Всеки от нас е наясно, че с всяка изминала година броят на младите хора у нас се понижава все повече. Много българи решават да напуснат родината и отиват да търсят късмета си в чужбина, а причините са ясни - по-добре платена работа, по-спокоен живот и по-голям шанс за развитие. Едни се радват на успехи, други така и не успяват да свикнат с манталитета на чужденците, а трети са притиснати от носталгията. Има и такива, които се завръщат обратно в България, за да бъдат със своите близки и да "вложат" заработеното в собствен бизнес, разчитайки на късмета и уменията си. 

Все по-честа практика е и младите да напускат малкия град или село, с амбицията да пробият в големия град, но има и такива, които правят точно обратното. Пример за това е 28-годишната пловдивчанка Любомира Господинова, която след като се връща от бригада в Англия взима едно от най-важните и трудни решения в живота си. 

От Южна България, Пловдив, тя избира да се премести да живее в Северна България - в едно малко градче, за което до тогава не е знаела, че съществува.

Местните го наричат бялото градче, а името му е Попово... 

В интервю пред Trafficnews, Любомира разказва какво я е накарало да вземе решението да се раздели с града на седемте тепета и да заживее на 319 км оттук.

- Какво накара едно младо момиче да остави големият град и да замине за Северна България?

- Ако трябва да бъда честна - любовта беше основната причина, но и не само. И двамата сме агрономи, мислихме занапред. Тук земеделието е много по развито. Учих бакалавър и магистър за агроном и желанието ми е да се занимавам с това.

- Какви са хората и животът там? Все по често чуваме за обезлюдени села, липса на млади българи и работа. Така ли е ?

– Хората са по различни, по студени са и затворени. Но въпреки това някои от тях са успели да съхранят в себе си голяма доброта, която все по рядко виждаме. Срещнах различни типажи! Някои ме допуснаха до себе си, с други ми беше трудно дори разговор да завържа. Селата тук са доста по различни, някои от тях дори призрачни - разрушени къщи, възрастни хора, които може би никой не поглежда... доста тъжна гледка. Покрай Пловдив не е така, там дори има тенденция в момента да се купуват къщи, които са в близост до града. По отношение на работата, мисля, че зависи с какво се занимаваш и дали си с професия или с друго специално направление. Всъщност, едно от нещата, което мен ме доведе тук беше точно работата.

- Къде живееш в момента и с какво се занимаваш?

- Живея в град Попово, област Търговище. Семейството на моя приятел имат агроаптека и аз работя при тях, като основно продаваме торове и препарати и от тази година започваме да отглеждаме зърнено житни, за което имам огромно желание, откакто съм завършила.

- Не е ли трудно за една жена да работи подобна професия?

- За мен не. На мен професията ми харесва, но може би тя би представлявала трудност за жени, които не обичат да ходят по полето, да се цапат, да ходят в кал, да събират насекоми, да взимат проби от изгнили части на растението например, влажно време или пък силно слънце. Тази работа за мен представлява интерес и всеки ден научавам нещо ново - по този начин аз се развивам и израствам.

- Липсва ли ти понякога големият град и мислиш ли да се върнеш отново в Пловдив?

- Липсва ми много, затова си идвам често. Липсват ми семейство, приятели. Когато заминах, тръгнах за място, в което познавах само един единствен човек. Беше ми много трудно и много пъти съм се замисляла дали не направих грешка, но не съжалявам. На този етап не мисля да се връщам. В момента градя нов живот тук, но никога не се знае каква изненада може да ми бъде поднесена... съдбата е непредсказуема.

- Какво ти дава и какво ти взима животът в Северна България?

- Даде ми време, което там нямах, за себе си, да правя нещата, които обичам, да пътувам повече и да живея по-спокойно. Взе ми същото времето, което прекарвах със семейство си, да им помагам и да съм до тях, когато им трябвам. Времето с най-близките ми хора, с които съм заедно от детството, пропуснах много важни моменти, събития, на които съм искала да присъствам, но не съм успявала. Балансът е труден, но се опитвам.

- Смяташ ли, че младото поколение може да има развитие в нашата страна?

- Това е сложен въпрос, по който много може да се говори. Смятам, че България е страна с голяма перспектива, но преди това трябва да се променят някои неща, за да вървим напред. Трудно е, но смятам че можем да се справим!

- Има ли нещо друго, с което се занимаваш в свободното си време?

- Обичам да рисувам, но нищо не е виждало бял свят. Имам много идеи и развито въображение, но не съм имала време да ги развивам. Тук в малкия град открих време, което в Пловдив нямах, покрай забързаното ежедневие, работата и учението. Започнах да правя аранжировки в кошници, в различни други съдове, букети, после започнах в стъклени под форма на терариуми, въздушните растения, нови и нови идеи всеки ден различни тематики за 8 март, за Великден, за Коледа. Така съдовете станаха картини. Подарявала съм много свои произведения на близки и приятели и се надявам в бъдеще това да се превърне с едно успешно начинание за мен. 

- Кое е най сложното нещо, което си правила до момента и от къде черпиш идеи и вдъхновение?

- Най сложна ми е идеята какво да направя, за да е уникално и различно. Това ми отнема повече време от самата направа. Нещото, което най силно ме вдъхновява е природата, живото изкуство. Обичам да работя с естествени материали – мъх, дърво, въздушни растение. Живи картини, да вкараш природата в дома си.

- Ти си заклета пътешественичка! Кои са любимите ти дестинации у нас и най-екстремното нещо, което си правила?

– Обичам да пътувам и се старая всяка седмица да ходя на някое ново място, на което не съм била досега. България е уникална и има невероятни места, които всеки път спират дъха ми и ме карат да искам да виждам и да търся още и още. Любими места … леле това е трудно - цяла България ми е любима! Но може би любима дестинация са ми Родопите, аз самата съм наполовина родопчанка и част от детството ми е минало в сърцето на Родопите, а именно Смолян и аз самата съм оставила частичка от себе си там.

Тази година имах прекаран екстремен ден там, в който за 24 часа направих толкова много екстремни за мен неща, от които си вдигнах доста адреналина за седмици напред. Влезнах във водна пещера, след която следваше виа ферата, в превод от латински означава железен път.

Това представлява скално катерене над самата пещера, което беше най-екстремното нещо от целия ден. След това имах чувството, че мога всичко! След виа фератата се спуснах по алпийски тролей и за финал алпийска люлка над пещера Проходна. Това беше уникално преживяване, което с голямо удоволствие бих повторила.

- За какво мечтаеш и какви са целите ти от тук нататък?

- Искам да се развивам като творец и да правя неща, които ми доставят удоволствие. Мечтая за по-добро утре, повече усмивки и добрина.