Глоба от 200 лева за превишена скорост, наложена на шофьор на „Ауди Q3“ по пътя Пловдив – Асеновград, беше отменена от Районния съд в Пловдив след поредица от разкрития, които поставиха под съмнение законосъобразността на цялото нарушение.
Случаят, който на пръв поглед изглеждал стандартен – заснет автомобил, движещ се със 113 км/ч, се оказал изпълнен с толкова много пропуски, липси и неясноти, че магистратите нямали друг избор, освен да обезсилят електронния фиш.
В кориците по делото се казва, че проверяващите не са успели да докажат нито какво е било ограничението в участъка, нито дали мястото на заснемане е в населено място или извън него, нито дали мобилната система за контрол е използвана по правилата. Това превърнало целия казус в пример за административен хаос, в който нито обвинението може да бъде изяснено, нито шофьорът санкциониран законно.
Според решението на Районния съд в Пловдив ключовият проблем се оказал още първото и най-важно обстоятелство – какво е било ограничението на скоростта на мястото, където е заснет автомобилът.
Официалното писмо на Областно пътно управление – Пловдив, представено по делото, вместо да внесе яснота, създало още по-голямо объркване.
В документа били посочвени три различни знака във въпросния участък – 90, 80 и 60 км/ч, но липсвала най-съществената информация - кой знак е бил в сила точно на мястото на нарушението и точно на датата на санкцията.
Още по-изненадващо се оказало, че ОПУ отбелязало, че няма данни какво точно е било ограничението на скоростта на 14 май 2025 г., когато е заснет автомобилът.
Въпреки, че и в трите варианта става въпрос за установената превишена скорост - 113 км/ч, то няма как да се установи с колко на практика е превишена тя.
Втората неяснота била свързана с местоположението на камерата. Според съда от материалите по делото не може да се установи категорично дали заснетият участък попада в рамките на населено място или извън него. Това е от ключово значение, защото общият законов режим е различен, тъй като в населено място позволената скорост е 50 км/ч, а извън населено място – 90 км/ч, освен ако има знак, който указва друго.
Справката по GPS координатите и дори допълнителната проверка в Google Maps обаче не дали еднозначен отговор по въпроса. Магистратите отбелязват, че при тази липса на категоричност не може да приеме за доказано мястото на нарушението, а оттам – и режима на скоростта.
Третият проблем се оказва и най-същественият. АТСС системата Multi Radar, с която било направено заснемането, е мобилно техническо средство и Законът изисква за всяко негово използване да се съставя протокол по чл. 10 от Наредбата за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи.
Този протокол удостоверява местоположението на устройството, часа и начина на използването му, техническите параметри и настройки, условията на работа и отговорните лица. В конкретния случай такъв протокол не съществувал. По абсурдното в случая е, че не просто липсва по делото, а според представените доказателства – не е съставен въобще.
Съдът подчертава, че това е съществено процесуално нарушение, което само по себе си компрометира законосъобразността на целия процес по контрол на скоростта.
Поради всички абсурди по делото обвинението срещу шофьора законово останало недоказано, а електронният фиш бил отменен като незаконосъобразен.
В този случай МВР-Пловдив трябва да плати разноските по делото в размер на 400 лева.
Решението на Районен съд – Пловдив не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административния съд под тепетата.
Снимката е илюстративна!