Пловдивчанин е бил задържан заради съмнения за притежание на наркотични вещества. На 15 юли тази година униформени спрели мъжа за проверка с управлявания от него лек автомобил. В колата забелязали голямо количество прахообразно вещество с кафяв и бял цвят, както и бучки. Те били затворени в найлонови пликове. 

Проверяващите заподозрели, че е възможно да се касае за притежание на наркотични вещества. Младежът обаче настоявал, че държи единствено хранителни добавки. Не след дълго той бил отведен в районното, където била издадена и заповед за 24-часовото му задържане. Мъжът преспал в ареста, а по случая било образувано бързо производство. В хода на разследването била назначена експертиза от вещи лица. В заключението си те били категорични, че иззетите вещества не съдържат наркотик, макар и в едно от тях да се съдържат следи от такъв.

С това случаят приключил, но пловдивчанинът бил решен да търси правата си по съдебен път. Той подал жалба до Пловдивския районен съд, в която заявил, че е станал жертва на полицейски произвол, тъй като бил задържан, без да е извършил престъпление. Мъжът искал от магистратите да обявят заповедта за задържането му като нищожна, предвид факта, че наказателното производство срещу него впоследствие било прекратено.

Съдът обаче счел, че са били налице всички основания за задържането му, а заповедта е издадена от компатентен орган, като е посочено правното основание. В конкретния случай се касаело за съмнение за държане на наркотични вещества. Спазени били и всички процесуални правила. 

Пловдивчанинът обжалвал решението в Пловдивския административен съд. Магистратите обаче се съгласили с мотивите на своите колеги. 

Възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването и/или предотвратяването на престъпление, а не с наличието на вече безспорно доказано такова, се казва в мотивите на съда. За да бъде тя приложена, не е необходимо категорично да е доказана вината на извършителя, а да има достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение, че задържаният може да е извършил престъпление. Съдебният състав изтъкнал още, че само по себе си задържането не представлява наказание за извършено престъпление, а единствено превантивна мярка за постигане на цели, посочени в закона. 

С тези мотиви магистратите потвърдили решението на първоинстационния съд. Жалбата на пловдивчанина била отхвърлена, а решението е окончателно.