Станислав Пислар, който беше признат за виновен за причиняване на смъртта на двама души и нероденото им дете при шофиране след употреба на наркотици, е извършил само едно нарушение на пътя. Това е основният мотив, с който Апелативен съд намали присъдата на украинския шофьор.

Припомняме, че магистратите намалиха наказанието спрямо Пислар от 7 години затвор на 4 години и 8 месеца. Това предизвика бурни реакции от страна на близките на жертвите. 

Намалиха присъдата на Станислав, който уби двойка и новороденото им дете на АМ ТракияТова предизвика възмущение у близките на младото семейство

Припомняме, че на 28 май 2018 година младото семейство на 33-годишната Северина Коралска, бременна в 8-мия месец, и 35-годишният й мъж Ивайло Минчев от Бургас загина на магистрала "Тракия". На 123-тия километър автомобилът им бе премазан от тир. Зад волана му бил Станислав, който загубил контрол над тежкотоварния автомобил, блъснал се в аварийна количка за ремонт, преминал през мантинелата и се сблъскал челно в насрещното с автомобила на двойката. Северина и Ивайло загинаха намясто, но жертвите не са само две. Нероденото момченце на Северина също умира от удара.

Оказва се, че Станислав е карал след употреба на наркотици - марихуана. Първата присъда на Станислав бе 9 години, но случаят бе върнат за ново разглеждане от апелативен съд. Съдия Минев в крайна сметка постанови по-малка присъда от тази в първия процес, като 7 години лишаване от свобода се падат междинна стойност между предложението на прокуратурата и защитата.

Решението на Окръжен съд е обжалвано и украинецът се е сдобил с по-ниско наказание – 4 години и 8 месеца затвор.

Като мотиви за намаляване на наказанието, Апелативен съд е изложил, че Станислав Пислар е нарушил само един закон за движение по пътищата, а не 4 както е описано в обвинителния акт.

Поради това магистратите са приели, че не е налице квалифициращия признак особено тежък случай, така както е приел Окръжния съд. 

„Според въззивния съд, в случая водачът е нарушил единствено правилото за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП за непрекъснат контрол върху превозното средство, в причинна връзка с настъпилия обществено опасен резултат, поради което е следвало да бъде оправдан за останалите три нарушения на правилата за движение. Броят на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата е бил поставен в основата на изводите на първия съд за  обществената опасност, както на деянието, така и на дееца. При наличието на едно единствено нарушение на правилата за движение в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, въззивният съд е оправдал подсъдимия за вменения му квалифициращ признак - особен тежък случай, съобразявайки трайната съдебна практика, че при тази квалификация високата обществена опасност следва да се отнася, както към деянието, така и към дееца. Отделно, е съобразил, че идентифицираният специфичен метаболит на наркотичното вещество тетрахидроканабинол в случая е бил фармокологично неактивен и количественият му анализ е нямал съдебно-токсикологична значимост.

Първият съд е наложил наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства, в санкционната рамка от пет до двадесет години лишаване от свобода, като конкретният размер на определеното наказание от десет години и шест месеца е бил под средния размер от дванадесет години и шест месеца.  Въззивният съд също е определил наказанието при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, но в приложимата към случая санкционна рамка от три до петнадесет години лишаване от свобода, като е фиксирал наказанието в конкретен размер от седем години, който се явява по близо до средния размер от девет години, отколкото до специалния минимум от три години. Така е съобразил, че наказание около средния размер, може да бъде наложено само при баланс на отчетените смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Заради изрично предвидената от законодателя привилегия при съкратено съдебно следствие с цялостно признаване на фактите в обвинителния акт, наказанието от седем години е било намалено с 1/3. Така е бил определен неговият окончателен размер от  четири години и осем месеца лишаване от свобода”, се казва в мотивите на Апелативен съд.

Решението не е окончателно. То може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС.