Константин Сулев от Специализираната прокуратура е окончателно оправдан по делото за кражба на ток и сводничество. Това реши Върховният касационен съд (ВКС), след като прие, че протестът на прокуратурата е неоснователен и остави в сила решението на Софийския апелативен съд. 

Прокурорът беше обвинен, че през есента на 2015 г. е купил апартамент в столичния кв. "Манастирски ливади", където живеел с приятелката си и двете им деца. Държавното обвинение твърдеше, че  неустановен по делото човек и Сулев монтирали на електромера му допълнителен елемент, който успявал да намали месечните показатели за ток с над 80%. Така той плащал занижени сметки повече от година и три месеца.

Проблем пред доказване на обвинението обаче се оказали пропуски в събирането на доказателствата, както и ненадеждният основен свидетел срещу подсъдимия - Евгени Хавальов. В решението на ВКС се казва дори, че други доказателства, освен показанията на този свидетел, не са събрани.

„Преди всичко е необходимо да бъде посочено, че сезиращият настоящата инстанция протест в съществената си част съставлява почти буквален препис на подадения въззивен протест. При това съдържание на процесуалния документ дължимата от касационната инстанция проверка се лишава от присъщите ú преценки“. Според върховните съдии няма как претенцията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд да бъде обоснована чрез преповтаряне на фактически изводи по отношение на консумацията на електрическа енергия през определени периоди, съпоставена със средномесечните температури на въздуха за същия период. Още по-непонятно според съда е оплакването в протеста, че САС не бил обсъдил „всички възможни версии за време (период) на реализиране на противоправната манипулация на процесния електромер“, както и относно неговото авторство. В мотивите на решението се напомня: „С внасянето на обвинителен акт прокуратурата обвинява дадено лице в извършване на престъпление, индивидуализирано по време, място, начин на извършване, автор и именно тези обстоятелства се включват в предмета на доказване като детерминирани от обвинението, като те подлежат на установяване в рамките на съдебното производство“.

Върховните съдии са категорични, че единствено годният предмет на разглеждане в касационното производство, съобразно съдържанието на протеста, са оплакванията за допуснати процесуални нарушения, свързани с избирателен, превратен и нелогичен доказателствен анализ. Основното възражение на държавното обвинение е свързано с лишаването от кредит на доверие на показанията на свидетеля Евгени Х. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на решаващия съд, в която касационната инстанция няма право да се намесва. Основание за такава намеса би било налице, ако дискредитирането на определен доказателствен източник е сторено произволно и несъответно на доказателствената съвкупност. В случая САС не е имал основание да не се съгласи с подробно и аналитично изложените съображения на първата инстанция по отношение на ненадеждността и липсата на достоверност на показанията на свидетеля. Водещо за тяхното отхвърляне са били конкретни съображения, на фона на отказа на свидетеля да дава показания пред съда, за констатирани множество и съществени противоречия в заявеното от него в приобщените показания, дадени на досъдебното производство. Съобщените от свидетеля противоречиви фактически данни за това кога е извършена манипулацията, как той, подсъдимият и неустановеното лице са се придвижили до там, описанието на разположението на електромера, начина на отключване на вратите и металните капаци, са обстоятелства, непосредствено свързани с конкретиката на инкриминираното деяние и поради това не могат да бъдат оценени като несъществени противоречия, както се претендира в протеста. „Защитен в решението е и изводът за пристрастност на свидетеля, който, като елемент от оценката на това доказателствено средство, е довел, в допълнение към констатираните противоречия, до невъзприемане на неговите свидетелски показания“, се казва в решението на ВКС. Този извод е направен не само на основа на заявеното открито негативно отношение на свидетеля към подсъдимия, но и във връзка с непоследователните му изявления при разпитите пред съда, сочещи на поведение в зависимост от актуалния личен интерес на свидетеля. Показанията му освен това не са ценени изолирано, а са изследвани и във връзка с останалата доказателствена съвкупност.

Без основание е и оспорването в протеста на извода на решаващите съдилища за невъзможност да се установи несъмнено и категорично периодът на извършване на деянието.

Процесът на формиране на вътрешното убеждение на въззивният съд следователно не страда от пороците, заявени в протеста. Според върховните съдии не е била допусната превратна, избирателна или не според действителното съдържание оценка на доказателствата, направен е задълбочен и съвкупен анализ на всички доказателства и средствата за тяхното установяване. При това като несъмнен и безспорен е приет единствено фактът, че електромерът, обслужващ жилището на подсъдимия Сулев и служещ за отчитане на потребената електрическа енергия е бил манипулиран чрез поставяне на резистор и е отчитал по-ниско потребление. „Всъщност единствените фактически данни за това подсъдимият Сулев да е възложил на неустановено лице, притежаващо специални технически умения, да извърши манипулация на електромера с цел отчитане на по-малко от потребената електрическа енергия, се съдържат в показанията на свидетеля Евгени Х. Тяхното лишаване от доверие е убедително аргументирано и не са налице никакви други доказателства за авторството на деянието“, пишат върховните съдии.