Убийците на бизнесмена Кирил Русев - Петър Александров /31/ и Александър Кинов /35/ след престъплението са напуснали България, като Кинов е излязъл с документите на Русев, а след това се е върнал в държавата със собствената си лична карта. Двамата очевидно са се опитали да изградят защитна версия, че жертвата е напуснала България, а след това да се отърват от трупа на Русев като го кремират. Това се е случило със съдействието на полицаи от Гранична полиция, които на 4 януари са били на смяна на ГКПП - Стезимировци. 

След сигнала на майката на жертвата, че го няма, от полицията веднага проверяват дали е напускал страната.

Разследването показва, че Александров и Кинов са пресекли границата на 4 януари около 19.30 часа. На смяна са били трима служители на Гранична полиция. Записите от видеокамерите показват, че при проверката от колата е слязъл само шофьора, който е минал с документите през гишето, а спътникът му не е слизал от колата изобщо. На аудитo, с което двамата са пресекли границата , от българска страна е направен формален преглед и след това те са пропуснати на сръбска територия. Според регистрите в Сърбия са влезли сина на бившия финансов министър Стоян Александров - Петър и Кирил Русев. Камерите обаче са заснели не Русев, а Кинов. 

На следващия ден със същата кола в България се връщат Петър Александров и Александър Кинов. За Кинов няма данни обаче да е напускал страната. У тах обаче е бил телефона на Русев, който е засечен по клетките на мобилния му оператор. 

На този етап не е ясно кой от тримата гранични полицаи "си е затворил очите", но от МВР съобщиха, че и тримата са отстранени от работа и вероятно ще последва дисциплинарно уволнение. Преминаването обаче е било уредено предварително, тъй като има данни, че преди да стигнат до границата Александров и Кинов са се срещнали с посредник, който е организирал преминаването. 

На този етап все още не е ясно кой е натиснал спусъка на оръжието, с което е застрелян бизнесмена Кирил Русев. 5 дни след задържането им Александров и Кинов мълчат и не дават обяснения пред разследващите. От къщата на Петър Александров са иззети 5 оръжия - пушки и пистолети, които са били в каса и са законно притежавани. С две от тях може да е стреляно по Кирил Русев на 4 януари, но експертизите още не са готови. 

Адвокатите на обвиняемите намекнаха в понеделник, че не се работи по версията оръжието да е на жертвата, за неизбежна отбрана и убийство по непредпазливост.

Във фейсбука си Александър Фиделов Кинов е посочил като място на раждане град Саратов в Русия. В момента е собственик на погребална агенция "Империал", а преди е работил за друго погребално бюро, от което е уволнен. Публикациите му във Фейсбук са свързани с подкрепа на режима в Русия, а също така и с високопарни лозунги от рода на "Нищо велико не е постигнато без опасност", "Не титлата дава чест на мъжа, а мъжът дава чест на титлата", "Тези, които са достатъчно луди, за да смятат, че могат да променят света, обикновено са тези, които го променят". 

Кинов има участие в 4 фирми - "Заложна къща Дагерман", "Роял Емпайър" ООД , "Роял инжинеринг груп" и "Н1ХОСТ". В заложната къща е съдружник с Веселин Огнянов Костов, представляващ НПО „Национално движение Хан Кубрат“. Костов е "Нощен вълк" и е сред водачите на организирания  „контрапротест“ в подкрепа на кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор. 

Мотивът за убийството вероятно е дълг на Русев към бащата на Александров. 

Преди 8 години жертвата, в телевизионно интервю за bTV, Кирил Русев разказва за лихварската дейност, която развива Стоян Александров. Тогава бившият министър е на ръководна позиция в банка и предлага на бизнесмени в нужда да им дава заеми, но не от банката, а от лични средства. Лихвите са огромни и са скрити в официално подписани договори, разказва Русев пред телевизията.

Той е подписал документ, че получава 306 800 долара, но твърди, че Александров му превел по банков път едва 260 000 долара. Подписали и запис на заповед за 40 000 долара. За да гарантира, че ще върне парите, Русев ипотекирал пред нотариус игрална зала с бар в полза на бившия финансов министър. Бизнесменът не успял да върне парите на Александров. По бързо производство частен съдебен изпълнител обявява за публична продан ипотекирания му имот. На търга се явява единствено Стоян Александров и го купува на двойно по-ниска цена от експертни оценки, доказва с документи длъжникът. 

Той не е единственият длъжник на бившия финансов министър. През годините длъжниците сезирали институциите, но без резултат. Още тогава те твърдят, че Стоян Александров имал механизми да влияе на съд и прокуратура. От БНБ коментират писмено пред телевизията, че въпреки че физическите лица принципно могат да дават собствени пари на заем срещу лихва, законът не позволява да извършват тези сделки като "дейност по занятие". За лихварска дейност наказателният кодекс предвижда до 5 години затвор.

След серията от сигнали срещу Александров прокуратурата започва разследване срещу бившия финансов министър за лихварство. През 2020 г. Антикорупционната комисия иска отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 10 376 874.55 лв. заради лихварска дейност. Предоставените кредити са общо 13 в размер на 906 400 лв. и 9 955 579.88 евро, посочват от комисията.

Делото е прекратено поради смъртта на Стоян Александров.