Пловдив от днес е домакин на една изключително любопитна изложба – „Пътуване по света. 300-та творби на 80 артисти са част от колекцията на Института за международни отношения на Германия – ifa. Изложбата е най-мащабната ретроспекция с произведения на немски артисти от периода на 50-те години на 20. век до днес. Публиката ще има възможност да се запознае с произведенията на знакови артисти, белязали с идеите си художници от цял свят като единия от основоположниците на "капиталистическия реализъм" и гуру на поне две поколения съвременни български живописци Герхард Рихтер, концептуалният шаман Йозеф Бойс, "бащата на видео арта" Нам Джун Пайк, Волф Фостел и Флуксус.

Ifa или Институтът за международни отношения на Германия е най-старата организация, чиято цел е интернационалният културен обмен и популяризирането на немската култура по света. ifa инициира и продуцира разнообразни програми, изложби, уъркшопи, конференции и др. Институтът е комисионер на немския павилион на Венецианското биенале за съвременно изкуство. Тази година ifa чества своя 100-годишен юбилей. 

Изложбата със селектирани от колекцията творби можем да видим в Пловдив до 8 декември. Куратори на произведенията, които гостуват в под тепетата в галериите „2019” и „Капана”, са м Матиас Винцен и Матиас Флюге.

За колекцията и значението й, за това, което ще види българската публика, за читателите на Plovdiv Time разказва Матиас Винцен: 

- Г-н Винцен, разкажете малко повече за колекцията на ifa и за изложбата, която ще видим в Пловдив.

- Цялата колекция на ifa наброява 23 000 творби – сред тях има малки работи като принтове, но също така и големи важни произведения. От всички тях ние подбрахме лично творбите, които да представим пред публиката в Пловдив. Изложбата проследява 60 години изкуство в Германия от периода след края на Втората световна война. От 50-те години организацията ifa -  Интитут за международни отношения на Германия, прави турнета по цял свят с произведения на изкуството от тази колекция. Ето че вече сме в Пловдив.

- Как селектирахте творбите, които ще види публиката тук?

- Идеята бе да дадем на публиката поглед към това, което се е случило в немското изкуство през тези 60 години. Представяме няколко много известни имена като Йозеф Бойс,Герхард Рихтер, Зигмар Полка, знаковите фотографи Бернд и Хила Бехер, по-младите Томас Руф, Андреас Гурски, както и техните най-млади колеги като Волфганг Тилманс. Фотографията е един от акцентите в тази изложба.

Всички тези автори са подбрани с една основна мисия – да бъде показано какво се е случило в  немското изкуство през тези 60 години.

Има няколко основни акцента, на които ще обърна внимание. В изложбата има много жени артисти – Ребека Хорн, Розе-Мари Трокер, Катарина Фрич и Улрика Розенбах, както и техните по-млади колежки Корин Васмут, Катарина Хинсберг и други.

Любопитен е и фокусът „Източногерманско и западногерманско изкуство”. Тази изложба показва, че много често източногерманските и западногерманските артисти в едно и също време работят по много сходни теми. Това показва, че политическата история на Източна и Западна Германия и историята на изкуството на Източна и Западна Германия не е едно и също.

- Каква е идеята на за такова мащабно участие на жени артисти?

- Идеята всъщност идва от реалността. Ние просто огледално  представяме това, което колекцията има. Следваме нейната структура, това, което тя представлява.

- Какво е вашето обяснение, че разделението от Берлинската стена не е попречило на артистите да се вълнуват и интерпретират еднакви теми?

- Артистите имат свой собствен поглед върху ежедневието. Те са експерти в наблюдението. Артистите винаги са чужденци в собствената си общност. Стоят на оградата и гледат в двете посоки.

- Как е композирана изложбата от гледна точка на това, че обитава две пространства – галериите „Капана” и „2019”?

- Галерия „2019” показва по-младите артисти, по-съвременните творби от 80-те, 90-те години до днес. В „Капана” са експонирани творбите от 50-те, 60-те и 70-те години, а фокус тук ще бъде „флуксус” – международно течение в изкуството. Тук всъщност ще разберем как художниците са се научили да слагат процеса в изкуството пред крайния продукт. Да фокусират вниманието си върху процеса. Например – в „Капана” ще бъде изложена скулптура на Дитер Рот с фокус околната среда. Тя е направена от шоколад и мляко. Това е „изкуство в процес”, то няма край. Някой път той може да се помирише (смее се).

- А имат ли си постоянен дом тези изложби?

- Няма място в Германия – музей или галерия, където те да бъдат видени. Всички творби са закупени с цел това да е пътуваща изложба. След представянето им по света произведенията се връщат в Щутгарт, Кьолн и Берлин, където се съхраняват в депо. Любопитно е как организирахме тази изложба. Първо преглеждахме списъците, документацията на всички творби. След това от 2009 до 2013 г. обикаляхме депата на всеки две седмици. После - едва през 2013 г., за първи път събрахме всички творби и ги показахме в Калсруе, Москва, Красноярск, Лозана, в кибуц в Израел, Гуадалахара, Рио де Жанейро. И нека да помисля – сега в Пловдив.

- В кибуц? Интересно…

- Беше интересно преживяване, да, защото се оказа, че имат фантастичен музей в този кибуц. Явно са били големи ентусиасти и се построили изумителен музей насред нищото. Самите хора там демонстрираха много висока култура.

- 23 000 творби как са селектирани?

- Част от тях идват от колекциите на посолствата на Германия по света. Не всички са с такава висока художествена стойност, били са декорация на офисите им. Сред тях обаче има творби на световни артисти като Рихтер, Бойс. Преди време ни се случи да отидем в склада в Щутгарт и намерихме нещо съвсем случайно. Отворихме едно бюро и видяхме малък блок със скици. Оказа се, че са скици на един от най-известните немски художници Зигмар Полке. Неговият стил на рисуване е като джаз музиката – една въздействаща импровизация. Затова скиците му са много интересни – може да се види процесът, как се е формирала неговата идея. След това откритие взехме скиците, сложихме ги в хубави рамки и ги представихме на света по време на една от изложбите. Интересното е, че тези творби не бяха описани в каталозите на ifa.

- Какви други провокации отправяте към публиката?

- Струва ми се, че ще им бъдат интересни и фотопроизведенията на други двама артисти. Юлиан Ройдър е артистичен фотограф. В същото време е политически активист, който не крие позицията си срещу Г 8. Участва срещу протестите по време на срещите на високо ниво на осемте. Кадрите са репортажи от събитията, но изглеждат като картини на Дьо Лакроа.

Интересен е и фотоархивът на Питър Пилър. Той колекционира вестникарски снимки. После ги разпределя в различни категории. Установява, че една от най-типичните фотографии в немските вестници, особено регионалните, е „мъж гледа дупка” както или „момиче стреля”. Представете си 50 фотографии на мъже, които гледат в дупка.