Снощи в Пловдив беше представено второто, допълнено издание на двутомника „Силата на парите“ – мащабно изследване на икономиста и преподавател в НБУ доц. Йосиф Аврамов. Галерия "Арсенал арт" събра представители на академичните среди, банкери, финансисти, колекционери и почитатели на историята, които с интерес изслушаха автора, споделил десетилетия труд и изследователска страст в тази необичайна комбинация между финанси, история и нумизматика. Медиатор на срещата бе екседепутатът и адвокат Владимир Дончев. 

Първият том на „Силата на парите“ проследява развитието на парите по българските земи от тракийската епоха до наши дни. И да - парите не са измислени от финикийците , както  е общоизвестно, а първите монети са били отсечени в древното царство Лидия. Доц. Аврамов изследва монетосеченето на древните тракийски владетели и античните полиси по Черноморието – Одесос, Аполония, Месемврия и други, показвайки, че още преди 2600 години тукашните земи са имали активно стопанско и културно развитие.

Авторът обръща специално внимание на монетите от времето на Одриската държава и на редица тракийски царе, чиито изображения често са били комбинирани с образите на римските императори – доказателство за сложни политически и икономически отношения. Подробно са изследвани монетите от времето на тракийската Одриска държава, сечени и от други нейни царе: Котис, Ситалк, Спарадок, Аматок, Хебризелм, Кетрипор и др. В продължение на няколко десетилетия са емитирани уникални монети, които на едната страна са изобразени последните одриски царе: Реметалк I, Реметалк II и Реметалк III, а на другата страна римските императори: Октавиан Август, Тиберий, Нерон и Калигула. Посочено е, че по времето на Римското владичество на територията на днешна България е имало 13 монетарници, в които са сечени т.нар. провинциални римски монети.

Майстори гравьори-монетосекачи са работели в градовете: Сердика, Филипопол, Улпия Пауталия (Кюстендил), Аугуста Траяна (Стара Загора) и дори в несъществуващи днес римски градове: Никополис ад Иструм, Ескус, Никополис ад Нестум и др. В тях са живеели голям брой римски пълководци и патриции, които след като са се пенсионирали са пожелали, да им бъдат предоставени, за да се заселят на старини, плодородни земи на Балканите в Мизия и Тракия, където те са изградили великолепни вили като вила „Армира“ в Ивайловград и просторни бани, запазени във Варна, Кюстендил и Хисар.

„Нашата нумизматична история е богата, но в голяма степен непозната за обществото. Монетите са не само разменно средство, а свидетелство за културно-историческото ни наследство“, подчерта доц. Аврамов.

Книгата съдържа над 600 илюстрации – черно-бели и цветни снимки на монети и банкноти, включително пълен каталог на паричното обращение в Третата българска държава до 2024 година. Авторът разглежда и въпроса защо през Първата българска държава не са се секли монети, както и кога започва собственото българско монетосечене – от Иван Асен II насетне.

Първата монета, отсечена от български владетел, е от цар Иван Асен II в чест на победата му при с. Клокотница през 1230 г. над епирския владетел, със столица Солун - Теодор Комнин. Необходимостта от емитирането на български монети от българските царе възниква и поради силното развитие на занаятите, търговията и строителството, респективно и на стоково-паричните отношения. България по времето на цар Светослав Тертер е започнала сама да задоволява с монети паричното си обращение, а съседните ни страни Сърбия и Хърватия частично са ползвали български монети. Български монети са циркулирали и през ХV век в първите години на робството по нашите земи, като те са преобладавали пред турските монети, емитирани от султана.

В книгата е предоставен отговор на въпроса „Защо по времето на Първата българска империя при царуването на хан Крум, хан Омургаг, княз Борис и цар Симеон, когато тя е съперничела по могъщество с Византия и с Франкската империя (на Карл Велики), не са секли монети?“ Отговорът е логичен. Основният търговски партньор на тогавашна България е Източната римска империя или Византия, а валутата ѝ (номизмата) по това време е играла роля на международните пари в Европа (на практика тази валута се е използвала като сегашното евро). Ето защо и България ги е възприела и това продължава до началото на тринадесети век, когато през 1204 г. рицарите от IV кръстоносeн поход превземат Константинопол. Близо 60 години столицата на Византия е под тяхна власт, а валутите на трите остатъчни държавици, управлявани от  византийски велможи (Никея, Солун и Трапезунд) повече не са в състояние да играят ролята на международни пари. Ето защо чак в тридесетте години на ХIII в. започва сеченето на  монети от българските царе.

Вторият том включва три големи раздела: „България и еврото“, „Банково дело“ и „Ценни книжа и борси“. В тях доц. Аврамов анализира очакванията и предизвикателствата пред страната ни в навечерието на присъединяването към еврозоната, което според актуалния план трябва да стане от 1 януари 2026 г.

„Българите не трябва да се страхуват от еврото. Ние загубихме паричния си суверенитет още през 1997 г. с въвеждането на валутния борд. Еврото ще ни даде повече предимства – стабилност, достъп до решенията на Европейската централна банка и по-висока конкурентоспособност“, коментира авторът.

Според него закъснялата и не особено добра информационна кампания по темата е довела до недоверие и спекулации. "За съжаление финансовата грамотност сред младите е на изключително ниско ниво и държавата трябва да работи в тази посока. Необходима е последователна политика в образованието , за да бъдат наваксани липсите. При по-възрастните хора пък наблюдаваме социалистическия модел на поведение по отношение на финансите - те смятат , че държавата е длъжна да се грижи за спестяванията им" , заяви доц. Аврамов. Той е скептичен по въпроса дали влизането ни в Еврозоната ще изсветли сивата икономика, която продължава да има сериозен дял, но смята, че във времето тази тенденция ще се промени. 

Исторически прочит и нови доказателства

В първия том авторът защитава тезата, че България е паднала под османска власт не през 1396 г., а едва през 1422 г., след смъртта на последния владетел Константин II Срацимир. Той аргументира това чрез анализ на девет средновековни извора, включително протокола от католическия събор в Констанц от 1413 г., в който се споменава „император Константин на Българската империя“.

„Време е този факт да намери място и в учебниците по история“, настоя доц. Аврамов, обявявайки, че ще предложи официално допълнение към Министерството на образованието.

Биография

Доц. Йосиф Аврамов е доктор по икономика, преподавател, предприемач и автор на 24 книги, сред които „Корпоративни финанси“, „Банков контрол“, „България в преддверието на еврозоната“ и „Еврото – утрешните ни пари“. Работил е в БНБ, Министерството на финансите и Икономическата комисия на 36-ото Народно събрание. В момента участва в международен проект към БАН и е лектор в Института за публична администрация при Министерския съвет.