Българи бяха задържани при акция на турската полиция, която разследва трафик на органи с българско участие. Четирима души бяха арестувани, след като полицията в Турция е разкрила канал за трафик на органи в Истанбул.

Престъпната схема е била създадена от български граждани и донори, които използвали за операциите болница в Истанбул. Трима от задържаните са наши сънародници.

Най-зловещата търговия е пазарът на черно за органи с обещанието за втори живот. Хора продават части от себе си на гърба на закона.

За тази търговска ниша ви разказахме още през септември. Тогава на българо-турската граница ГДБОП и спецпрокуратурата задържаха при акция четирима души. Двама от тях по подозрение, че са организатори на канала за трафик на органи. Другите две лица бяха заподозрени в донорство. Търсени са още хора в ромските махали.

Към онзи момент данните на разследващите сочеха, че донорът е получавал около 10 000 евро за бъбрек. Сега обаче цената е тройна, разказват пред NOVA координатори по трансплантации в Истанбул, които се борят със схемата от години, към момента обаче без резултат.

„Най-високата цена в Истанбул е 25 000 евро за легална трансплантация, когато си доведете жив родствен донор. Тези, които се занимават с нелегална търговия взимат до 60 000 евро”, каза координаторът Стоянка Ананиева.

Ясна е и схемата - посредник се свързвал с българи, които спешно се нуждаят от бъбречна трансплантация, но нямат подходящ донор. След като уговорят сумата, те намирали и лица, готови да продадат бъбрека си за пари.

„За да се извърши такава операция в Турция е необходимо използването на неистински документи, които да удостоверяват, че реципиентът и донорът са в роднински отношения”, заяви през септември Иван Гешев.

На същия принцип е действала и разбитата преди дни престъпна група. Според институциите между акцията през септември и тази от началото на седмицата има връзка. Битката с търговията на органи засега обаче е в полза на каналджиите.

В студиото на „Неделята на NOVA” темата с нелегалната търговия на органи коментират Антоанета Василева от Групата за борба с трафика на хора към Съвета на Европа и Иван Димитров от Българския пациентски форум.

„От дълго време не сме имали толкова силна акция на разследващите органи, и то с много добро сътрудничество с властите в Турция. Това, което ми направи впечатление в конкретния случай е, че при залавянето на извършителите на престъплението са били задържани и хората, които са търсили орган. Много се надявам тези лица да не са разглеждани като такива, извършващи престъпление, защото те също са жертва. Жертва на онези, които се явяват едно междинно звено между два типа уязвими групи – тези, които имат нужда от трансплантации и онези, които са крайно бедни и нуждаещи се”, посочи Антоанета Василева.

„Когато става дума за български граждани се касае за най-бедните, трайно неработещите. Много често това са и хора от ромската общност. Цяла Северна България е в изключително тежко икономическо положение и често случаите, за които говорим са оттам”, добави Василева.

„Хората, които стигат дотам да правят трансплантации, където и да е извън България са доведени до това положение, защото държавата ни абсолютно ги е изоставила. През последните няколко десетилетия страната ни не прави нищо, за да развива донорството. Дори се налагат все повече рестрикции, така че тези хора да бъдат увредени и да не стигат до трансплантации. Това са хора, които търсят спасение някъде по света. За тях това е последният изход”, коментира Иван Димитров.

„Ние, като пациентска общност, сме искали държавата да узакони, както е в цяла Европа, кръстосаното донорство. За този тип донорство нашата организация настоява вече пета или шеста година. Не желаят да се случи. Поради всички тези причини – слабо донорство, неангажираност на държавата, хора стоят с десетилетия на хемодиализа и се увреждат. Затова се търси спасение навсякъде”, заключи Димитров.