Срещали ли сте художник, между чиято душевност и картини да съществува толкова силна връзка, че чисто физически да се забелязва близостта във вибрациите им? Например, художника да носи дрехи в абсолютно същата гама, в която са картините му. Защото именно това беше първото впечатление от срещата ни с Диана Папазова в салона на Галерия PIESA, малко преди откриването на деветата й самостоятелна изложба във вторник – тя беше облечена в цветовете на творбите си. А по-късно в разговора се разкри и образа на учителката по изобразително изкуство в Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов”, която сама гори в материята, която преподава. Кой и кога обаче е разпалил този пламък и кои са честотите, на които осъзнато трепти вътрешния й свят – това са само част от въпросите, които засегнахме при срещата ни.

- Госпожо Папазова, този вторник предстои откриването на Вашата девета самостоятелна изложба. В началото на разговора ни обаче бих искала да Ви попитам кога и как се влюбихте в изкуството?

- Любовта ми към изобразителното изкуство донякъде е свързано с отношението на моите родители към него, с които разглеждахме албумите за художници вкъщи. Баща ми се занимаваше с художествена фотография в период от живота си, а дядо ми пък създаваше художествена резба. Така че аз съм израсла в среда на творци.

- А какъв път изминахте от първата си изява пред публика до днес и как се развихте през него?

- Честно казано такава ретроспекция не съм си правила. Провокирате ме да се замисля в тази посока (засмива се). Промяната у човека е най-ценната, особено ако той се занимава с изкуство. Преди да започне да твори е един, в края на процеса е друг, преди следващата картина също е различен. Надявам се тази промяна да е достатъчно видима и отстрани.

- В каква атмосфера творите и има ли случай, при който ситуация с ваш ученик, например, да е провокирал създаването на картина?

- Най-напред творя в спокойна атмосфера. А по отношение на учениците, не мога да посоча конкретно събитие, което да ме е провокирало. Самата атмосфера в Художествената гимназия е изключително творческа, а отношенията на взаимност между учител и ученик са доста различни от тези в масовото училище. Така, че при тази ситуация дори и подсъзнателно си влияем с децата. А досегът до мисленето на младите хора провокира да си задаваш въпроси, отговорът на които получаваш от страна на изкуството.

- А какви са впечатленията ви от масовото училище, понеже направихте това сравнение?

- Преди да стана учител в Художествената гимназия, преподавах в други училища. Мога да кажа, че учителят навсякъде се стреми да дава най-доброто от себе си. Само че тук, в Художествената гимназия, ние, художниците, сякаш тежим повече на мястото си. Фокусът на училището е различен, затова и постоянно има участия на ученици в различни изложби, конкурси, проекти.

- А как ще коментирате намаляването на часовете по музика и изобразително изкуство в масовите училища? Как това влияе на обстановката?

- Със сигурност часовете по музика и изобразително изкуство формират пътя за създаване на естетичен мироглед, естетично отношение към изкуството. Настоящите ученици представляват нашата бъдеща публика, така че ние, учителите, имаме отговорността да създадем това отношение.

- А що се отнася до съвременната пълнолетна публика за изкуството, какво е вашето мнение?

- Не можем да говорим за публиката под общ знаменател. Разбира се, че в Пловдив – град с традиции в изобразителното изкуство, от който са произлезли имена като Георги Божилов – Слона, Димитър Киров и цялата пловдивска група от 60-те години, например – имаме една прекрасна публика. Винаги обаче ще има и процент, до който не достигаме. Невъзможно е за един художник да обхване всеки зрител.

- Всяка година обаче се публикуват едни статистики как 80% не посещават театър, 75% не ходят на изложби и т.н. Според вас тези данни адекватно ли отразяват ситуацията?

- Мисля, че не. Дори напротив – художествените галерии, театрите, концертите – всички тези събития са доста посещавани. А в момента в града ни има много частни галерии, които не остават нито без автори, нито без публика. Даже наблюдавам и все по-голям интерес от страна на възрастни хора, които посещават курсове по история на изкуството. Така че в това отношение ситуацията е променена.

- Нека сега отново се върнем към деветата ви изложба. Тя има като идея да представи вътрешния ви свят във всички негови цветове. Коя е обаче онази Диана Папазова, която все още остава скрита и неразгадана?

- Не бих казала, че сама съм успяла да се разгадая докрай. Изложбите винаги са били и провокация за самата мен, дори в деня на откриването им. И продължавам да се провокирам, тъй като в този момент аз вече мисля за следващите ми творби, които ще разкрият пред мен непознати досега мои собствени черти. Смятам, че в момента все още съм в началото на пътя си като творец, а за да го измине добре, на човек му е важно да е достатъчно самокритичен към работата си.

- Вие по професия сте учител по изобразително изкуство. Кои са обаче Вашите учители, които имаха най-голяма роля за формирането Ви като творец?

- Моята най-голяма любов е живописта и тук не мога да не спомена името на Стоян Куцев, който ми беше преподавател в Художествената гимназия, където аз днес работя. Това беше учителят, станал част от изграждането ми като творец още от началото. Румен Нечев и Андрей Даниел са другите двама, които също имат огромна роля през годините.