Емил Атанасов е завършил Сценични кадри в Пловдив.  Дипломира се като кино и телевизионен режисьор в НАТФИЗ, в класа на проф. Иван Ничев. Автор е на постановки за различни сцени в страната. Създател е на телевизионни продукции за БНТ. 

Режисьорският му дебют в киното е с игрална новела. Атанасов е художник в игрални филми, най -популярният сред които е „Миграцията на паламуда“ по сценарий и режисура на Людмил Тодоров. Изявавал се е и като актьор. Изкушен от драматургията, Емил Атанасов пише пиесите „Околовръстно“ (театър „Сфумато“) и „Да разлаеш кучетата“(Театър „Българска армия“), които се играят с голям успех. 

Има редица изложби.След дни – на 10 ноември, той ще покаже изкуството си в пловдивския арт салон „Aeterna”, а мотото й е „Без спомен”. Заради противоепидемичните мерки, няма да има официално откриване но през целия ден художникът ще бъде в галерията и ще посреща своите почитатели и ценителите на изобразителното изскуство. 

- Г-н Атанасов, разкажете малко повече за изложбата си в „Aeterna”. Какво ще види пловдивската публика? Това първата ви изложба под тепетата ли е след тази в Градската галерия? 

- Публиката, която ме познава в моя любим Пловдив, знае, че аз съм много пестелив откъм изяви и след изложбата ми в Градската галерия преди три години, сега отново набрах смелост да се представя. Смелост, защото като цяло съм изтъкан от страхове - погледната ми изложба се наричаше ”Страх от лимони“. Винаги съм смятал, че творецът трябва да говори, само когато има да каже нещо. Другото е суетното говорене на истинския страхливец, дремещ във всеки от нас. 

Явно сега е дошло времето да споделя нещо в галерия „Aeterna“. Поканата получих в края на юли. Бях респектиран от селекцията на авторите, които откриват новия сезон. Илиян Савков, Атанас Хранов, в бъдеще Илийката Йончев, все творци ,с който споделям не само естетически, но и житейски ценности .Силно се надявам, че срещата ни с публиката може да ни донесе само едно - любов!

 

- Като че ли в картините ви главен герой е човекът. С какво ви е любопитен той и в кои състояния е най-интересен за рисуване? 

- Имам си собствена теория, че всички ние - добри или лоши, сме част от общ организъм. Както и да го наричаме това същество, в крайна сметка то е най-близкото до самия „Аз“. Как се рисува този човек? Най-вероятно с безпощадна откровеност, когато задаваме въпроси и даваме отговори. Признавам си, красив или грозен, аз рисувам винаги себе си, защото съм любопитен, какъв съм всъщност. 

-  Има ли конкретни истории, които са провокирали четката ви, за да нарисувате тези творби? 

- Тази изложба е под надслов „Без спомен‘. Споменът определено е белег на времето, оставен от конкретни събития, който сме преживели, когато си признаем откровено, ей така: „ А бе нямам спомен, дали….“, тогава, стараейки се да наподобим отминала реалност, ние навлизаме в света на фантазията. В този свят перспективата е обратна, цветовете – нереални, и законите на гравитацията не работят. Този свят ми е любим. 

- Вие сте много интересна личност – чудесен драматург, вълнуващ художник, режисьор, актьор… Това не е ли своеобразна „творческа шизофрения”? И как се справяте с тези на пръв поглед различни провокации, които работят с различни изразни средства?

- Именно в този свят на “творческа шизофрения“ аз се чувствам добре. Плувам си в собствени води. Ако имам проблем, то той е света на реалността! Тази пуста реалност! Бих ѝ разказал играта. 

- Къде в тези изкуства е вашата зона на комфорт? 

- Без съмнение, ясно и категорично - аз съм пловдивски художник! 

- Живеем във време, което е, меко казано, странно. За едни е гротеска, за други – трагедия, а за трети – комедия с неизвестен край. Какъв е вашият прочит на всичко, което ни се случва в последните няколко месеца? 

- В каквито и времена да живеем, каквото и да ни се случи за в бъдеще, трябва да живеем по правилата на една мъдра книга, в която са дадени десетина простички инструкции за оцеляване на душите ни, и чуйте колко красиво: „За да не бъдем тръстика люляна от вятъра”. 

- Ако трябва да го нарисувате, какво ще бъде? А ако трябва да напишете пиеса – кой жанр бихте избрал? 

- Ако съберете всичките ми картини от предстоящата ми изложба в една, то това е картината. В драматургията винаги съм бил и си оставам сатирик. 

- Всички говорят за трудните времена, които преживяват свободните артисти. Как минавате вие през този период, в който изкуството е принудено да остане заключено? 

- Истински свободният артист по дефиниция живее трудно. Той и затова е свободен - не като награда, а като цена, която плаща. Театрите и галериите могат да бъдат заключени. Нека някой да дойде да заключва изкуството, да го видим как ще стане?! В личен план явно съм горд човек,защото на никого не се моля, нищо не ми трябва освен здраве. Това пожелавам на всички. И  най важното - умната! Носете си маските и спазвайте дистанция, най- малко от 2,38 някъде към 2,42, за да не прецакаме галерия „Aeterna“, че другаде няма къде да видите картини на Емил Атанасов наживо. 

- Кое е мястото, в което изключвате от всичката тази агресия на външния свят и успявате да се заредите? А кои са хората, с които споделяте тази емоционална самоизолация, мястото ви за бягство? 

- Противно на правилния отговор не е ателието. Ателието по-скоро е бойно поле при мен. Армагедон!  Мястото, което ме зарежда, е осми стол отдясно на бара в „ Найлона‘ А хората с който споделям емоционалната си самоизолация, са всички от ляво на мен. Да това е мястото, което ме зарежда най-добре. Само да знаете, как хубавичко ме зарежда… 

- След изложбата в Етерна, ще изненадате ли своите почитатели и в театъра? 

- Не, нямам проект в театъра.