"Ако виждаш, че чашата наполовина празна, просто пресипи всичко в една по-малка чаша и престани да мрънкаш!" С тази филофия и с огромната си усмивка Ина Иванова пресича и осветява живота на хората, влюбени в поезията. Въпреки, че строфите в рима /или без рима/ далеч не са толкова популярни, колкото романите, стиховете на Ина са любими на много читатели. И доста от тях се събраха снощи в клуб "Петното на Роршах", където тя представи последната си стихосбирка "Криле от папиемаше".
"В тази книга има всичко - обезглавени захарни петлета, студен чай, късче риба, череши след дъжд, шепа ягоди и вишнев сладкиш. Всички те с цвят на кръв. Ключове за мъртви къщи и тъга по детството. Внимателно изготвен списък на отсъствията и липсите. Неукротим порив да се стигне небето с криле от папиемаше. Часове за изящно безразличие" така модераторът Цветелина Драганова представи стихосбирката, издание на "Жанет 45".
Сред гостите бе и издателят Божана Апостолова, която не скри удоволствието си от факта, че издава стиховете на Ина. Художник на корицата е Димитър Келбечев.
"Мога Всичко да измисля, даже прибоят, който да заличи ненужното и да останат само думите. Тъжни, нежни , ментови. Думи , които пиша , за да не изричам".
Кратките форми са като малки разкази за детството, предметите, които според Ина Иванова живеят по -дълго от нас, оживяват в стиховете, всеки от който вади по един спомен от прашния шкаф на паметта ни.
"Харесвам умението на Ина да стъпва леко там, където боли и да придава изящество на болката" казва Цветелина Драганова. А Ина продължава напред, по светлата страна на тротоара, където се върви по-трудно. И нагоре, с крилете си от паиемаше.
Още от категорията
Красимир Димовски сбъсква малкото и голямото човечество в романа „Тезеят в своя лабиринт”