Девет месеца. Толкова време мина от бруталния разстрел на пазарджишката общинска служителка Татяна Стоянова. Началникът на кабинета на кмета на града Тодор Попов бе застреляна с пет куршума навръх именния си ден – 12 януари, пред гаража на кооперацията, в която живееше.
Човек би помислил, че девет месеца са достатъчно време за разкриването на едно убийство и посочването поне на заподозрян. Да, ама не. Близки и роднини почетоха паметта на загиналата за пореден път, а извършителят (и поръчителят, в случай, че са различни) все още остава неизвестен. Поне за мен и за вас.
Ако това не беше тъжно и дори стряскащо, щеше да е много смешно. Смешно най-вече заради факта, че още в началото на февруари, три седмици след разстрела, тогавашният главен секретар на МВР Светлозар Лазаров заяви при посещение в Пазарджик, че в разрешаването на случая ще бъде хвърлен целият ресурс на вътрешното министерство. Ясно е, че на практика това няма как да стане, но изказването поне бе заявка за една по-активна дейност и бързото разрешаване на случая, разклатил Пазарджик из основи и отекнал из цялото медийно пространство в страната.
Както се вижда днес, изглежда дори „целият ресурс на МВР” не е достатъчен да се разреши едно убийство, причините за което уж станаха ясни. Точно така – в свое изказване министър Румяна Бъчварова заяви, че разстрелът е следствие от засегнати икономически и финансови интереси. Нещо, което звучеше напълно логично на фона на позицията на Татяна Стоянова в общината и развихрилите се слухове за корупционни практики в местната власт. Ето, че поне мотивът за бруталното убийство бе разкрит, но убиецът (и поръчителят) останаха загадка.
Защо? Може би отговорът се крие точно в разкрития мотив. Вероятно за някого е изгодно този случай да остане нерешен и на разследващите просто им е било наредено да не се престарават. Да не хвърлят целия си ресурс, ако можем така да се изразим.
В този ред на мисли не трябва да забравяме, че случаят бързо бе прехвърлен от Пазарджик в София, а версиите за това кой е поискал това прехвърляне леко се разминаваха. Дали пазарджишките полицаи са се страхували да се заровят в мръсния гьол на местната политика? Или пък някой е пожелал разследването да се води отдалеч, дистанционно, за да може да го наблюдава и контролира?
Колкото повече време минава, толкова по-вероятни изглеждат тези варианти, за разлика от официалната версия – прехвърляне на разследването в София, за да бъде „хвърлен всичкия ресурс на МВР”. Съмнителна и тревожна е липсата на разкрития по подобно важно убийство, особено на фона на другите скандали в общината (бизнесмени и общественици разказваха за важната роля на Татяна във вземането на решения, въпроси бяха повдигнати и заради скъпите й апартамент и автомобил, последва скандала с имението на кмета в село Паталеница, и т.н.).
Нима трябва да повярваме, че случай от такъв обществен интерес, с толкова много взаимосвързани проблеми, не може да бъде решен от отговорните органи? Как тогава да разчитаме на тях за нашата безопасност? Как да очакваме справедливост, ако пострада наш близък (така както роднините и близките на Стоянова продължават да чакат такава)? Отказвам да повярвам, че възможностите и на полиция, и на прокуратура, стигат само дотам да посочат мотива за едно показно убийство. Мотив, за който всички се досещаха от самото начало.
Силен отпечатък в съзнанието ми остави атмосферата в Пазарджик след убийството. Вечер, прибирайки се по тъмните, студени улички, се разминавах с мъже и жени на всякаква възраст. И си спомням как всички те задържаха мрачните си погледи върху мен повече време от обикновено, така както аз задържах своя върху тях. В не чак толкова голям град като Пазарджик разстрелът на някого посред бял ден е събитие, което се отразява на всички. За няколко седмици недоверието бе масово. И не само то – масов бе и страхът, че може би някъде из града все още се крие убиец, застрелял жена пред дома й.
Убиец, който днес вероятно все още се разхожда на свобода.
Може би нейде там, в папка в офиса на някой по-високопоставен държавник, на лист са изписани детайли от едно успешно разследване за едно убийство от началото на 2015-та. Може би обаче на това разследване просто не е отредено да достига до широката публика. И ако убийството на Татяна Стоянова някога бъде разкрито, това вероятно ще стане, когато ничии интереси няма да бъдат засегнати от това.
Антон Биров, TrafficNews.bg