Пловдивският журналист Красимир Димовски представи първия си роман „Тезеят в своя лабиринт” . Книгата беше посрещната със заслужено внимание в препълнената зала на Bee Bop Cafe, а сред гостите на събитието присъстваха едни от най-големите имена от пловдивската литературна сцена – поетът Йордан Велчев, драматургът Александър Секулов, писателят Стоян Терзиев, представители от ИК „Хермес” и още много други приятели и почитатели на творчеството на Димовски. Срещата откри издателят и редактор на книгата Стойо Вартоломеев.

„През времето от литературното си начало, което постави преди около 35 години, Красимир Димовски остана всеотдайно отдаден на журналистиката. Толкова, че отчасти беше забравил за литературния си талант. По време на пандемията се бяхме срещнали с него и тогава той ми изпрати един файл с негов ръкопис. В него обаче аз различих три книги – сборника с разкази „Момчето, което предсказваше миналото”, сборника с новели „Ловецът на русалка” и романа, който представяме днес - „Тезеят в своя лабиринт”. С тях започнахме да възстановяваме литературното битие и слава на писателя Краси Димовски.”

Стойо Вартоломеев сподели също, че в романа има много визуалност и докато го четял, пред очите му оживявали описаните случки и картини. Тогава предложил на автора да отидат до любимото му село Яврово и да видят къде точно неговите герои са битували. Първо пристигнали до малкото поточе от началото на историята, после разгледали и училището, където се развиват едни от най-страшните събития, минали през църквата, а накрая се спрели и до една полупорутена къща, обрасла в треви, в която издателят предположил, че това е къщата на Тезей.

„Книгата има много експресивно начало, отличава се също характерният словоред и прекрасният писателски сказ (вид повествование, подражаващо на стила на фолклорните творби - бел. ред.), който е много по-различен от номиналния литературен език,” – допълни Вартоломеев. – „Писатели, които умеят да изразят себе си чрез езика, принадлежащ на героя им, очевидно имат огромен талант.”

Модератор на срещата беше литературоведът и преподавател Младен Влашки, който разкри основните качества на книгата. Като например, важността на правилно изпълнената интерпретация, обработка и поднасяне на мита, особено ако той е толкова популярен, какъвто е „Тезей и минотавърът”. На второ място отбеляза и работата със сказа, като подчерта, че в българската литература няма книги, изцяло съставени в него, освен „Чамкория” на Милен Русков.

„В книгата на Краси Димовски човешкото и природното постоянно работят заедно – отблъскват се, събират се и отново се отблъскват. А схемата на оригиналния мит по никакъв начин не се крие – главният герой също се казва Тезей, имаме героиня Ариадна и един трети персонаж – Бичето, който постоянно излиза от смъртта, докато най-накрая Тезеят не го убива. И също от мита е взет духа на преплитането на модерното с първичното, което се разиграва не като действие в един лабиринт, а се изгражда като лабиринт в мислите и чувствата на Тезеят. А това ни кара да наблюдаваме едно по-скоро психологическо движение, а използването на сказа за изграждането на въпросната психологическа картина досега в българската литература не е правено,” – разкри още Младен Влашки.

След всичко казано от неговите колеги, дойде ред и авторът Краси Димовски да  каже няколко думи.

„В един роман трябва да има няколко пласта, като единият да бъде предназначен за читателите, търсещи сюжета, друг – за езиковите положения, после трети, четвърти и т.н. Затова не е и необходимо да има бележки под линия – всеки си открива сам информацията, от която се вълнува.”

Авторът допълни още, че получената трилогия е по-скоро тази на идеята и на мисълта, се развиват в едно и също малко географско пространство, което в романа се сблъсква и с голямото човечество.