Като че ли има някаква закономерност в това трагедиите в семейства, в които единият посяга на живота на своите най-близки хора, а след това се самоубива, да се случват непосредствено след големи празници. И най-вече след Нова година. Какво кара тези хора да посегнат на жените си, на децата си и накрая на себе си?

Ваканционният сезон е изпълнен с тържества, събирания и развесели. В действителност има широко разпространено схващане, че процентът на самоубийствата е по-висок по време на отпуската. Предлагаме ви мнението по въпроса на д-р Милослава Стаменова, асистент в Клиниката по психиатрия на Александровска болница, цитирана от 24 часа.

Актът на самоубийство е съпровождал човешкия род от древността до наши дни с различно отношение към него в различните епохи и култури - от приемането му за право на всеки човек до пълното му заклеймяване и обявяване за грях. Когато обаче самоубийството е комбинирано с убийство, още повече и на деца, това винаги има широк обществен отклик, отразява се дълбоко на всички нас и поставя редица въпроси, засягащи както отделната личност, семейството, така и цялата обществена система. Подобни актове на насилие може да бъдат извършени както от хора с психични заболявания, така и от хора без предшестващи психични проблеми, поставени в изключително стресови ситуации, субективно преценявани като безизходни.

Макар причините да са различни, те са породени от дълбоко отчаяние, разнообразни страхове, пълна липса на алтернативи и подкрепа. Отнемането на собствения живот и този на най-близките изглежда единствен изход. Понякога са импулсивни, но много по-често са плод на внимателно обмисляне преди вземане на решението, избора на средство, начина и времето на извършване. 

Още през трийсетте години на миналия век един от най-видните български психиатри - проф. Никола Шипковенски, описва такива случаи и въвежда термина "разширено меланхолно самоубийство" като симптом на психично заболяване. Някои от тежките психични разстройства носят риск от подобни действия. 

На първо място това е депресията - често срещано състояние в по-леките му форми. При тежките депресии, особено в контекста на рекурентното депресивно разстройство или биполярното афективно разстройство, рискът от извършване на разширено меланхолно самоубийство нараства успоредно със задълбочаване на симптоматиката. Настроението е дълбоко потиснато, загубва се способността за изпитване на удоволствие, понякога има болезнено усещане за безчувственост. Идеите за безперспективност и отчаяние изцяло доминират в начина на мислене и възприемане на света, не се намира надежда. При най-тежките депресивни състояния са налице налудности - погрешни убеждения, които не могат да бъдат коригирани с логични доводи - включват мисли за греховност, обедняване, заплашващи бедствия, страхове от преследване, възмездие, наказание. Тогава последен изход изглежда унищожаването на цялото семейство като спасение от непоносимите мъки. 

Друга рискова група са хората, редовно употребяващи алкохол и психоактивни вещества, особено тези с изградена зависимост. Проявите на агресия и автоагресия при ревностовата параноя при алкохолици са често явление. По-рядко краят може да бъде фатален, като партньорът се наказва за несъществуващи провинения, а след това самоубийството изглежда единствен изход, парадоксално от любов и разкаяние. 

Не само хора с доказани тежки психични заболявания посягат на собствения си живот и този на най-близките си. Много житейски и социални проблеми, травматични събития, са решаващ фактор за възникване на редица разстройства, свързани със стрес, кризисни състояния, разстройства в адаптацията. 

Липсата на препитание и перспектива, финансовите затруднения, непреодолимите спънки по пътя към желаните цели водят до реактивни депресивни състояния, интензивна тревожност, различни страхове, до прекомерна употреба на психоактивни вещества и алкохол. Идеите за самоубийство са чести, когато такива състояния продължават дълго и все повече се задълбочават под влияние на допълнително натрупващо се изчерпване и трудности, субективно определяни като непреодолими. Такива хора имат "тунелно" мислене и не могат да видят възможните решения, възприемат само негативното и за тях единствен изход е спасението чрез убийство и самоубийство. 

От позицията на обикновения човек, ако не искаме да сме свидетели на такива потресаващи действия, трябва да намерим повече време за близките си хора, колкото и да сме затрупани с ангажименти и дори да мислим, че ги познаваме добре. Да доверяваме собствените си проблеми, да ги окуражаваме да споделят техните, да говорим за тях и заедно да потърсим изход. 

Между вземането на решение за самоубийство и убийство на семейството като спасение и единствен изход има една фаза на колебание, премисляне, претегляне на "за" и "против". Точно тогава поставеният в безизходна ситуация човек е склонен да говори, да потърси помощ и друг вид решение на проблемите си. Ако това не е по силите ни, да потърсим помощ от квалифицирани специалисти, които са в състояние да помогнат професионално и компетентно.

Още новини ТУК

TNS.bg