Древните народи често са имали сложни и завладяващи истории за храна - от легендите за земи с екзотични подправки, до приказките за боговете, завещаващи на човечеството свещени зърнени храни. Но дори и най-скромните храни в нашите хладилници и килери имат богата история в мистиката и митологията, пише gotvach.bg.

Сол

В много култури по света солта се счита за символ на чистота, вещество, способно да прогони злите духове. В европейския фолклор солта често се използва, за да ни пази от вещици.

Солта също играе важна роля в еврейските и християнските традиции, а съвременните защитници на духовната война я разглеждат като оръжие в борбата срещу Сатаната. В края на краищата тя се споменава много пъти в Библията по отношение на готвенето, ритуалите и заветите на Бога. Будизмът и синтоизмът имат сходни възгледи за ефикасността на солта в отблъскването на злите духове.

Много от съвременните Окинави благославят новите коли със сол и носят малки пакети сол около тях в превозните си средства за защита. След атаките от 11 септември повишените проверки за сигурност в американските бази на острова, видяха охраната да разпитва местните работници за мистериозните торбички с бял прах в техните превозни средства. Очевидно „тайнственият“ бял прах се възприема като възможна заплаха, въпреки местните обичаи.

За хората Зуни от американския югозапад едно от най-важните божества е Солтската майка или Ма'л Ойатсики, която обитава в свещеното езеро на Зуни. Според техните предания тя някога е живяла много по-близо до хората от Зуни, но се преместила в езерото, след като била обидена от тяхното поведение. Ето защо Зуни и други съседни племена трябва да пътуват дотам, за да получат сол, което е важна част от религиозните церемонии и традиционните кръщелни ритуали.

Картофи

Скромният картоф много трудно бил приет като храна в Европа, но в крайна сметка бил приет с ентусиазъм заради своите лечебни сили. В Шотландия и Ирландия картофите са използвани за лечение на ревматизъм, а в други части на Британските острови той е бил използван за спазми, циреи, астма и болки в гърлото.

Подобен фолклор се появява в Северна Америка, където се смята, че картофите под леглото подпомагат зачеването и предотвратяват нощните изпотявания. Някои дори смятали, че три картофа, пренасяни в джобовете, предотвратяват хемороиди. Малко са доказателствата за такива народни средства сред индианците, освен в случаите на втвърдяващи се брадавици.

 

Докато картофите произхождат от Северна и Южна Америка, мюсюлманският народ от Китай е с много различна легенда за неговия произход. Казват, че докато Мохамед е бил на свещения си поход, армията му е била гладна и затворена в долина, затова се помолил на Аллах за помощ. След това наредил на хората си да изградят каменно огнище, да го напълнят с горящи дърва и да поставят големи камъни, преди да я запечатат с глина. След два часа огнището било отворено, за да разкрие, че камъните са станали картофи. Ислямските войници спечелили следващата битка и по-късно открили растения от картофи в долината.

Мляко

Ирландският фолклор говори за велика крава на име Glas Ghaibhleann, която се разхожда из страната, като дава безплатно прекрасно мляко със 100% съдържание на сметана на всеки, който се приближи. Много градове са кръстени на тази крава, а някои смятат, че животното представлява самата Ирландия. Различни обяснения за кравата включват, че тя е била приказна звезда, принадлежаща на морския крал или на подземния свят, или може би тя е била прикритие за богинята Bo Find.

В други части на Британските острови също са били известни приказки за една голяма млечна крава, а една история от Уелс разказва как кравата изчезва от Земята, след като алчните жители на долина планират да я убият и изядат.

Някои твърдят, че тези легенди са отдалечено свързани с древните индийски митове за „облачните крави“, които изливали мляко от небето. Според историите тези говеда са били заловени от демона Вритра, за да донесе глад на Земята. Наистина, млякото има специално значение в индийската митология, където майчиното мляко символизира женска мистична сила, равна на тази на мъжката сперма. Освен това млякото от гърдите на богинята Парвати носи безсмъртие. И индийските, и ирландските легенди също говорят за зли хора, убити от поглъщане на фатално мляко или черно мляко.

Хляб

Исторически хлябът е играл изключително важна роля в историята на голяма част от Западна Евразия. Хлябът също е важен в еврейската традиция, където е известен като лечем и е един от приемливите жертвоприношения в библейските времена.

Когато еврейският народ се разхождал из пустинята в библейски времена, за тях се казвало, че са били поддържани от манна, или лечем от хашамайм - хляб от небето. Казано е, че е паднал от небето и е успял да пресъздаде всеки възможен вкус, но можел да се запази само за един ден. Този хляб имал за цел да научи еврейския народ как да се превърне от робско население до независим народ.

Има много специфични ритуали, включващи хляб, като ташлик, обичай да се прехвърлят греховете на хляба, който след това се хвърля върху естествен воден източник.

Традицията на прехвърляне на грехове на хляба има интересен паралел в британските и американските традиции. Само вместо грехове тези хора често прехвърлят болести. Британската народна медицина предписва хлебчета за подуване, навяхвания, треска и болки в очите. И в Източна Англия, хляб, печен на Разпети петък, се съхранява през цялата година, за да лекува болести. Тази народна медицина съществува и в Северна Америка, където се смята, че хлябът е лек за магарешка кашлица и едра шарка. По същия начин се казва, че водата, в която е бил натопен, изгорял хляб, лекува диария.

Риба тон

Докато консервите с риба тон се считат за скромни, традиционно за мореплавателните култури на Малдивите рибата тон е риба с важен произход. Малдивският фолклор говори за легендарния навигатор на име Боду Ниями Такуруфану, който за пръв път е въвел на островите най-предпочитаната риба тон.

По време на търговско пътуване екипажът на Боду Ниями хванал голяма, дебела фияла. Боду Ниями им наредил да спасят рибата, но той открил, че един от екипажа му я е изял и е хвърлил в морето главата ѝ, за да скрие доказателствата. Разгневен, той заповядал на кормчията да отплава в посоката, в която бе хвърлена главата на рибата.

След като плавали 83 дни, те се натъкнали на гигантско черно-коралово дърво в края на света. Изведнъж били изправени пред бурни ветрове и вълни. Бурята заплашвала да изхвърли кораба от ръба на света, докато екипажът го привърже към клон на голямото дърво. Виждайки ужаса на екипажа, гневът на Боду Ниями започнал да отслабва и той се съгласил да си тръгнат и да се върнат, след като ветровете и приливите станат по- благоприятни.

След като прекарали една нощ, те се събудили, за да открият, че морето е не само спокойно, но пълно с големи неизвестни риби. Боду Ниями нарисувал изображение на риба на парче пергамент и прошепнал магически думи, за да улови душата ѝ, запечатвайки пергамента в бамбукова тръба. Докато корабът отплавал към дома си, водите около него изобилствали с толкова много риби, че те понякога подскачали направо на палубата.

Скоро се появили проблеми, когато видели две големи скали, които се издигали в морето пред тях. Мислейки бързо, той отворил бамбуковата тръба, прикрепил тежест към рисунката на рибата и я пуснал в океана. Всички риби я последвали до дълбините на океана, спасявайки кораба. При пристигането си вкъщи обаче той хвърлил празната бамбукова тръба в океана, привличайки риба тон, която щяла да се превърне в любимия улов на малдивските рибари.

Зеле

Според древните гърци зелето произлиза от войната между човек и бог. Княз на Тракия, известен като Ликург, раздразнил бога Дионис, като унищожил свещените лозя на божеството. Като наказание князът бил привързан към лозя, а когато плачел за изгубената си свобода, първите зелки поникнали от сълзите му. Тази легенда довела до популярната класическа практика да се яде зеле, за да се предотврати интоксикация или махмурлук, с убеждението, че зелето и лозата са естествени врагове. Други гърци като йонийците смятали зелето за свещено и го призовавали в клетвите си.

Митовете за зеле се появяват и на други места в Европа. Казва се, че стеблата от зеле се използват за летене от феи и вещици, като една ирландска легенда разказва за градинар, който е попаднал под влияние на феята и страда от голяма умора, защото е принуден да лети всяка нощ на зелка.

В германския регион Хавел има легенда за гладен човек, който решава да открадне част от зелето на съседа си в нощта на Бъдни вечер. Точно когато той завършва пълненето на кошницата си, е хванат от Христос. За кражба в святата нощ Христос го изпраща в изгнание на Луната с откраднатото си зеле и там той вероятно остава и до днес.

Масло

Според фолклора на окръг Уексфорд, Ирландия, някои хора могат да сключат сделка с дявола, за да откраднат масло от други хора. Жертвата на проклятието няма да произвежда масло. Вместо това ще се получи крем с ужасно зловоние. Един знак, че проклятието е върху дадена къща, е парче мазнина или масло, оставени на прага. Лекът бил да се вземе част от плуг и да се зачерви в огъня в името на дявола. Това би накарало крадеца на масло да дойде в къщата и да се разкрие.

Магическата кражба на масло очевидно е основен проблем в средновековната Ирландия, тъй като и други региони имат подобни приказки. Една история разказва за свещеник, който правел сутрешните си обиколки, когато минавал покрай една жена, която събирала роса и казвала: Ела при мен, ела при мен, ела при мен.

Скоро пристигнали съседите му, за да се оплакват, че не могат да направят никакво масло, и свещеникът изведнъж си спомнил, че вещиците могат да откраднат маслото чрез събиране на роса. След това отишли в къщата на старата жена, където открили, че въпреки че притежава само една стара коза, тя имала три ванички с прясно масло.

Грах

Историкът Уолтър Кели вярвал, че грахът е централна част от индоевропейската митология, някак свързана с небесния огън. Един норвежки мит казва, че грахът първоначално е бил изпратен на Земята от бог Тор като наказание. Изпращал е дракони, за да замърсяват кладенци и водоизточници с грах, но някои от тях паднали на земята и покълнали. За да се избегне по-нататъшното противопоставяне на божеството, скандинавците традиционно ядяли грах в четвъртък (Ден на Тор).

В германските легенди, раса джуджета - Цвергс, която някога е поправяла чука на Тор, обичала грах толкова много, че излизали нощем, в „шапките на мрака“, които ги правели невидими, докато крадат грах от земеделските полета.

В британския фолклор една шушулка с точно девет грахчета има любопитна асоциация с романтиката, водеща до традиция, наречена peasecod wooing. Ако прислужница намери шушулка с девет грахчета и я сложи на прозореца на кухнята, означава, че следващият млад ерген, който ще влезе, ще стане неин съпруг.

Репички

Вярвате или не, репичките са били почитани от древните гърци. Според римския автор Плиний, когато гърците са давали дарове на бога Аполон в Делфи, те моделирали репичка в злато, цвекло в сребро и ряпа в олово. Репичките също са били важни за индуския бог Ганеша, който често е изобразен като държи зеленчука в една от левите си ръце.

Всяка година в Япония на бога Daikoku-sama се предлага голяма репичка с две секции и разклонен корен. Според легендата Дайкоку сама е изял твърде много оризови сладкиши и на майка му е казано да яде репичка, за да избегне смъртта. Намерили една слугиня, която носела репички за господаря си и я помолили за една, но тя отказала, тъй като господарят ѝ вече ги бил преброил. За щастие, имало една двусекционна репичка, която можела да се счупи на две и по този начин да се спаси живота на божеството.

Краставица

Краставицата се появява изненадващо много пъти в световния фолклор и често се смята за символ на плодородието. Една ранна будистка легенда разказва за цар Сагара, чиято съпруга Сумати е родила 60 000 деца.

В древен Рим жените носели краставици около кръста си, за да насърчават бременността. Странно е, че растенията не са харесвани от билкарите на Британските острови. Те ги смятали за причина за много болести и смърт, тъй като били твърде хладни за човешките стомаси. През 1766 г английският писател Ландън Картър пише критично за дъщеря си: Тя се държи невъзможно през цялото лято, като яде късно през нощта краставици и всякакви видове жлъчни боклуци.

Британският възглед е рязък, тъй като краставиците са по-често свързани със сексуалността. В Пенсилвания смятали, че краставиците най-добре биват посявани през деня от гол мъж в разцвета на живота си и, че „видимата мъжественост на сеяча“ ще определи дължината на краставицата.

Една древна яванска легенда разказва за двойка, която се е молила ежедневно за дете. Те били чути от зъл гигант на име Буто Иджо и той дал на двойката магическо семе от краставици, което щяло да им даде бебе. Но имало уловка. Буто Иджо ще им даде семето, от което ще се роди момиче. Но когато то навърши 17 години, той ще се върне, за да я вземе. Двойката толкова искала да има рожба, че се съгласила. Родило се момиче на име Timun Mas.

Когато навършила 17 години, гладният гигант се появил. Но родителите ѝ дали на Тимун Мас специална чанта и ѝ казали да бяга и какво да направи. Тя хукнала да бяга. Извадила сол от торбата и я хвърлила зад себе си. Солта се превърнала в море, което гигантът бил принуден да пресече. След това хвърлила чили на прах и то се превърнало в остър храст, заплитащ Буто Иджо. След това тя хвърлила семена от краставици, които веднага поникнали. Това накарало гладният гигант да спре за закуска. Когато свършил, той продължил да преследва момичето. Най-накрая хвърлила шепа скариди. Те се превърнали в жив пясък и погълнали гиганта, а Тимун Мас се върнала у дома при родителите си.