Полицейският служител от ОД МВР-Плевен, който стреля по автомобил и простреля младеж, в началото на юни миналата година е уволнен дисциплинарно. Уволнението идва преди да е приключило досъдебното производство, образувано в Районна прокуратура -Плевен. За случая ви разказахме преди време. 

Служителят, който е стрелял е с дългогодишен стаж в МВР в сектор „Тежки престъпления против личността“. Награждаван е многократно за разкриване на значими случаи с висок обществен отзвук. Той се казва Павлин Вичев. Само пред Тина Ивайлова и екипа на GlasNews Вичев разказа какво се е случило на 06.06.22.2024г. Разказ, който началниците му, не пожелаха да чуят.

 

- От кога работиш в МВР? Сега в случая не работиш в момента, ама от кога си полицай? Какви длъжности? Да ни разкажеш за теб.

Павлин Вичев: В полицията постъпих на 1 март, 2002 г. помня, че беше петъчен ден и до 2009 г. бях униформен на улицата- водач на патрулен автомобил. В 2009 г. се преместих в Първо РУ на ОД МВР -Плевен, като младши разузнавач в Криминална полиция, където продължих да работя до 11 ноември 2014 г. Тогава ме поканиха и ме удостоиха с честа да работя в така наречената тежка група. Това е група за работа по престъпления против личността. Занимава се изцяло с разследване и разкриване на убийства, изнасилване, отвличания, грабежи, тежки престъпления. И така беше до тази година.

- Защо до тази година?

Павлин Вичев: На 17-ти март приключих или ми приключи работата от МВР с дисциплинарно уволнение със заповед на министъра МВР.

- Защо беше дисциплинарно уволнен?

Павлин Вичев: Това е много дълго за разказване. Всичко започва на 04.06.2024 г. От София бяха командировани и двама колеги от ГДНП, с които съвместно трябваше да извършваме оперативни задачи. Работеше се по установяване на автомобили, хора, маршрути, на предвиждане на определената група, извършваща на тежки престъпения, включително въоръжени грабежи, стрелби при тия въоръжени грабежи. Работихме с тях от  4-ти през деня до 5-ти през нощта. На 5-ти установихме, че сме изтървали движението на тези хора. Преустановихме дейността до  5-ти сутринта, смисъл,  явявахме се на работа, освен нощните бдения, както  викам аз. И през деня работихме. На 5-ти през деня установихме, че сме пропуснали тази група и тя е успяла да осъществи престъпление на територията на град Белене. На 5-ти вечерта отидохме по-рано на работа, мисля, че към 22.00 часа. В екипа бяхме 8 човека, като моят екип състоеше от мене, началникът на групата и двамата  служителя на ГДНП. В началото продължихме наблюдението, така нареченото кабинетно наблюдение. В смисъл, следяха се камери в града, няма да разкривам подробности, защото мога да разкрия и нещо, което не трябва.

- Имали сте секретна оперативна работа?

Павлин Вичев: Да. Получи се ситуация, около 00.30 часа, трябваше да излезем по спешност, напуснахме стаята и се отправихме извън града в посока град Ловеч. Работихме каквото работихме и около 02.00 часа тръгнахме да се прибираме, като целта ни беше да минем през град Плевен и да излезем в посока град Русе.

- Два часа през нощта?

Павлин Вичев: Два часа през нощта, да. Дефакто вече е било 0.6.06. Около 02.15 часа, навлезнах в град Плевен, през входа от град Ловеч. Минава се покрай бензиностанция, след като бях преценил, че най-прекия маршрут е да мина по бул. „Христо Ботев“,и на кръстовището с бул. „Русе“ да изляза в посока град Русе. Това ми е най-прекият, най-лесният маршрут на придвижване. На кръстовището с улица „Сан-Стефано“, непосредствено след тази бензиностанция, забелязах, че зад автомобила, който управлявах аз се прилепи плътно друг автомобил. Беше с пуснати светлини къси, с халогени и доближи  плътно до нас. И в момента, в който ни доближаваше, след това изоставаше с няколко метра. Смисъл, играеше си на броня-броня изоставане. Пътят има леко възвишение, завършваш с полегнал полицаи. След полегналия полицай се опитах да се изтегля от този автомобил, в смисъл да го оставя зад мене, да не ми пречи на предвиждането. Увеличих скоростта в градски условия до 85 км , но този автомобил също даде газ. Буквално ни преследваше. Навлязохме във високата част на бул. „Христо Ботев“. Булевардът се разделя на две от бетонен остров. Реално има две платна в едната посока и две платна в другата посока за движение, но  и в двете посоки едното платно винаги е заето от паркирани автомобили. Реално има едно платно само за придвижване. Там поведението на този водач продължи. Натискане броня в броня и леко лъкатушене ляво-дясно на този автомобил, който е зад нас.

Не можех да видя какъв е автомобила, нито цвят, нито марка. И така стигнахме до Медицинския университет в град Плевен, където Платната преди бул. „Русе“ стават три. Едното е за ляво, което води към центъра на града, направо, което води към хотел „Балкан“ и впоследствие към Военна болница и в дясно изхода за град Русе.  Реших да пропусна този автомобил, да заминава където си иска, просто да се откача от него. Спрях в най-лявото платно, като му оставих две свободни платна за движение.  Със спирането зад мен се чука спирачки, един път ако не се лъжа клаксон и до автомобила, който управлявах, спря друг автомобил. Свалихме прозорците или пък може и да е бил свален прозореца на колегата до мене, това вече не мога да го твърда на 100%. Поглеждайки на дясно, видях младеж. Беше мургав,  чорлава коса, което ми се е набило в паметта, черна обица на лявото ухо с дупка по средата и до него пътник, друго младо момче с бръсната глава. Водачът започна да крещи нещо по наш адрес, даже не съм го изслушал какво иска да ни каже и защо вика. В същото време колегата, който беше до мене, началникът на групата, отвори вратата. След това  слезе и от левия си джоб на облеклото, извади служебната карта. Легитимира се и каза: „Полиция отбий! Ето там.“ Даже посочи с ръка: „Отбий е там в дясно.“ При което аз опънах ръчната, той беше вече извън колата. Виждах автомобила, който ни следваше че, предприема маневра за ход на дясно, като за извършване на полицейска проверка, както всички, отбиват, спират в дясно и изчакват да се извърши проверката.

 

Не съм гасил нашия автомобил, слезнах от автомобила, докато бях пред фаровете, реално колегата беше в средното платно, автомобилът беше вече в крайно дясно. В същия момент автомобилът се изфорсира, изскочи черен дим и потегли с невероятно висока скорост. Не ми за първи път да виждам как автомобил помита хора или се обръща и тръгва срещу полицаите, които го спират за проверка. Извадих оръжието, стрелях един път в безопасна посока и един път по направление на автомобила, като се бях прицелил в задна дясна гума. След което прибрах оръжието, автомобила мина през цялото кръстовище. И продължи. Върнахме се по най-бързия начин в нашия автомобил и го последвахме. На кръстовището с бул. „Георги Кочев“ за малко се зачудихме на къде е минал, но имаше черни дири за ляв завой. Реално по посока Окръжна болница-УМБАЛ „Георги Странски“.

- Кога разбра, че има прострелян човек?

Павлин Дичев: Подминахме УМБАЛ „Георги Странски“ и се озовахме на кръстовище, където обърнах в обратна посока, понеже прецених, че не може да изчезне толкова бързо от подозрението ми. Реално там срещнахме  автопатрул на Първо районно управление-мониторен автомобил. Обяснихме на колегите: „Така и така, при  проверка избяга автомобил, бял „Фиат Браво“, затъмнен отзад е целият, бургаска регистрация.“ Това е единственото, което успяхме да видим, докато автомобилът се изтегляше от кръстовището и бягаше от нас. Десет минути, може би, след това ни съобщиха, че автомобилъ е установен в двора на Спешното отделение и има прострелян човек. Отправихме се веднага нататък, само че не влезнахме от входа, а от двора на болницата, понеже този вход, който е от към ул. „Георги Кочев“ се използваше като приемно отделение.

Много се зачудих как ще има простреляно лице. След като съм  стрелял в гумата. В последствие вече хванах оръжието, погледнах го и разбрах, че оръжието, с което съм стрелял е лично притежаваното от мене, а не служебното. Грешка.

- Как е станало така, че да вземеш личното вместо служебното?

Павлин Дичев: По принцип се движа в свободното си време с лично оръжие, законно притежавано, за носене, съхранение, колкото трябва и отивайки на работа, отварям касата служебната и го оставям, за да не ми пречи. А и работата, която извършвахме, както ви казах, до 00.30, когато появи ситуацията, когато да излезем, не го изискваше да нося оръжие с мен. Просто щеше да ми пречи по столовете или където и да е. Тръгвайки, отворих касата, врътнах, взех белезници, фенерче, хванах оръжие и го сложих на кръста. Въобще не съм и разбрал, че оръжието, което вземам, не е служебното. Това се случва след 72 час работа.

- Провери ли какво е състоянието на простреляния, когато влезе в болницата?

Павлин Дичев:- В момента, в който влязох в коридора на спешното  видях, че карат момче на носилка. Попитах: „Това ли е простреляното момче?“ Казаха: “Да. Връща се от скенер, има проектил в него. За щастие не е засегнал нищо, минало е мускулно, през задната част на диафрагмата. Беше легнал  на една страна и точно където ми казаха, че е прострелната рана, имаше квадратна лепенка, да кажем, 5 на 5.

- Каза ли му нещо?

Павлин Дичев: Не, не съм говорил с него. Не съм говорил с него, следил съм му състоянието през цялата нощ, как е, какво е. Казаха ми, че е стабилен, контактен, седнал е  на един стол и чака да се събере операционния екип, за да извадят проективла. До колкото знам, към 7.30 сутринта е извършена операцията, проектилът е отстранен. За щастие! Радвам се, че момчето се е оправило.

- И после каква беше процедурата? Ръководството кога разбра какво се е случило?

Павлин Дичев: Значи в момента, в който разбрахме, че има пострадало момче и че причината евентуално е моя изстрел, уведомихме ръководителя, началника на сектора, директора. Оттам нататък вече се започна цялата процедура със следователи. Извикаха полицейския екип, катаджийския екип, направиха ми тест за алкохол, тест за наркотици. Говорим в рамките на до 20 минути, след като разбрахме, че имат прострелване. Всичко е заснето от боди камера. Тъй като гледах изявления в Фейсбук и по медии къде ли не, че едва ли  съм тестван или съм тестван много късно. Не е така. В последствие вече се започнаха предаване на оръжието на следователя, отривки от ръцете ми за барутни частици и всякакви други процедури. Сравнително, нали, веднага се взе едно кратко обяснение, да се нахвърли в патологията, какво се е случило, кога се е случило, как се е случило.

- Потърси ли контакт с момчето след операцията.

Павлин Дичев: Настроението на момчетата, на родителите беше негативно. И от тая гледна точка не съм ходил при него, тъй като бих създал предпоставка за конфликт. Родител да ми се нахвърли, майка да ми се нахвърли. В тази ситуация аз изпадвам в една безтегловност. В смисъл, нито да се защитиш, нито да не се защитиш. А те още сутринта бяха готови с плакати, с трансперанти, с протести пред болницата, едва ли не с присъда бяха готови. От тази гледна точка не съм търсил контакт с момчето, нито с родителите. Родителите достатъчно ясно показаха мнението си, отношението си и нагласата си в брифинга, който дадоха.

- Кога се случва този брифинг?

Павлин Дичев: Мисля, че дадоха брифинг на 07.06. На следващия ден

- Нещата бяха пресъздадени съвсем по различен начин от това, сега което ти разказваш, ние разполагаме с камерите от вечерта и се вижда, че не са така нещата? Защо не се опита да ги опровергаеш и въобще да излезеш?

Павлин Дичев: Защото с 23-годишния си опит знам, че е по-лесно да докажеш, отколкото да разкажеш. Затова оставих нещата в ръцете на разследващите, на Вътрешна сигурност, които тичаха да събират камери и по никакъв начин не се опитвах с думи да оборвам думите на момчетата, които казваха: „Те ни притиснаха, те ни блокираха. Слезнаха две бабанки, мускулести, татуирани и ние се уплашихме, че ще ни бият.“

- Имаш ли татуировки?

Павлин Дичев: Нямам татуировки. А това, че съм висок, едно време в полицията си имаше изискване за що годе някакъв ръст и визия.

- Ти казваш, че предпочиташ да се докажат нещата и защо тогава, след като нещата не са така, защо се стигна до това дисциплинарно уволнение?

Павлин Дичев: Защото във България има една четвърта сила, така наречената медия. А медиите разпространиха изцяло срещу мене всичко. И от гледна точка на министъра който е трети министър по тази проверка, защото проверката започна при господин Калин Стоянов, след това проверката продължи пред господин Атанас Илков и в крайна сметка след три години успяха да сформират правителство, което назначи господин Митов като министър на вътрешните работи и проверката трябваше да се приключи при него.И аз да съм министър, след тия медийни изяви, да подпиша наказание на един служител, това означава да си хвърля оставката. Защото медииите ще попитат: „Извинете господин министър, какво се случи с този полицай?“ „Ами наказах го, и го оставих на работа.“ Така си го обяснявам аз.  Отделно, че родителите н адецата, които бяха в автомобила, са финансово красиви.

- След толкова години работа в МВР, след немалко години работа в тежки престъпления, не си ли обиден?

Павлин Дичев: Обиден съм. На определени хора, но ще запазя имената за по-нататък. Системата е система, която ти плаща да работиш. Аз до момента съм си работил абсолютно праведно, честно и както се работи. Въпросът е, че няма как да очаквам системата да застане зад мен. Системата е хора. Факт е, че от 06.06.2024г. до настоящия момент хора, които трябваше да ме питат: „Ей, господин полицай, разкажи ми какво се случи тази нощ, за да знам?“Тези определени хора не го направиха. Те се вслушаха само и единствено във виковете и даже бих казал в лъжите на тези деца, но не и в дългогодишен служител.

- Да разбирам ли, че ръководството на Плевенската полиция не е разговаряло с теб и кобегите ти и сега от това интервю ще разбере всъщност какво се е случило?

Павлин Дичев: Абсолютно. Както от ръководството, така и от директора на ОД МВР, който също дойде на 06.06 през нощта. Той  така и не ме попита дори с две думи: „Защо се случи това? Какво се случи, за да се стигне до тази стрелба? Аз не стрелям за първи път. Аз имам и други стрелби преди това, но за другите стрелби имам награди. Имам две награди от министри на МВР, имам награди от главни секретари, от директори на ГДНП. Ако не се лъжа са общо 27 награди. Но медиите ги унищожиха, така да го кажем. Тези награди в една такава ситуация не важат. Важат думи и обвинения, които смятам, че поне една част от тях съм успял да опровергая

- И защо като тази система не застава зад служителите си, защо ти искаш да бъдеш възобновен на работа и да се върнеш да работиш в тази система?

Павлин Дичев: Защото малко останаха такива, като мене. Инати и да се раздават изцяло на системата.

- Обичаш си работата?

Павлин Дичев: Върша си я с удоволствие. Мога да кажа, че си я върша с професионализъм. И да, обичам си работата. Въпреки, че съм им обиден. Въпреки обидата и удара под кръста.

- Много от твоите колеги обаче те подкрепят и застават зад гърба ти? Има и подписка. За която подписка, не знам защо, не се говори в медиите? Подписали са се 400 полицейски служители.

Павлин Дичев: Не мога да кажа, но мога да ви уверя, че... в ОД МВР, което включва районите от Левски, Белене, Никопол, Кнежа, Червен Бряг. Навсякъде знаят кой е Павлин Вичев и работят с удоволствие с него. И знаят, че когато екипът ми отиде там, ще се свърши работа. И тези хора от...

- Когато влезеш в Плевенската дирекция, виждаш паметна плоча. Паметна плоча на твоя баща?

Павлин Дичев: Той също е служил на тази дирекция. И приключи службата си по време на службата. Просто беше пометен от джигит на пътя.

- Така е загинал?

Павлин Дичев: Да. Като катаджия е пометен от автомобил на пътя. Докато е изпълнявал служебните си задължения

- По такива, по които ти би стрелял, ако не спрат?

Павлин Дичев: Моята стрелба е много... Тя е съвкупност от много компоненти. От отношението на този автомобил, спрямо нашия на пътя -в продължение на 2.5 км, близо 3 км. Това агресивно, хулиганско поведение, защото ако не бях аз зад автомобила, зад волана на нашия автомобил, а беше някой друг човек, неопитен, момиче, с малък стаж, обезателно щеше да се притесни или да предприеме маневра, която би застрашила живота на водача на автомобила. Видът на автомобила, отношението на водача, когато спира до нас. Самият автомобил изглеждаше мърляв, като работен автомобил на престъпна група. целия затъмнен отзад, както ви казах. Увиснал, мръсен и с чужда регистрация, която не е типично за града ни. Бургаска е. И вследствие на това агресивно поведение, на агресивното поведение на водача след което спира до нас, имитирането на готовност за извършване на проверка, рязкото потегляне с висока скорост и говорим за сравнително оживено кръстовище, в смисъл главно кръстовище в град Плавен. Възможността да се обърне и да помете мене и още трима колеги. Затова това е една съвкупност. И аз ви го разказвам това на дълго и широко, но реално, от спирането на двата автомобила до бягството, говорим за секунди. Седем или осем. Аз трябваше да взема решението за по-малко секунда да стрелям или да не стрелям. Не смятам, че съм взел грешното решение. Това е така наречената интуитивна стрелба. Бърза стрелба, на която ни обучават от влизането на полицията до ден днешен.

- Аз се радвам, че го разказа подробно, защото по този начин ръководството на Плевенската полиция и в Министерството на вътрешните работи, ще разберат какво точно се е случило след като не са чули твоя разказ. Какво би ти казал баща ти сега, ако беше жив, как смяташ ти? Мислиш ли, че ще те укори, че си направил грешка?

Павлин Дичев: Не, нямаше. Щеше да стои зад гърба ми.

- А щеше е ли да иска да се върнеш на работа?

Павлин Дичев: Не, нямаше да ми позволи със сигурност.

Всички гледни точки по случая, очаквайте скоро!