Писателят Александър Секулови политологът Димитър Ганев разсъждаваха за качествата на "българската политическа почва" в рамките на литеретурен клуб "Spirt & Spirit" , който се провежда всеки вторник в "Петното на Роршах". Тема на дискусията бе новата монография на Ганев „Политическата сцена в България: анализ и перспективи“. В рамките на дискусията авторът  Димитър Ганев  направи подробен анализ на актуалната политическа ситуация в страната.

„Нашата цел е да обсъдим реалната динамика в политиката и как това се отразява на обществото, без да се ограничаваме до повърхностни оценки“, заяви Секулов в началото на срещата.

Димитър Ганев коментира влиянието на последните политически събития върху доверието на гражданите: „Политическата сцена у нас е силно поляризирана. Гражданите усещат разминаването между обещания и реални действия, което подхранва недоверието и апатията към институциите.“

По време на дискусията бяха разгледани и потенциалните сценарии за развитието на политическите партии в следващите месеци. „Важно е да наблюдаваме не само партийните стратегии, но и социалните нагласи. Те ще определят доколко политическите послания ще намерят отзвук сред хората“, добави Ганев, според когото сегашните управляващи са наясно, че времето им изтича. 

Книгата „Българската политическа почва“ на Димитър Ганев е покана за размисъл върху невидимото – онези дълбоки исторически и ментални корени, които определят политическия ни живот. Тя е "опит да се разсъждава какви са условията, в които се осъществява, възниква и се развива българската политика", както обяснява авторът. Защо едни идеи виреят тук, а други – не? Отговорът се крие в няколко фундаментални характеристики, които доминират националната политическа култура с унищожаваща отрицателна сила.

Преди всичко, българската политическа почва е разядена от егалитаризъм. Това е тотално отрицание на йерархиите и всеки елит, който се възприема като нелегитимен, а основните причини се коренят в липсата на собствена аристокрация и в нулевото социално разслоение от миналото. Най-ярката проява на този нихилизъм е отношението към капитала. Димитър Ганев цитира социологически данни, които са потресаващи: „75% от българите смятат, че всеки един милионер в България е престъпник“. Тази нагласа прави "всеки един елит икономически и политически нелегитимен", което обрича на провал всеки опит за дългосрочно управление.

В тази почва расте и патологично персонализиране на политиката. "Ние мислим през личности – искаме да видим дали конкретният човек е "читав", вместо да се групираме по отношение към икономиката или идеологиите. В резултат, всички партии в последните десетилетия "са създадени около фигурата на един човек", казва Ганев.  А когато елитът се формира, той търси лоялност, не авторитет. Авторът е категоричен: „Авторитетът не може да бъде лоялен“ на партийните рамки, което води до обратен подбор и системно отхвърляне на способните хора. Този процес е подсилен и от отношението ни към държавата – тя е "нещо чуждо", от което се очаква само да "дава още", докато гражданинът отказва да даде мандат за реформи.

В културен план, този процес е закодиран в липсата на "култ към строителите". Александър Секулов зададе резонния въпрос: "Защо ние нямаме култ към строителите, а имаме култ към... въстаниците, четниците и към хайдутиците...?" Ние почитаме героичната смърт, но завиждаме на този, който гради, защото той е елит.

Вместо да градим, ние се движим в безкрайни исторически цикли. Водещият обобщи това със следното заключение: "Ние на 35- 40 години правим пълен кръг. Връщаме се в началната точка. Зануляваме всичко и и се повтаря." Според  Ганев тези катаклизми са следствие от това, че България е "локална проекция на глобални тенденции", а географската ни позиция "на цивилизационна граница" често ни превръща в функция на чужди интереси. Най-голямото "счупване" настъпва след Ньой, когато България преминава "от субектност в обект", започвайки да играе през големия хегемон.

Днес, след изпълнението на големите национални цели – ЕС, Шенген и Еврозоната – страната е изправена пред криза на целите. Политическият елит е "оцеляващ" и работи с кратък хоризонт, вместо да се фокусира върху спирането на разложителните демографски процеси и вписването в технологичната революция. Но може би най-големият ни проблем е вътрешен. Както казва Ганев: ние "не се харесваме до саморазрушаване,  до самозатриване", защото винаги се сравняваме с най-богатите империи.

Въпреки тази драматична картина, има надежда. Авторът посочва, че самоиронията и гавраджийското чувство са "голям ресурс" и "антидот спрямо измите, спрямо идеологиите". Пътуванията и интеграцията също започват да пропукват нихилизма, като показват на младите, че легитимно социално разслоение е възможно.

Сред гостите на срещата бе и кметът Костадин Димитров, а водещият отбеляза , че в 17- годишната история на литературния клуб за първи градоначалник проявява интерес по дадена тема. 

"Надяваме се кметът да е разбрал каква пропаст дели обществото от политическия елит и че е важно управляващите да чуват  реалните нагласи, очаквания и тревоги на хората, за да се вземат решения, които наистина отразяват обществените нужди“, коментираха други участници в дискусията.