Осъденият за двойното убийство пред дискотека "Соло" Илиян Тодоров иска възобновяване на делото му с мотиви, които минават границата на наглостта. Той твърди, че са му нарушени правата, тъй като не е присъствал и не е участвал в разглеждането на делото срещу него. Важната подробност в случая обаче е , че след като през 2013 година съдът произнесе "доживотна присъда" , той избяга от държавата и едва тази година той бе открит в Узбекистан и екстрадиран.
Според адвоката на Тодоров - Георги Варамезов, разглеждането на делото, когато е постановявана присъда преди време в отсъствието на подсъдимия, нарушава правата му, както и води до невъзможност да се организира защита пред съда.
Върховният касационен съд (ВКС) ще се произнесе в срок по искането за възобновяване на делото. Процесът беше отлаган два пъти по различни причини, съобщава днес БТА.
Убиецът бе оневинен на първа инстанция през декември 2011 г. от съдия Румяна Ченалова - тогава наказателен съдия в СГС, преди да се премести в Търговско отделение и да "избухне славата й" на "гнила ябълка" (по опредеението на френския посланик). Тя оповестява мотивите си след 4 месеца и половина. Смята се, че именно тази оправдателна присъда и забавянето, помагат на Тодоров да се измъкне от правосъдието и да подготви бягството и живота си зад граница, като междувременно с баща му разпродават на спокойствие имоти.
Според Михаил Въжаров - баща на убития Кирил, решението на Софийски градски съд е било взето под натиск и единствено тогавашната младши съдия Мария Дончева не се е поддала. Тя подписва присъдата с особено мнение.
Години по-късно срещу Ченалова беше повдигнато обвинение, че чрез бездействието си е подпомогнала двойния убиец. През май 2020 г. петчленен състав на Върховния административен съд окончателно потвърди решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което Румяна Ченалова бе дисциплинарно освободена от длъжност - но за други неща, не за аферата "Соло".
С нова присъда от 2 април 2013 година на Софийския апелативен съд първоинстанционната присъда бе отменена и Тодоров бе признат за виновен по повдигнатото му обвинение за убийство по хулигански подбуди на две лица и опит за убийство на трето лице. Бе му наложено наказание „доживотен затвор“. Междувременно обаче избяга от страната.
На 1 март т.г. Илиян Тодоров беше върнат в България от Узбекистан.
Ето и коментара на пловдивският адвокат Стефан Левашки, който също е бил участник в процеса преди 10 години.
Осъденият за двойното убийство пред дискотека "Соло" Илиян Тодоров иска преразглеждането на делото му. Основанията му са основно в това, че не е присъствал на заседанията пред Апелативния и по-късно пред Върховния съд, с което било нарушено правото му на защита. Това е грубо шиканиране с тогава действащите процесуални правила. Бях повереник на родителите на убитият Кирил Въжаров по това дело и участвах в процеса и на досъдебна и съдебна фаза от начало докрай. Подсъдимият бе оправдан на първа инстанция, от съдебен състав с председател Румяна Ченалова, като младшият член Мария Дончева остана на особено мнение. Съгласно закона и произнесената оправдателна присъда мярката за неотклонение на Тодоров бе изменена от задържане под стража в по-лека и той бе освободен. По тогава действащия НПК явяването му пред въззивната апелативна инстанция не бе задължително, той се възползва от това свое право и не се яви в нито едно от няколкото заседания, като първоначално бе призован лично, а по-късно бе уведомяван чрез многобройните си защитници.
Въпреки прочетената осъдителна доживотна присъда, Апелативния съд не промени мярката му за неотклонение, тъй като имаше пресно тълкувателно решение на ВКС по въпроса, че не може само въз основа на произнесена осъдителна присъда да бъде задържано подсъдимото лице. Тодоров не се яви и пред ВКС, тъй като нямаше императивна норма в тази насока. ВКС потвърди осъдителната присъда и тя влезе в сила, а когато съответните органи потърсиха подсъдимия за изпълнението и се оказа, че той отдавна е напуснал страната. Това е историята, а какво нарушение на неговите права, съзират адвокатите му на мен не ми става ясно. Да, сега процесуалните норми са други, но тогава приложимите бяха спазени и то както е видно напълно в посока защита на правата му. Крайно време е родителите на убитите момчета Кирил Въжаров и Васил Александров да намерят покой.