Тук е мястото, на което ще ви припомним, какви важни събития са се случили на днешния ден. Както в исторически план, така и за неща от обществена важност в света и България.

Бони и Клайд – докато смъртта ни раздели

Бони Елизабет Паркър и Клайд Честнът Бароу са американски престъпници, пътували из САЩ с бандата си по времето на Голямата депресия, грабейки и убивайки хора. Понякога бандата е включвала по-големият брат на Клайд, както и жена му. Добиват известност с 12 обира на банки, въпреки че са предпочитали да грабят малки магазинчета и бензиностанции. Групата е убила поне 9 полицая и няколко цивилни. Бони и Клайд са нападнати и убити от засада от полицейски служители близо до градчето Сейлис, Луизиана на 23 май 1934 година.

Във въздуха, освен любов, се носи мирис на барут, хвърчат гилзи и кръв от двама души, които се обичат. Така приключва всичко, Бони и Клайд умират на 22 май 1934 година. За последните четири години от живота си двойката придобива митологичен статус сред хората.

Има две страни, от които можем да гледаме историята на Бони и Клайд. Едната е гледната точка на Холивуд. Тя е романтичната одисея на двама влюбени, които са принудени да бъдат престъпници, за да могат да оцелеят в най-бедното време в историята на САЩ - Голямата депресия. Другата страна е страната на фактите. Там Бони и Клайд са убийци и престъпници, които бягат от закона и причиняват болка на всеки, който се опита да ги спре. Те се безмилостни и методични и вярват, че живеят отвъд закона.

Времето, в което Бони и Клайд започват с престъпната си дейност е изключително тежко. 1929-та фондовата борса в Америка се срива. Това повежда целия свят в десетилетие на мизерия и публично недоволство, което завършва с Втората световна война.

В САЩ и по-конкретно в Тексас, нещата са толкова зле, че е абсурдно от днешна гледна точка. Фермите опустяват, а животните измират, защото нямат храна. Всеки трети мъж между 20 и 45 е безработен. Повечето банки се сриват и с тях изчезват всички спестявания на клиентите им. Деца  и старци са гладни. Болници остават без служители. Полицията няма средства за оръжия и автомобили, което дава предпоставки за престъпления. Кражбите са ежедневни. Бездомниците са безброй. Само в Тексас за две години се самоубиват повече от 9000 човека, защото не виждат изход.

Клайд е син на фермери от малък град малко извън Далас. След като финансовата криза удря силно семейството му, той, четиримата му братя и родителите му остават бездомни. Решават да се преместят в Далас, където живеят в затворената си каруца в едно от най-жестоките гета. Клайд не познава нищо друго освен мизерия, глад и насилие. Това естествено го поставя в положение, в което трябва да избира, какво ще прави с живота си. Единият вариант е да се мъчи да намери работа и да се надява, че страната ще се стабилизира, другият е да стане престъпник и да взима насила, каквото може. Той избира първият вариант и след много време прекарано в търсене на каквато и да е работа той се хваща на място, на което никой не иска да работи – крайпътна бензиностанция.

За годината, в която работи там, бензиностанцията е ограбвана почти ежедневно. Той е пребиван от престъпниците и не изкарва почти никакви пари за семейството си. След време спира да се съпротивлява на обирджиите и дори им сътрудничи в изнасянето.

Бони Паркър също решава да хване праведния път и на тринадесет става сервитьорка в малък локал в центъра на Далас. Тя също живее в гетото на Клайд. Бони носи артистична душа и обича да пише поеми и къси разкази, тя иска да стане автор, но е немислимо в тези кучешки времена, затова тя сервира на хора, които не могат да си платят. Баща ѝ умира след побой, майка ѝ работи в циментова фабрика, а Бони се грижи за по-малките си брат и сестра. На деветнадесет тя се жени за Рой Тортън – лошо момче от квартала с репутация на изпипан крадец. Няколко месеца след сватбата им той е хванат и пратен в затвора. Те никога не се развеждат.

Никой не знае кога и къде Бони среща Клайд, но трябва да е било някъде в Далас и най-вероятно е било любов от пръв поглед, защото след срещата им те никога не се разделят повече. Те споделят една и съща омраза и разочарование към системата, която ги е ограбила от младостта им и решават, че е време да вземат своето от нея, споделя binar.bg. 

Клайд прави първата си кражба през 28-ма. Той разбива сейф и се опитва да избяга с крадена кола. Властите го хващат и той е пратен в затвор „Истахам“. Ако Клайд не беше прекарал време в този затвор, вероятно нямаше да се превърне в убиец. „Истахам“ по онова време се е славил с безскрупулните си надзиратели, които са се гаврили по най-нехуманния начин със затворниците. Той е бил измъчван, пребиван, сексуално и психически тормозен и осакатен във всеки един смисъл на думата. Единственият начин да си тръгнеш от „Истхам“, освен мъртъв, е да имаш достатъчно голяма контузия и да те преместят в затвор с адекватна болница. Клайд моли един от съкилийниците му да отсече с брадва два пръста от крака му. Но това не проработва и той остава в затвора.

През 1930-та Бони успява да внесе автоматична пушка в затвора и да я даде на Клайд. Така той бяга от „Истхам“ и ще продължава да бяга до края на живота си. Бони тръгва с него, без изобщо да си помисля друго.

В главата на Клайд Бароу се заражда фикс идея. Той иска да събере, колкото се може повече пари и оръжия, за да нападне „Истхам“ и да освободи колкото се може повече престъпници от там. Той е методичен и последователен. Оборудван е с най-добрата и мощна кола на времето – Ford V8 B-400 и военна автоматична пушка M1918. Това му дава превъзходство над местните власти, които карат личните си автомобили и са длъжни да купуват оръжията си сами, защото държавата няма пари.

Бони и Клайд изминават повече от 12 хиляди километра за година и половина в бягството си от закона. Клайд кара по щатските граници и се възползва от правилото, което не дава право на местната полиция да прекрачва щатските предели в преследване на престъпник. Това правило ще бъде променено след като са заловени.

По пътя Бони пише поеми и помага в кражбите, а когато ѝ се налага стреля и убива полицаи. Двамата стават пословични за простолюдието, което живее в мизерия. За тях те са съвременната версия на Робин Худ и често местните ги прикриват от властите. 

Клайд така и не успява да изпълни плана си и да освободи затворниците от „Истхам“. Защото на 23 май 1934-та, след четири години прекарани в бягство, грабежи и убийства, Бони и Клайд са пресрещнати от полицейска блокада, организирана от „ФБР“, която изстрелва повече от 400 куршума в тяхната посока.

По време на ислямското богомолство в Мека, при изпълняване на ритуал Прогонване на дявола с камъни загиват 270 души

По традиция ритуалът се извършва в град Мина, в долината Мина, на изток от Мека. По време на ритуала прогонване на дявола с камъни всеки от вярващите трябва да хвърли от моста Джамарат в долината Мина 7 камъка по един от трите каменни стълба, високи 25 метра и символизиращи Сатаната.

Ритуалът е символично прогонване на дявола и отхвърляне на изкушението. Той се извършва 3 пъти. Първото хвърляне на камъни е в събота, а ритуалът продължава до вторник.  След първото извършване на ритуала поклонниците, независимо от пола им, отиват в Мека, за да обиколят гранитния каменен куб Кааба в двора на Голямата джамия, символизиращ божия дом, облечени в бели одежди, които заличават класовите различия.  

Ритуалът замеряне на Сатаната с камъни в миналото е водел до смъртни случаи, причинени от блъсканицата сред милионите поклонници. На 23 май през 1994 г., при изпълняване на опасния ритуал паника става причина за загиването на 270 пилигрими. През 2004 г. 250 поклонници са стъпкани до смърт на моста Джамарат, а през 2006 г. - 364 души.

Световен ден на кръводарителя

На 23 май отбелязваме Световния ден на кръводарителя. Доброволното и безвъзмездното кръводаряване е най-висш хуманен жест, водещ до задоволяване нуждите на страната от кръв и кръвни продукти. Милиони хора по света дължат своя живот на други хора, които никога не са срещали - хора, които даряват своята кръв по своя воля и без да получават никакви облаги или материални стимули за това.

Много страни, включително и България, са зависими от даренията на роднини и близки, а в някои страни все още дарителите получават дори заплащане. Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години може да дари кръв. Мъжете могат да даряват 5 пъти в една година, а жените - 4 пъти, с интервал не по-малък от два месеца между двете кръводарявания.

Не съществува никакъв риск за кръводарителите, тъй като всички материали и консумативи са стерилни и се употребяват еднократно. Нито една болест не може да бъде предадена на хората, които даряват кръв. Цялата процедура отнема около 30 минути, но често това е достатъчно, за да се спаси един човешки живот.

22 май е и Световен ден за защита на морските костенурки и Празник на Националната разузнавателна служба