това е автентично платно на Цанко Лавренов.

 След което потърсих съдействието на Национална художествена галерия. Там ме насочиха  към Анелия Николаева, която изследва стари майстори и в случая познава изключително добре творчеството на Цанко Лавренов.  Занесох  картината в София и след като внимателно я разгледа , бе категорична  за това, че картината е с автор Цанко Лавренов.  В последствие  ми бе издаден и сертификат. 

 

- Мнението на изкуствоведа е, че картината не е типична за художника, а е от негов по-непознат цикъл.

- Да, картината  е нетипична за този художник. Стилът е по-различен от този, който познават болшинството хора. Хубавото е, че в колекцията на  Национална художествена галерия има и други подобни картини към която специална група може да се причисли и моята картина. Това според мен я прави дори по-интересна от колекционерска гледна точка, а и като майсторство и естетика е прекрасна.

- За да направите толкова много консултации, очевидно е имало съмнения относно автентичността на творбата?

- Имам информация, че мой колега е изразил съмнения, че картината е на Цанко Лавренов. Дори е коментирал, че картината  е фалшива  и съм платил за  положителните отзиви.  Което разбира се, е абсолютно несериозно. Тъй като този човек е виждал картината само на снимка, а да говориш, че авторитети  като Светлин Русев и Анелия Николаева биха заложили имената си,  давайки невярно заключение, е абсурд.  За съжаление пазарът на изкуството в Пловдив се компрометира от такива личности, които се опитват да го манипулират и не търпят конкуренция. Но това не е само в Пловдив. Мисля, че тук има и по-дълбока проекция. Хвърляйки съмнения върху  една такава творба, да компрометираш и собственика й. Защо? За да останеш единствения търговец на изкуство ли…?  Това е смешно. С клевети можеш да прикриеш собствената си некомпетентност, но не за дълго. И не пред всеки.

- Кой е този човек?

- Нямам намерение да  атакувам авторитета на този човек, просто  в момента той постъпва глупаво, защитавайки фанатично  една своя грешка.  За мен това е спекула с доверието на хора, които са го приели за специалист. Още по-тъжно е, че този човек не застава открито, да  изрази позицията си, а скрито пуска слухове,  мъти главите на обкръжението и клиентите си. Като си такъв капацитет, който се съмнява в експертността на национални специалисти, застани с името си и напиши своето становище. Защити позицията си! Едва ли ще го направи, знаейки, че ще олекне.  В крайна сметка обаче, когато не можеш да познаеш една картина на  Цанко Лавренов, на Златю  Бояджиев, на  Владимир Димитров, на Иван Кирков, тогава какъв експерт си?!

- На Запад появата на неизвестна творба на известен автор е истинско събитие. В този смисъл „Планински пейзаж” събитие ли е?

 - За някои е събитие! Стремежът на всеки  колекционер е да има топ творби от топ автори. Както е нормално стойността на тези произведения да се качва. Всеки  би се радвал да има творба от начален период на някой художник или рядка нетипична  работа от негови  експерименти или  творба от даден цикъл… Колкото по –рядко, толкова по-ценно. Мисля, че ще е така и сега с този “Планински пейзаж“.  Има  много колекционери, които биха искали да притежават подобна творба на Цанко Лавренов. В това съм убеден.

- Срещу каква сума бихте се разделили с това платно?

- Срещу цена, достойна за творчеството на един от най- големите пловдивски и български художници. Цифри няма да коментирам. 

 - Притежавате ли други картини от такъв калибър?

 - Да. Притежавам още една творба, за която съм сигурен, че много ценители ще проявят изключителен  интерес. Тя е от много значим автор и е картина от най-търсения му – първи период. Събирайки доказателства за нейната автентичност се оказа, че картината ми е една от най-ранните  творби на художника. Но на този етап предпочитам да й се порадвам още малко.

 - Струва ли си да се инвестира в изкуство?

 - Това е все едно да ме питате „Струва ли си да се инвестира? “ Бих казал, че това е една от най-добрите и сигурни инвестиции. Мините по света всеки ден добиват злато и то става все повече  в трезорите на планетата. А един Ван Гог, Пикасо или един българин като Майстора, като Златю Бояджиев, не могат да нарисуват  повече картини. За това и цените на хубавите творби би трябвало да растат нагоре. Една творба може да  е по-ценна, примерно от един луксозен автомобил, защото колите се амортизират и идва ден, в който те се бракуват , за да освободят място за нови. На какво обаче да отстъпи място един Моне или един Владимир Димитров?!