6 октомври 2018 г. Часът е около 10 сутринта. 30-годишната Виктория Маринова, журналист в русенската телевизия паркира колата си в близост до неоживената в онзи момент крайбрежна алея в Русе. Започва редовния си сутрешен крос. Това е началото на разказа за едно брутално убийство, предизвикало твърде много съмнения в обществото.

Около два часа по-късно случайни минувачи виждат кръв, след което и трупа на Виктория в храстите. Обаждат се на 112. Експертизите установяват, че тя е ударяна, душена и изнасилена брутално.

В медийното пространство настъпва паника. Убита журналистка. Изплува информация, че Маринова е щяла да стартира ново предаване по русенската телевизия през същата седмица. Щяло да бъде за разследвания. Едно от които това на Бивол, в което става въпрос за обществени поръчки и схемите при „спечелването“ на такива.

Обществото настръхна. Започнаха коментари в социалните мрежи, организации скочиха да бранят журналистите и да се „борят“ за свободата на словото. Три дни след жестокото убийство и включването в ужесточени дискусии на всички хора, разбиращи и не чак толкова от журналистика, медиен натиск и политическа поръчка, заподозреният за убийството беше задържан в Германия.

Северин Красимиров е на 21 години. Живее в махалата в Русе, в близост до алеята, на която Виктория е убита. Вечерта преди трагичната сутрин той бил на купон в съсед от махалата. Там изпил солидно количество алкохол и взел наркотици, но не помнел какви. Непосредствено след убийството заминал за Германия при своята майка. Именно в нейния дом е и задържан. Красимиров имал предишни криминални регистрации за кражби.

Напрежението в ромската махала нарастна. Агресивно настроени мотористи отидоха там. От своя страна ромите се вдигнаха с брадви и прътове и казаха, че не са виновни за стореното от Северин. Накараха жена му да излезе и да говори пред медиите. Тя сподели, че сутринта след купона, на който е бил Северин той се е прибрал с кръ по дрехите. Казал и че се е сбил с някакво момче, но всичко е наред.

След задържането в Германия 21-годишният мъж веднага се съгласи да бъде екстрадиран в България. Така и стана – 12 дни след убийството Северин беше на родна земя. След бурно посрещане от журналисти на летището, а някои изпратени и в самолета, с който Красимиров беше прибран, той проговори за първи път пред медиите в съда в Русе. Не помнел добре вечерта, не можел да повярва, че го е извършил, но признал вината си.

Тази история не се хареса на част от обществото. Онези, които и повярваха започнаха да ругаят по циганите и да водят поредния разговор как срещу тях не се взимат мерки и как те никога не са знаели какво означава наказание, защото са удобни и управляващите ги пазят. Онези, които не повярваха на сълзите и историята на Северин бяха категорични, че смъртта на Виктория е предупреждение към нейните колеги и „взимане на мерки“ срещу нейния материал.

Малко хора обаче си зададоха следния въпроса защо толкова много журналисти бяха „свалени“ и някак си просто „столчетата им оставаха празни“, а именно Виктория беше убита по този бритален начин. Защо политическите поръчки не са се изпълнявали досега по този начин срещу други журналисти, извадили на показ схеми в управлението на страната ни, а именно срещу Виктория, която щеше да разкаже разследването на Бивол по русенската телевизия?

Съмненията по този случай останаха за много хора. Обвинението обаче е категорично, че Северин е единсвения виновник за случилото се. Няма поръчки, няма отмъщение и няма съучастие.

Според криминалните психолози Северин просто се е прибирал към дома си и не е планувал случилото се. Фактът, че убийството е извършено в светлата част на деня и че са оставени много следи сочи именно към това. Според специалистите това е свързано с удовлетворяване на силен сексуален нагон, който не може да бъде удържан.

Точно преди седмица Окръжният съд в Русе реши – 30 години затвор за Северин. Обвиненията срещу него са за изнасилване, блудство и умишлено убийство по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. Делото беше гледано по съкратената процедура, тъй като Северин призна вината си. По този начин той избегна и най-тежкото наказание – доживотен затвор без право на замяна. Красимиров трябва да изплати и по 150 хил. Лева на трима наследници на Виктория. След последното заседание адвокатът на Северин Иван Дойнов коментира, че вероятно ще обжалват решението на съда, тъй като според него има смекчаващи вината доказатекства и наказанието трябва да е по-леко.

Въпросите след този случай обаче остават. Семейството на Виктория вероятно никога няма да намери отговора на въпроса „Защо точно тя?“. Част от обществото вероятно винаги ще вярва, че убийството и е плод на една политическа поръчка. Други ще се питат дали 30 години в затвора са достатъчни за такава крайност и жестокост?

Независимо от пълната и откровена истина обаче едно е сигурно. Убийството на Виктория Маринова илюстрира недоверието на българското общество в правосъдната ни система, в управляващите и в четвъртата власт –медиите. Безнаказаност, поръчки, натиск и интереси – така хората приемат България,а бруталното убийство в Русе ще остане в историята с чувство на тъга и с няколко ненамерили отговор въпроси.