Затворник в пловдивският затвор поиска рекордно обезщетение от 550 000 лева.

Парите щели да го компенсират за "претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в настъпили неблагоприятни условия от поставянето му в затвора в Пловдив при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода". Въпреки, че затворът няма за цели да кара затворниците да се чувстват по-благоприятно вътре, отколкото вън, все пак затворник се опитва да обърне монетата в своя ползва. 

Господинът пребивавал зад решетките над 12 години и през това време твърди, че е претърпял сериозни вреди, изразяващи се в унижение, срам, чувство на безпомощност, болки и страдания за периодите, през които е пребивавал за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от 10.01.2012г. до 13.01.2021г.

Изконните му човешки му права, заложени в Европейската конвенция за защита на правата на човека, били нарушени. Например нямал достатъчно жилищна площ. Той се жалва, че заради пренаселеност на килиите се падали под 3 кв. м. нетна площ на човек, нямало санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода. Други жалвания касаят лоши хигиенни условия като мухъл, лошо осветление и липса на достъп до свеж въздух, постоянно наличие на дървеници и гризачи. 

Сред мотивите за получаване на половин милион е и обвинение към администрацията на наказателната институция, че не се постарала да му намери работа, което превърнало престоят в затвора в еднообразен и скучен процес, а и не можел да намали наказанието си. 

Брат му също бил затвора и починал, а на него не му било дадено да присъства на погребението. 

Истината обаче се оказва доста по-различна. По време на изтърпяване на наказанието, мъжът бил назначен на работа в „Обособено производство“, но поради несправяне с трудовите си задължения е спрян от работа. Той не е изявявал желание да бъде включен в групова корекционна работа. С него са провеждани беседи и е записан като ученик в училището към Затвора-Пловдив за учебната 1019/2020 година. За учебната 2020/2021 година обаче мъжът отказал да се запише и да посещава учебните занятия. Предлагано му е да се включи в групова работа „България-вчера, днес и утре“, което той отново отказал. Според справката, мъжът е трудно податлив на корекционна дейност, а според събраните по делото доказателства той е безотговорен, с липса на самокритичност и самоконтрол. 

Съдът отхвърля като категорично неверни останалите негови претенции с изключение на факта, че е пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Освен това според магистратите основателни са претенциите, че когато братът на ищеца починал в Затвора-Пловдив, администрацията не го е завела на погребението, доколкото от страна на затвора по делото не се представени доказателства имало ли е конкретна причина това да не бъде направено.

Така на база тези две нарушения на правата, според магистратите се налага да се приеме, че наистина затворник е изпитал описаните страдания. Затова състав на Административния съд в Пловдив все пак присъща обезщетение на затворника, но не в размер на половин милион а на 4 хиляди лева. 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр.Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.