Все повече специализирани акции, все повече показна дейност на прокуратурата и вътрешното министерство. Институциите не пропускат да се похвалят колко добре работят заедно, как са се справили с разкриването на изключително сложни случаи, на уникални за България престъпления.

Въпреки всички усилия на прокуратурата обаче в обществото остава едно недоверие в съдебната ни система, една липса на вяра в родната полиция и един горчив вкус за безнаказаност. Вероятно една от основните причини е фактът колко много престъпници избягаха още преди да са вкарани в затвора, а някои дори и след това – през централните входове на затвори.

Нека започнем с последня случай белязал добре разработената система за издирване на МВР. В края на януари изневиделица се появи бизнесменския син Стайко Стайков. Баща му Миню Стайков беше арестуван при поредната шумна акция през септември. Тогава стана ясно, че срещу него са повдигнати обвинения за производство на нелегални цигари, пране на пари и данъчни престъпления. Тогава обаче Стайко не беше открит с червена бюлетина. Сюжетите около изчезването на бизнесменския син обаче останават неясни и до ден днешен.

Стайко Стайков твърдеше, че е бил отвлечен и изобщо не е знаел, че е издирван, щом разбрал сам се предал на полицията. От прокуратурата и вътрешното министерство обаче отрекоха да имат подобни данни и изневиделица появилият се да е бил покушаван. На въпроса къде е бил той през тези пет месеца обаче отговор няма, а и едва ли някога такъв ще бъде даден. Интересен факт е обаче, че Стайков е хващал такси, че е бил до един от най-големите и посещавани молове в столицата и че в района е имало органи на реда, никой обаче не забелязал „укриващия“ се Стайков.

Мина повече от година от бягството от Централния софийски затвор на лишените от свобода Владимир Пелов и Радослав Колев. Единият излежаваще присъда грабеж, отвличане и опит за убийство, другият за убийство и опит за убийство. Бягството им предизвика редица скандали, много хора бяха уволнени или освободени от заеманите позиции. В медийното пространство стана ясно, че вината ще бъде поета, но нямаше значение от кого. За съжаление два месеца след режисираното като на филм бягство скандалът не утихна, а напротив.. завърши с убийство в центъра на Ботевград.

Пелов не беше открит от МВР, въпреки всичките им акции, въпреки впрягането  на целия ресурс, въпреки че имаха ежеднвени сигнали, че той се намира именно в родния си град. Избягалият от затвора обаче беше открит от друг криминално проявен Марио Пенчев. В миналото двамата били приятели, но дошло време да си разчистят сметкте. В центъра на малкия Ботвеград Пелов беше застрелян на място, а Пенчев почина малко след това в болницата.

Зададоха се хиляди въпроси. Как така МВР не го откри в родния му град? Как така не го забеляза? Как е отишъл в центъра на Ботевград и се е стрелял с друг човек, без дори да бъде забелязан от всички „впрегнати екипи“ на полицията? Отговорът беше един „Пуснал си е брада и е ходел с качулка, нямало е как да бъде разпознат“.

Другият избягал рецидивист Радослав Колев обаче още е на свобода. И за него имаше данни, че е в Ботевград. Полицията уверяваше и че има информация, която ще изпозлва за издирването му.

Нека си припомним и едно шесторно убийство в Нови Искър, което отново предизвика много коментари и негативни реакции. Цяло семейство беше разстреляно в дома си в новогидишната нощ на 2018 г. Една от жертвите беше открита в кладенец в горска местност. Издирван за този филм на ужастие беше Росен Ангелов. Рецидивист. Издирван години наред. Излежавал присъди за грабеж и изнасилване. Избягал от правосъдието, след като блудствал с дете.

Докато полицията го издирвала той работел, имал и приятели. Според разследващите жестокото убийство на цяло семейство било по любов. След като години наред не е намерен Ангелов отново беше издирван. В горска местност, за която имали данни че той е живял известно време.

Въпреки всички полицейски екипи, въпреки вертолетите, кучетата и целия арсенал Ангелов беше открит едва седмица след като се беше самоубил. Именно в постройка, в същата тази местност, в която беше и издирван. Според МВР обаче грешки от тяхна страна отново не бяха допуснати.

Връщаме се и към една от болните теми на бившия вътрешен министър Валентин Радев. След като всяка сутрин пускайки си телевизора хората разбираха за нов случай на обран банкомат, Радев реши да обясни, че обирджиите дори не го правят правилно и „си вършат работата“ много непрофесионално.

Повечето от тях не бяха разкрити, въпреки отркаднатите хиляди левове. След като МВР заподозря трима разбивачи на банкомати и каза, че вероятно те са извършили поне няколко от обирите. Последва грандиозна акция. 250 полицейски служители, следови кучета, дрони и хеликоптер, така и не успяха да заловяъ трима „непрофесионалисти“. Известно време след това двама от разбивачите бяха арестувани случайно. След проверка на документи, от служител на пътна полиция.

Три години. Толкова бяха нужни на полицията да открие и Хюриет Сюлейманов, който уби на място трима младежи в катастрофа. Той бил без книжка, защото нямал завършен осми клас и не можел да си изкара, а и не смятал, че книжката кара кола. Сюлейманов бил човек с богато криминално минало, който избяга от местопроизшествието, а след това избяга и от правосъдието. Изненадващо беше открит три години по-късно, през 2017 г. През това време обаче близките на загинали молеха за нормална правосъдна система, за адекватни издирвателни действия. Те показваха как е активен в социалните мрежи, но за властите той бе неуловим.

Избягал от правосъдието е и Илиян Тодоров, обвинен за двойното убийство пред столичната дискотека „Соло“. Предал се в полицията и направил самопризнания, че на 18 април 2009 г. е убил Васил и Кирил при спречкаване пред нощния клуб. През 2011 г. Тодоров е пуснат от ареста от съдия Румяна Ченалова.

Две години по-късно последната инстанция ВКС се произнася, че Илиян е виновен за двойното убийство и трябва да бъде лишен от свобода незабавно. Въпреки че през тези две години близките на убитите млади момчета повтарят, че Тодоров ще се укрие и че не трябва да бъде на свобода, никой не ги чува. Така и до ден днешен той остава свободен и неоткриваем за българските власти.

Всички помним и историята на дупнешките братя Галеви, които са в неизвестност от 2012 година. Пламен Галев и Ангел Христов бяха осъдени на 7 и 5 години затвор за ръководене на група за рекет. След присъдата те изчезнаха и полицията не разполага с данни къде се намират те. В медиите често излиза информация за тяхното местоположение, на няколко пъти от МВР са съобщавали, че има „следа“. До момента обаче тя така и не ги е отвела при тях.

Това са само част от „гръмките“ случаи на изчезнали престъпници, които вероятно никога няма да стигнат до излежаване на присъдата си. Припомняме ви много малко от историите през последните години. Самият главен прокурор Сотир Цацаров призна, че издирвателните ни подходи са на много ниско ниво. Той коментира и че МВР има нужда от реорганизация. През всички тези години се видяха много оставки, много „наказани“ за грешките на вътрешното министверство.

През миналата година говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова разкри, че има над 900 души с влезли в сила присъди, които са на свобода.  И някъде там докато гледаме гръмки акции и зам.-главният прокурор Иван Гешев ни повтаря колко много работа върши и как виждаме само негативното, семействата на жертвите и пострадалите се молят само за едно – справедливост. Докато в социалните мрежи се сипят шеги с грешките на МВР, на прокуратурата и на съда, някъде там има хора, които знаят, че децата им са убити от определн човек, който никога няма да бъде наказан за това.

И може би бившият вътрешен министър Валентин Радев беше твърде откровен, когато описа един от поредните случаи, в които МВР не е намерил някой престъпник. „Малшанс“. Ще дойде следващата акция, следващи арести, следващ хвалепствен брифинг и така лека полека ще забравяме всяка една грешка на властите. Семействата на някои хора обаче винаги ще бъдат белязани с тези истории и горчилката от липсата на капка справедливост ще е постоянния вкус в устите им.